Решение № 1579 от 23.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. Варна, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110116427 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от В. ИВ. Г., ЕГН:********** гр.Варна ж.к.”****” бл.214, вх.2, ет.1, ап.31, против ВЛ. М.

ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.****, бл.35, вх.А, ап.13,иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника ВЛ. М. ИВ. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.”****” 35, вх.А, ет.5, ап.13 да заплати на ищеца В. ИВ. Г. следните суми: сумата от 2567,17лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински изделия, медикаменти и заплащане на такса за издаване на медицинско удостоверение, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, сумата от 311,63лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума, за периода от датата на увреждането - 02.09.2020г. до 12.11.2021 г., сумата от 10000,00лв. - представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 1213,89лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021 г., вследствие нанесена от ответника на ищеца непозволено увреждане, изразяващо се в нанесе удар в лявата част на долната челюст, от който удар 1 паднах и ми бяха следните увреждания: контузия на дясна колянна става, контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата, травматичен оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и лявата предмишница, които в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание, чувство на срам пред присъствалите свидетели и накърняване на достойнството му.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба се твърди, че ищецът е пенсионер и е работил като охранител в обект на търговско дружество „****“ ООД-Варна, което се намира в гр.Варна в района в близост до Трето РПУ, изпълнявайки дейност по осъществяване на контролно-пропускателния режим на обекта на дружеството. Твърди, че на 02.09.2020г. в 12,52ч. през портала на обекта преминал л.а. марка М****, черен цвят, с ДГН **** и водачът/ответникът/ паркирал автомобила в двора пред сервизната клетка. Ищецът отишъл при него и му казал, че паркирането в територията на обекта не е разрешено, тъй като обектът е частна собственост, при което ответникът му заявил, че няма да премести колата си, в която били още млада жена с малко дете. Твърди, че им казал им, че ако искат да влязат в заведението за хранене, могат да се настанят там, а водачът да се върне и да премести автомобила. Твърди, че ответникът отново отказал да премести колата си и да освободи пространството пред сервизната клетка и тримата влезли в заведението за хранене. Твърди, че след около 15мин., като видя л, че автомобила е още на мястото на първоначалното паркиране, влязъл в салона на заведението за хранене, кьдето имало и други посетители и за пореден път помоли л ответника да излезе и да премести колата си, но той отново отказа да се съобрази с правилата на фирмата. Твърди, че служителка в заведението казала, че тя ще се опита да накара ответника да премести колата си, но и в този случай той отказал да изпълни.

Твърди, че излязъ л навън и задействал паник-бутона за да уведом и охранителната фирма СОТ за инцидента. Малко по-късно ответникът и спътниците му излезли от заведението за хранене и се качили в колата си, но не могли да напуснат територията на обекта, защото бариерата била спусната.

Твърди, че ответника отишъл до помещението, което е за охраната на портала 2 в което стоял ищеца, носейки телефона си и казал „чакай да ти снимам гадната мутра“ и след като го снимал, се върна в колата. Ищецът отишъл при колата за да каже на лицата в нея, че трябва да изчакат идването на служителите от СОТ. Твърди, че ответникът отворил прозореца на предната дясна врата и наплюл ищеца в лицето. В този момент ищеца натиснал бутона на дистанционното за вдигане на бариерата, тъй като ответника бил препречил входа на обекта и не можели клиентите нито да влизат, нито да излизат. Тъй като ответникът потеглил, ищеца се отдърпнал, но тогава ответника спрял, излязъл от автомобила си и нанесъл на ищеца много силен удар в лявата част на долната челюст. Твърди, че изобщо не очаквал, че ответника би могъл да постъпи по този начин и дори не успял да се отдръпне.

Твърди, че удара бил толкова силен, че паднал на земята по гръб и си ударил главата в асфалта, при което изгубил съзнание за около пет минути. Твърди, че когато дошъл на себе си и си потърсил очилата видял, че до него стои същата служителка **** от заведението за хранене, която се била опитала да накара ответника да изкара колата си извън територията на обекта.

Посетители на заведението също били излезли и стояли около него. Твърди, че **** говорела нещо на ответника. Помогнали му да стане и да влезе в помещението за охраната и му помогнали да седне на стола. Твърди, че се чувствал много зле, имал световъртеж и силно главоболие и болки в долната лява челюст, където бил нанесен удара. Твърди, че е инвалидизиран със 100% намалена работоспособност, тъй като има сърдечна операция /при която са му поставени три байпаса на сърцето/, от много години е хипертоник, а също така от почти 30г. бил с диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“. Твърди, че се чувствал изключително зле и не можел да ходи, тъй като при падането десният му крак се подгънал под тялото му и изпитвал силни болки в коляното и не можел да стане. Усетил, че и нивото на кръвната му захар се е повишило. Взел лекарства, които носел със себе си за случай на критично повишаване нивото на кръвното ми налягане и при проблеми със сърцето.

Твърди, че вече били пристигнали служители на охранителната фирма СОТ“Спартак“, които след като се запознали с инцидента и разгледали записите от видеокамерите, се обадили в полицията, като през това време ответникът вече бил заминал.

Твърди, че след като пристигнали полицаите му предложили да го закарат до Спешен център, но им отказал, т.к. се притеснявал, че няма кой да 3 остане на работното му място. Твърди, че през това време колегата му, който трябваше да го смени дошъл на работа и той помолил съпругата си да го закара в отделението по Съдебна медицина. Твърди, че лекарите от Съдебна медицина го изпратили в Спешно отделение при МБАЛ“****“АД /амб.№ 4881/03.09.2020г./, където бил прегледан от ортопед и невролог. Направени му били и необходимите образни диагностики на главата и на коляното, като на коляното му поставили хортеза/която закупила съпругата му по предписание на ортопеда/. Твърди, че били констатирани контузия на дясна колянна става, контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата, травматичен оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и лявата предмишница. Твърди, че през периода от 03.09.2020г. до 02.10.2020г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.

Твърди, че с влязло в сила Решение № 355/15.07.2021г., постановено по НАХД № 20213110202224/2021г. по описа на ВРС-36 състав ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00лв.

Твърди, че поради описаните по-горе травми, причинени му от ответника, дълго време не бил в състояние да се движи. Имал силни болки в дясното коляно. Твърди, че се наложило при придвижването си да ползва бастун, което продължавало и до сега. Твърди, че имал световъртеж, гадело му се непрекъснато, не можел да пази равновесие. Твърди, че дълго време имал главоболие. Не можел да спи, защото травмираните места го болели силно. Твърди, че поради травмата на челюстта си изпитал силни болки и затруднения при хранене, като в последствие се установило, че при удара, нанесен му от ответника, той му е счупил зъб и моста на зъбите /четри зъба и две адапти/.

Твърди, че последиците от удара, нанесен му от ответника, падането на земята от този удар, съпроводено с удрянето на главата в пътната настилка, продължавали, т.к. имал сериозни затруднения в ежедневието си и в работата си, докато ходех на работа до м.март т.г. Твърди, че увреждането на колянната му става остана трайно и продължава да се придвижвам само с помощта на бастун.

Твърди, че от датата на инцидента и до сега се налага да ползва 4 обезболяващи медикаменти, тъй като увреждането на колянната му се оказало трайно, болките, които имал преди това от диабетната полиневропатия на моменти ставали нетърпими. Твърди, че преди инцидента не пиел обезболяващи, а след инцидента пие ежедневно по няколко пъти.

Твърди, че продължавало виенето на свят и главоболието, а преди да претърпи сътресение на мозъка при инцидента, не е имал световъртеж и много рядко го е боляла глава. Това довело и до увеличаване на броя на ежедневно приеманите от него медикаменти, а от там и на разходите за лечение, тъй като значителна част от цената на лекарствата не се поемала от Здравната каса.

Твърди, че в следствие на удара, който ответника му нанесъл в лявата част на лицето, му е счупил и моста на зъбите от лявата страна на долната челюст, т.к. когато посетил стоматолог във връзка със счупения мост, се оказало, че ответникът му е счупил и зъба. Твърди, че през времето, докато му бъде направен нов мост - около четири месеца, се хранел трудно, не можел да дъвчи, трябвало да подбирам храната си. Твърди, че по време на инцидента имало немалко хора, в т.ч. и работници и клиенти на дружеството, в което работи и те станали свидетели на случилото се. Твърди, че от завършването на висшето си образование до сега винаги е работил в колективи с немалко персонал. Бил е уважаван от колегите си, от подчинените си и от ръководителите. Твърди, че собствениците на дружеството - „****“ООДВарна, в което работел, са негови дългогодишни приятели. Твърди, че инцидентът който претърпял поради поведението на ответника и факта, че станал пред много хора, травмирал значително психиката му. Твърди, че се притеснява от това, какво ще си помислят за него, че може би ще считат, че с едни удар може да бъде поставен „извън строя“. Притеснява се от това, че приятелите му ще си помислят, че е станал негоден да изпълнява задълженията си. Твърди, че всички тези притеснения довели до това, че, освен поради болките от физическите травми, така и поради психическите му преживявания, дълго време не можел да спи. Събуждал се и премислял случилото се и това го принудило да подаде молба за напускане на работа.

Твърди, че вследствие описания по-горе инцидент, предизвикан от ответника е претърпял имуществени вреди в общ размер от 2567,17лв., които ответника следва да му възстанови, а именно: за закупуване на ортеза на 5

03.09.2020г. на стойност 35,00лв., такса за мед.удостоверение от съдебна медицина на 03.09.2020г, - 40,00лв., закупуване на лекарства на 15.10.2020г. 56,15лв., закупуване на лекарства в периода 03.09.2020г. -31.10.2020г. на стойност 1586,02лв.с ДДС, заплащане на изработката на нов мост и стоматологични услуги - 850,00лв.

Приема, че ответника му дължи и обезщетение за причинените неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически преживявания и морални страдания в размер общо на 10000,00лв.

Претендира и обезщетение за забава, считано от датата на извършеното от него престъпление-деликт — 02.09.2020г., която въз основа на претендираното обезщетение за непозволено увреждане, към 12.11.2020г. възлиза на 311,63лв. за главницата от 2567,17лв. и 1213,89лв. върху главницата от 10000,00лв.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответни кът, чрез процесуален представител депозира писмен отговор.Счита предявените искове за допустими, нонеоснователни.Оспорва изнесената фактическа обстановка, като в същото време не оспорва нанасянето на удари спрямо ищеца. Тмвърди, че е бил провокиран от самия ищец, който превишил правата си. Оспорва понесените от ищеца увреждания като вид и размер.