Решение № 903 от 02.06.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 170/2026
- Вид
- Решение № 903
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 20.06.2026
- Състав
- Стоян Вълчев
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, буква "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.193, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3, ал.1 · Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
РЕШЕНИЕ
№ 903
Ямбол, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700170 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на ЕТ „Г.-С. Т.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [вх., ет., ап.], представлявано от С. Т. Т.-Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-53-0207534/07.04.2026 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е постановена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект-фото-видео къща „Г.“, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от ЕТ „Г.-С. Т.”, с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, т.к. не е съобразен принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 АПК, без да е взета предвид тежестта на нарушението, наличието на предходни нарушения и преследваните от закона цели, дефинирани в чл.22 ЗАНН, доколкото е издадено Наказателно постановление №880088-F875390/23.03.2026 r. на Началника на отделение „Оперативни дейности“-гр.Бургас, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, ТД на НАП-гр. Бургас на ЕТ „Г.-С. Т.”, [ЕИК] е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 550 евро на основание чл.185 ал.1 ЗДДС, за това че е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС. Претендира се за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващата страна се явява адв.М., който подържа жалбата и исканията по подробно посочените в нея съображения, като представя списък на разноските.
За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт И.-К., според която изложените в жалбата доводи са неоснователни, по подробните съображения изложени в представените по делото писмени бележки, които споделя и поддържа изцяло. Претендира за постановяване на съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение, както и се присъдят направените по делото разноски възнаграждение за юрисконсулт.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка cep. АА № 0207534/10.03.2026 г., съставен от орган по приходите-старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас на 10.03.2026 г. в 11:43 часа е извършена проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство на търговски обект-целогодишен по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС-фото-видео къща „Г.“, находища се в [населено място], [улица], стопанисвана от ЕТ „Г.-С. Т.” с [ЕИК].
При проверката се е установило, че на 10.03.2026 г. в 11:43 часа за извършената контролна покупко-продажба на един магнит, със снимка по избор на стойност от 2,50 евро, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство-модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ: DT988485 и ФП №02988485, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащането на покупката, като сумата е заплатена от инспектор по приходите, а плащането е прието от представляващия дружеството С. Т. Т.-Д..
След легитимация на органите по приходи от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов „X“ отчет № 0000989/10.03.2026 г., както и КЛЕН за 10.03.2026 г., от които е видно, че горепосочената продажба не е отразена, като регистрирана, чрез издаване на фискален бон.
Посочено е, че обектът е целогодишен с работно време от понеделник до петък: 09:00 ч.-17:30 ч. и събота: 09:00 ч.-13:00 ч. и в него е заето едно самоосигуряващо се лице, като ЕТ „Г.-С. Т.” с [ЕИК] отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/03.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП.
Впоследствие при същата фактическа обстановка с Наказателно постановление №880088-F875390/23.03.2026 г. на Началника на отделение „Оперативни дейности“-гр.Бургас, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“, ТД на НАП-гр. Бургас на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-53-0207534/07.04.2026 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е постановена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект-фото-видео къща „Г.“, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от ЕТ „Г.-С. Т.”, с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, която заповед е връчена на представляващия на 09.04.2026 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-53-0207534/07.04.2026 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е постановена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект-фото-видео къща „Г.“, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от ЕТ „Г.-С. Т.”, с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповеди №№445/16.06.2023 г., № 3ЦУ-30-875/23.06.2025 г. и № З-ЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона, но при несъответствие с целта на закона–чл.22 ЗАНН и чл.6 АПК, което е основание за отмяна по чл.146, ал.1, т.5 от АПК.
С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС.
В настоящия случай страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ЕТ „Г.-С. Т.” отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП, като при извършена в стопанисвания от ЕТ „Г.-С. Т.” с [ЕИК] търговски обект – фото-видео къща „Г.“, находяща се в [населено място], [улица]на 10.03.2026 г. в 11:43 часа проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство е установено, че на същата дата и час е извършено плащане на стойност 2,50 евро, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство - модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ: DT988485 и ФП №02988485, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащането на покупката, а от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за 10.03.2026 г., от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон, с което е допуснато нарушение на цитираните по-горе разпоредби.