Решение № 388 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100500280 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх. ВРС № 97011/22.12.2023г., против решение № 3800/23.11.2023 постановено по гр.д. № 4977/2023 г. по описа на РС Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П.

Б. Н. дължи на „ФЗ Васил Костов“ ООД разликата над 3 030,00 лева до претендираните 10 100,00 лева, представляваща неустойка за забавено предаване на владението върху недвижим имот за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 272/23.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 669/2023 г. по описа на ВРС.

Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно. Посочва, че за периода от 05.07.2022 г. до 21.10.2022 г. „ФЗ Васил Костов“ ООД е било собственик на целия апартамент, поради което при наемна цена съгласно приетата по делото СИЕ в размер на 620 лв. на месец за 101 дни дружеството би получило наем в размер на 2 020 лв., а не 1 010 лв., както е приел първоинстанционният съд. Същевременно се позовава на противоправно поведение на ответника от преди сключване на договора за замяна, което лишило ищеца от наем в размер на 2 550 лева за притежаваната от него ½ идеална част, което довело до уговаряне на неустойката с цел обезпечаване на интересите на дружеството.

Прави извод, че присъдената неустойка от 3 030 лв. дори не покрива реално претърпените от дружеството вреди. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд относно действителния размер на претърпените вреди, тъй като същите не се изразявали само и единствено в обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот. Целта, с която бил придобит недвижимия имот, била същият да бъде продаден във възможно най-кратък срок и при възможно най-добри условия. С противоправното си поведение ответникът умишлено препятствал тази възможност. За период от 4 месеца дружеството било в невъзможност да продаде имота като по този начин било принудено да се разпореди с него при по1 неблагоприятни условия, а именно продало имота за 5 000 евро по-малко от първоначално обявената през юли 2022 г. цена от 100 000 евро. С посочените факти се установявали действително претърпени от „ФЗ Васил Костов“ ООД вреди, които надвишавали размера на претендираната неустойка. Неправилен бил изводът, че тези обстоятелства не попадали в предмета на делото – напротив, от тяхното наличие се установявал по безспорен начин и факта, че претендираният размер на договорната неустойка не само не е прекомерен, но дори и не покрива всички претърпени вреди. Освен преки вреди, следствие на отложената във времето сделка, „ФЗ Васил Костов“ ООД претърпяло и такива, дължащи се на нарасналия процент на инфлация, която за посочения период била 4,1 %. Дори само при отчитане на индекса на инфлация дружеството поради обезценяване на парите било изгубило 4,1 % от стойността на имота в периода от неговото придобиване до датата на предаване на владението, т.е. сумата 7 432,15 лв. Изтъква, че ответникът напълно умишлено е увредил дружеството. Поддържа, че претърпените от ищеца вреди са в по-голям размер от този на претендираната неустойка. В обобщение, неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства и установените обстоятелства бил изводът на първоинстанционния съд за прекомерност на претендирания размер на неустойката, довел до частично отхвърляне на иска. По същество, моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения установителен иск за разликата от 3 030 лв. до пълния размер на исковата претенция, а именно 10 100 лв., и присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Намира решението на ВРС за постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, съобразено с доказателствения материал по делото. Акцентира върху обстоятелството, че ищецът претендира обезщетение за забавено предаване на владение върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда за периода от 13.07.2022 г. - 21.10.2022 г. Във въззивната жалба били наведени нови обстоятелства и факти, които не са предмет на делото – вреди от неизпълнението от преди посочения период. Оспорва като неотносими към предмета на спора доводите на ищеца, че именно в резултат на неизпълнението на ответника дружеството е било принудено да се разпореди с имота при по-неблагоприятни условия поради нарасналия процент на инфлация. Моли за оставяне без уважение на подадената жалба и за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява, представя писмена молба, с която поддържа изложеното във въззивната жалба. Подчертава, че исковата претенция е за заплащане на задължение по неустоечна клауза за забава предаване на владението на целия имот, а не ½ ид.част от него. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ФЗ Васил Костов“ ООД срещу П. Б. Н. обективно кумулативно съединени искове:

- с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 10 100 лв., представляваща дължима неустойка за забавено предаване на владението върху следния недвижим имот: ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, находящ се в ********, представляващ апартамент ****, със застроена площ 79.89 кв. м., дължима за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г.; сумата 960 лв., 2 представляваща разноски по изповядване на сделката по т. V от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху сумата 960 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № 272/23.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 669/2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 40.80 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 960 лв. за периода 13.07.2022 г. – 12.12.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт ****** от 05.07.2022 г. е придобил ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, находящ се в ********, представляващ апартамент ****, със застроена площ 79.89 кв. м, притежавана от ответника. Съобразно т. I от НА ответникът е следвало да предаде владението на имота до 12.07.2022 г., като при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер на 100 лв. на ден, която страните намират за справедлива и непрекомерна. Предвидено в т.

V било и в същия срок сумата от 960 лв., представляваща част от сторените по сделката разходи, да бъдат възстановени на ищеца. Доколкото ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, връчена му била покана, за явяването му на 21.10.2022 г. в 10:00 ч. в кантората на нотариус О.Ш. за предаване на ключовете от имота и заплащане на дължимата сума, на която дата и час не се явил, но в същия ден баща му предал ключовете на ищеца.

Съобразно изложеното, ищецът претендира заплащане на неустойка за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г. в размер на 10100 лв., както и незаплатената част от сторените по нотариалната сделка разходи от 960 лв. Твърди се, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок е депозирал настоящата искова молба за установяване на вземанията си. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Със становище от 17.08.2023 г., ищецът е уточнил, че бащата на ответника – Б.А. Н. е длъжник на ищцовото дружество и във връзка с образувано срещу него изп. д. № 45/2020 г. по описа на ЧСИ Х.Г., в периода 01.06.2021 г. – 01.07.2021 г. е проведена публична продан на следните идеални части от недвижимите имоти: ½ ид. ч. от апартамент ****, с идентификатор ***********, находящ се в ******* и ½ ид. ч. от апартамент № 23, с идентификатор *****, находящ се в ******. Излага, че дружеството е участвало в проданта и е придобило собствеността върху тези идеални части от недвижимите имоти, за което е издадено и съответно постановление за възлагане, вписано в СВп – гр. Варна и е станал съсобственик в посочените два недвижими имота заедно с ответника П. Б. Н.. Въпреки това дружеството не било въведено във владение. При сключване на нотариалния акт за замяна на 05.07.2022 г. ответникът е бил във владение и на двата апартамента, а дружеството е получило владението върху процесния апартамент **** на 21.10.2022 г. Посочва, че дружеството не е имало достъп до имота, поради което е било невъзможно извършването на огледи на апартамента от страна на евентуални бъдещи купувачи, респективно продажба на имота. Поддържа, че е понесъл вреди в по-голям размер от претендираната неустойка.

Счита, че тази неустойка не само че не е нищожна, но не се явява и прекомерна. Излага, че е налице признание от страна на ответника, че същият дължи плащане на натрупаната неустойка, доколкото в образувано изп. д. № 117/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Д., същият е подал молба на 07.06.2023 г., внесъл е част от дължимата сума и писмено се е задължил да внася на части остатъка до пълното погасяване на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Направено е възражение, че клаузата в процесния нотариален акт, уреждаща дължимостта на неустойка в размер на 100 лв. на ден, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В 3 условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираната неустойка до размера на пазарния наем на процесния имот за посочения период, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Предмет на обжалване е решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска за приемане за установено, че П. Б. Н. дължи на „ФЗ Васил Костов“ ООД разликата над 3 030,00 лева до претендираните 10 100,00 лева – неустойка за забавено предаване на владението върху недвижим имот за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г. В останалата част, решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила, включително в частта, с която предявеният иск за присъждане на неустойка за неизпълнение е уважен до размер на 3030 лева, поради което съществуването на това вземане е установено по своето основание със сила на пресъдено нещо.