Решение № 597 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113533 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата Р. Г. Д. - К. е предявила против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение, за което е издадена Заповед № *** г., за възстановява на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ в „*****“ при *** – гр. Пловдив, II категория и за заплащане на обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа - за период от 6 месеца от 05.08.2025 г. до 05.02.2026 г. в размер на сумата от 26 428, 74 лв. (след прието с Определение от 20.01.2026 г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер на основание чл. 214 ГПК), както и иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1 077 лв. – допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност, дължимо на основание чл. 40 от Наредба № Н2/24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й звена, поради получена оценка на служебната дейност на ищцата от 5 точки, ведно със законна мораторна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е заемала длъжността „*****“ по силата на безсрочен трудов договор, като трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на основание Заповед № *** г.

Твърди, че издадената заповед не е мотивирана, доколкото в причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено – прекратяване на трудовият договор от работодателя без предизвестие. Сочи, че липсва посочване на фактическата обстановка, дала повод за прекратяване на трудовото правоотношение, което нарушава правото на защита на работника.

Поддържа, че предвид посоченото основание – чл. 330, ал. 2, т. 3 КТ, явно работодателят е приел, че ищцата е изключена от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и към датата на връчване на заповедта, ищцата не е била заличена от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и не й е налагано с влязло в сила наказателно постановление наказание „лишаване от право“ съгласно Закона и съгласно Устава на РЛК – Пловдив, чийто регистри е вписана. За установяване на посочените обстоятелства представя удостоверение от Българския лекарски съюз, РК на БЛС – Пловдив. По така изложените съображения счита уволнението за незаконно, като моли за неговата отмяна, възстановяването й на работа и изплащане на обезщетение за безработица за период от 6 месеца. Твърди, че й се полага допълнително трудово възнаграждение на основание чл. 40 от Наредба № Н-2/24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й звена, поради получена оценка на служебната й дейност от 5 точки. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че във връзка със запитване, изпратено от *** – гр. Пловдив е постъпило писмо от 31.07.2025 г. от *** – Председател на РК на Българския лекарски съюз, в което е посочено, че ищцата не е член на Българския лекарски съюз – Пловдив от 01.11.2023 г., поради неплатен членски внос за повече от 6 месеца, което е нарушение на чл. 37 а, ал. 1, т. 4 от Устава на БЛС.

Твърди, че на основание чл. 37 а, ал. 1, т. 4 от Устава на БЛС членството се прекратява със заличаване при неплащане на членски внос за период по-дълъг от 6 месеца. Твърди, че предвид изложеното трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т, 3 КТ, като ищцата е запозната със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 05.08.2025 г.

Твърди, че от подаденото от ищцата удостоверение се установява, че последната не е с отнети права да упражнява лекарска професия към датата на 2 издаване на удостоверението – 13.08.2025 г. В този смисъл твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е била член на Българския лекарски съюз, като възстановените права на последната девет дни след прекратяване на трудовото правоотношение, не дават основание на работодателя за възстановяване на ищцата на работа. Счита, че изплащане на обезщетения във връзка с прекратени трудови правоотношения за бъдещ период могат да бъдат предмет на разглеждане единствено, ако ищцата бъде възстановена на работа със съответния съдебен акт. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо да се очертаят всички материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 3 КТ – служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата (юридически факти): 1. компетентен орган на работодателя да е издал уволнителния акт; 2. ищцата да полага труд на длъжност, изискваща вписването й в регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина и 3. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и издаване на заповедта на работодателя ищцата да е заличена като член регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.

Предметното съдържание на уреденото в чл. 330, ал. 2, т. 3 КТ уволнително основание се състои в установяване на обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и издаване на заповедта на работодателя ищцата да е заличена като член регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.

3

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищцата е заемала длъжността „*****“ в „*****“ при *** – гр. Пловдив, II категория, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 3 КТ със Заповед № *** г.

Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства.

Установява се, че на основание Трудов договор № *** от 16.10.2019 г., сключен между ищцата и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, ищцата е назначена на длъжност „*****“ в „*****“ при *** – гр. Пловдив, II категория. Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца.

Установява се, че със Заповед № *** от 27.09.2024 г. ищцата е допусната до работното й място, след като с решение по гр.д. № 7222/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив е отменена заповед за дисциплинарно уволнение и ищцата е възстановена на заеманата длъжност.

Трудовият договор е изменен с Допълнително споразумение № *** г. и с Допълнително споразумение № *** г.

Със Заповед № *** г., издадена от *** С. А. Ц. – За главния директор на основание Заповед № *** г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 3 КТ. Заповедта е връчена на 05.08.2025 г.

Следователно установява се, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е заемала длъжността „лекар“ като е упражнявала лекарска професия.

В производството по делото не са представени доказателства, че заповедта за уволнение е издаден от компетентен орган на работодателска власт, но удостовереното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение делегиране на правомощия в полза на служителя, издал заповедта, не се оспорва.

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени обстоятелствата, довели до издаване на заповедта, като е посочена единствено разпоредбата на закона – без да е посочено конкретното основание. В случая – с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което е безвиновно и обективно, съдът намира, че не е необходимо заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде мотивирана.

От представените по делото и изискани от Районна колегия на Български лекарски съюз – Пловдив, доказателства, се установява, че към 04.08.2025 г. ищцата не е била редовен член и е била заличена като член на Български лекарски съюз – Пловдив, поради неплатен членски внос за повече от 6 месеца, с което е допуснато нарушение на чл. 37 а, ал. 1, т. 4 от Устава на БЛС.

От представеното по делото Удостоверение № 21061/13.08.2025 г. на Районна колегия на Български лекарски съюз – Пловдив се установява, че към 4 посочената дата ищцата е вписана в Регистъра на Районна колегия на Български лекарски съюз – Пловдив, като последната няма наложени наказания по ЗСОЛЛДМ и не е с отнети права да упражнява лекарска професия.

Релевантно към настоящия правен спор е обстоятелството дали към датата на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била член на Районна колегия на Български лекарски съюз – Пловдив.

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е била заличена като член на Районна колегия на Български лекарски съюз – Пловдив към датата на издаване на заповедта, като основанието за това е – липса на платен членски внос за повече от 6 месеца, с което е допуснато нарушение на чл. 37 а, ал. 1, т. 4 от Устава на БЛС.

В Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ) е установено, че съсловна организация на лекарите по смисъла на този закон е Българският лекарски съюз (БЛС), като Българският лекарски съюз упражнява своята дейност по места чрез районни колегии на БЛС – арг. чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗСОЛЛДМ.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗСОЛЛДМ е установено, че лекар или лекар по дентална медицина може да упражнява професията си на територията на Република България, ако отговаря на изискванията на глава седма, раздел II от Закона за здравето и е вписан в регистъра на районната колегия, на територията на която се установява на работа.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗСОЛЛДМ е установено, че Българския лекарски съюз налага санкциите, установени в закона, като за своите функции по чл. 5 съборът на БЛС приема устав на организацията – арг. чл. 6 ЗСОЛЛДМ.