Решение № 146 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200098 по описа за 2025 година

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимите И. Г. Н. и И. И. К. срещу присъда № 15 от 07.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 113/2024 по описа на ОС - Кюстендил, с която е отменена присъда на РС - Кюстендил по нохд № 1421/2021 г. и подсъдимите са признати за виновни съответно за престъпление по чл.212, ал.1 НК и по чл.212, ал.1 от НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за подс. Н. и две години – за подс. К., чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Н. (адв.

Станков) се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Нарушението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието се обосновават с осъждането при допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи доказателствената дейност на съда. Конкретно се твърди, че липсва задълбочен, обективен и прецизен анализ на доказателствата – изготвената счетоводна експертиза и показанията на свидетелите Г. и Т.. Според защитника те установявали невъзможност да се провери лошо съхранявания архив от ведомости за заплати на всички поделения на предприятието работодател. Акцентира се и на значимия според жалбоподателя факт, че не е установена свързаност между двамата подсъдими. Въз основа на тези 1 доводи се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия Н..

В жалбата и допълнението й от защитника на подс. К. (адв. Х.) също се твърди наличието на трите касационни основания, обосновани главно с доводи за пропуски при изясняване на фактите по делото и постановяване на присъдата в разрез с изискванията на чл.303, вр. чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. Наред с твърденията за непълнота на архива на „****“ ЕАД след преместването му и обяснимо с неизпълнено задължение на работодателя липсващо отбелязване в трудовата книжка на Н., се сочи неправилно приобщаване и позоваване на показанията на свид. Г. от досъдебното производство, поради липсата на участвал защитник на подс. К. на този етап от производството. Прави се позоваване и на значими факти, които според защитника били игнорирани от съда, касаещи наличието на йерархична структура в предприятието, установен ред за издаване и одобряване на образци за пенсиониране, извършвана от НОИ проверка на подадените документи, наличните вписвания в трудовата книжка на Н. с неясен автор, както и отсъствието на познанство между подсъдимите, като само бегло се споменавало липсващото облагодетелстване на К..

Неясни били и съображенията на съда да не кредитира обясненията й след като същите кореспондирали с приетата експертиза и свидетелските показания. Въз основа на това се счита, че не е даден отговор на защитните доводи, основани на преки доказателства по делото, а мотивите за осъждането са формално изготвени и липсват, по който начин е нарушено правото на защита на подсъдимата. Оспорена е констатацията за осъществяване от обективната и субективна страна на престъплението по чл.212, ал.2 от НК, в която насока се твърди, че съдът също не е изложил съображения. Относно оплакването за явна несправедливост на наказанието се сочи, че неправилно е отчетено отдалечено във времето предходно осъждане, което вече е изтърпяно, а също, че не е съобразeна разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Направени са алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за оправдаването на подсъдимата или за изменение на съдебния акт с намаляване на наказанието.

В касационното съдебно заседание се явява единствено подс. К., а подс. Н., редовно уведомен, не взема участие. Всеки от защитниците им поддържа доводите и исканията в депозираните жалби, а в предоставената й последна дума подс. К. моли за справедливост.

Гражданският ищец – ТП на НОИ – Кюстендил, не изпраща представител, но е депозирано писмено възражение по жалбите, които се приемат за неоснователни поради правилно приложение на материалния закон и спазването на процесуалните правила.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбите на подсъдимите за неоснователни и предлага оставянето им без уважение. При постановяване на 2 съдебния акт не били допуснати сочените процесуални нарушения, правилно е приложен материалният закон, а наказанията са справедливо отмерени към минимума на предвидените санкции с приложение на чл.66, ал.1 от НК, поради което съответстват на целите в чл.36 НПК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 31 от 03.10.2023 г. по нохд № 1421/2021 г. И. Г. Н. е признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.212, ал.1 от НК, от фактическа страна изразяващо се в следното: в гр. Кюстендил чрез използване на 12.10.2017 г. на документ с невярно съдържание – удостоверение образец УП 3 изх.№ 329/25.09.2017 г., издадено му от „****“ ЕАД – гр. София, в периода от 12.10.2017 до 12.03.2019 г. да е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9012.11 лв., собственост на ТП на НОИ – Кюстендил, с намерение да ги присвои.

С присъдата И. И. К. също е призната за невиновна и оправдана по обвинението й за престъпление по чл.212, ал.2 от НК за това, че чрез съставянето на неустановена дата в периода от 03.08.2017 г. до 12.10.2017 г. в гр. София на документ с невярно съдържание – удостоверение образец УП 3 изх.№ 329/25.09.2017 г., издадено от „****“ ЕАД – гр. София, удостоверяващ придобит осигурителен стаж в „****“ ЕАД, съзнателно да е дала възможност на И. Г. Н. да получи без правно основание в гр.

Кюстендил в периода от 12.10.2017 до 12.03.2019 г. чуждо движимо имущество – сумата от 9012.11 лв., собственост на ТП на НОИ – Кюстендил.

Предявеният граждански иск от НОИ срещу подсъдимия И. Н. е отхвърлен.

По протест на прокурор от Районна прокуратура – гр. Кюстендил и жалба на гражданския ищец постановената присъда по делото е отменена от ОС- Кюстендил с нова такава, с която всеки от подсъдимите е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. На основание чл.212, ал.1 от НК на подсъдимия И. Н. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено за четири години на основание чл.66, ал.1 НК. Той е осъден да заплати на НОИ обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 12 942 лв., от които 9 012.11 лв. главница за инкриминирания период, както и лихва по чл.114, ал.1 от КСО в размер на 3 930.58 лв. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2022 г. до окончателното плащане.

На основание чл.212, ал.2 от НК на подсъдимата И. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи по жалбите на подсъдимите за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 3

НПК са идентични по същността си и позволяват общото им обсъждане. Те не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за стриктно изпълненото от окръжния съд изискване по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда, той е провел допълнително съдебно следствие с приобщаване на всички възможни и счетени за значими с оглед предмета на делото гласни и писмени доказателства, като необходимостта от това е била съзряна още при насрочване на съдебното заседание, към който най-ранен момент са относими и правомощията на втората инстанция в тази насока. Така е проведен допълнителен разпит на свид. З. Г., приобщени са пенсионната преписка за подс. Н. и адм. д. № 3806/21 г. на АССГ. В съответствие с преценката си за необходимостта от специални знания за решаване на част от спорните въпроси по делото, а именно изследване в пълнота на представените разчетно -платежни ведомости и проверка в архива на „****“ ЕАД, съхраняван във „****“ ЕАД“ за процесния период, е назначено и прието допълнително експертно заключение по счетоводна експертиза. Използваният процесуален подход за попълване на доказателствената съвкупност не търпи упрек, а е израз на професионално усърдие, като последващото й задълбочено обсъждане в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК е надлежно обективирано в изложените мотиви към присъдата. От фактическа страна обобщено те касаят приетото съставяне от страна на подс. К. на процесното удостоверение - образец УП 3 изх.№ 329/25.09.2017 г., издадено от „****“ ЕАД – гр. София на подс. И. Н. с невярно съдържание относно наличието на осигурителен стаж в „****“ ЕАД и последващата му употреба по предназначение – за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от подс. Н. с получена на това основание парична сума от НОИ. За разлика от първата инстанция, въззивният съд не се е съгласил с основния защитен довод и на двамата подсъдими за неустановената по делото невярност на документално отразената информация, чието коректно изясняване в рамките на наказателното производство да не е възможно поради непълнота на архива на ликвидираното дружество, сочено за работодател и осигурител „****“ ЕАД, съхраняван от „****“ ЕАД. За да не възприеме така поддържаната теза съдът аргументирано е отказал да отчете съдържащите се в цитираните свидетелски показания данни за непълнота на съхраняваните документи, не се е доверил и на дадените обяснения от подсъдимите в тази насока, на които разбираемо се основават и възраженията на защитата. Това е сторено не произволно, а въз основа на внимателно извършената съпоставка на доказателствените източници, позволили несъмнения извод, че общите твърдения за преместване и липси в наличния архив не касаят разчетно-платежни ведомости на дружеството, сочено за работодател на подс. Н. за процесния период, за което ясно са изложени подробни съображения, различни от тези на първата инстанция.

Извеждането на правнозначимите факти не е извършено в нарушение на 4 процесуалните правила и формалната логика, тъй като са посочени именно относимите към предмета на делото и установяването им чрез възприетите за годни доказателствени източници. Констатирано е по изискуемия професионално издържан начин, че съществени противоречия помежду им не са налице, тъй като свидетелските показания касаят различни обстоятелства (за реда за издаване на удостоверения УП, образци 1, 2 и 3; за извършената от НОИ проверка на отпуснатата пенсия на подс. Н. и за състоянието на проверявания архив на „****“ ЕАД). Невярно се твърди, че същите не са изрично коментирани, независимо от безспорността на част от тях (видно от изложеното на л.7-9 от мотивите към присъдата), като ясно са посочени причините за кредитирани именно на отнасящите се към процесния времеви отрязък показания. В този смисъл не може да бъде споделено и оплакването за липсата на съответни по чл.305, ал.3 НПК мотиви към съдебния акт. В отговор на твърденията за неаргументирано възприемане на казаното от свид. Т. (макар същите да граничат с доводи за необоснованост, която не е сред касационните основания), следва да се посочи, че съдът не само е отчел логичните и последователно поддържани негови показания, липсата на лична заинтересованост, различна от тази на неговия работодател, имащ гражданскоправни претенции към подсъдимия, но е съпоставил и констатирал като идентична информацията, съобщена от напълно безпристрастни свидетели, каквито са З. Г. и С. П..

Оплакването в жалбата от името на подс. К. за пропуск да й се назначи защитник в досъдебното производство е обсъдено и получило верен отговор още при провеждане на разпоредително заседание по делото в първата инстанция (на л.26 от нохд № 1421/21 г. на РС - Кюстендил), тъй като се касае за условно задължителна защита по смисъла на чл.94, ал.2, вр. ал.1, т.5 от НПК, т.е. за изискуемостта й, ако обвиняемото лице не заяви отказ от това право, както е в процесния случай. Още понесъстоятелно е обвързването на такъв пропуск с възраженията за допустимостта на проведения допълнителен разпит на свид. Г. с приобщаване на показанията от досъдебната фаза. За да приложи така оспорената процесуална техника, въззивният съд е констатирал наличието на основанието по чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК при заявената от свидетелката липса на пълен спомен за обстоятелствата, касаещи най-вече подлежащия на несъмнено изясняване по делото факт относно съхранението на платежните ведомости в проверявания архив. В рамките на проведения допълнителен разпит с участието на подс. К. и на защитника й е била осигурена възможността им за задаване на въпроси към свидетелката, включително и след приобщаването на показанията й от досъдебната фаза, поради което процесуалната им годност не може да бъде поставена под въпрос и не е било необходимо последващото им изключване, нито понастоящем е основание за връщане на делото в предходната инстанция, в каквато насока са част от защитните искания.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df2681a5-6df1-4258-9e53-848e3785d563