Определение № 1014 от 12.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014 гр. Ловеч, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500488 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частта жалба от „Ай Тръст“ ЕООД против определение № 486/11.06.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен, с което са оставени без уважение исканията на ответниците за изменение на решение № 93/28.04.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с поставяне на акцент върху ниската фактическа и правна сложност на делото, върху предмета на делото, свеждащ се до предявяване по два иска (установителен и осъдителен на различно основание) против всеки от двамата ответника, както и върху водените от ищеца против жалбоподателя множество подобни искове с идентичен предмет, с оглед на което следвало да се приеме, че е налице злоупотреба с процесуални права. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ГПК от Еднолично адвокатско дружество Е. И. е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху определяне на възнаграждението от районния съд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на спора по делото. В писмения отговор се прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (13.06.2025 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване изтича на 27.06.2025 г., в който ден е подадена частната жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 43/2025 г. на РС Тетевен е образувано по 1 искова молба от М. П. В., подадена чрез адв. Е. И. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която против първия ответник, в обективно съединяване са предявени: иск за нищожност на Договор за потребителски кредит № 242****/10.08.2021 г. и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 643.95 лв. недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 242****/10.08.2021 г., а против втория („Ай Тръст“ ЕООД) - иск за нищожност на договор за поръчителство от 10.08.2021 г. и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 1167.10 лв., претендирана като недължимо платена сума по договор за поръчителство от 10.08.2021 г. В срока по чл. 131 ГПК от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са постъпили писмени отговори на исковата молба.

С молба (вх. № 2918/23.04.2025 г.) от пълномощника на ищеца адв. Е. И. поискано разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната, изложено е становище по доклада и по доказателствените искания, поискано е уважаване на предявените искове и присъждане на разноските, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК. Страните не са взели участие, вкл. чрез явяване на пълномощник, в единственото открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2025 г.

С решение № 93/28.04.2025г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен, съдът уважил предявените искове както следва: против „Кредисимо“ ЕАД - за нищожност на Договор за потребителски кредит № 242****/10.08.2021 г. и осъдителния по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 643.95 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по същия договор; и против „Ай Тръст“ ЕООД - за нищожност на договор за поръчителство от 10.08.2021 г. и осъдителния по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 1167.10 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство от 10.08.2021 г. Със същото решение съдът осъдил „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят солидарно на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ сумата от 960 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и съдействие на М. П. В..

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 4144/04.06.2025 г.) от „Ай Тръст“ ЕООД е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Такава молба (вх. № 4141/04.06.2025 г.) е подадена и от „Кредисимо“ ЕАД. От Еднолично адвокатско дружество Е. И. е постъпил писмен отговор по молбата (вх. № 4214/06.06.2025 г.). С определение № 486/11.06.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен, молбите по чл. 248 ГПК са оставени без уважение.

От правна страна съдът приема, че определението е неправилно в частта, с която съдът е отказал да измени съдебния акт в частта за разноските, относно размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, присъдено в тежест на „Ай Тръст“ ЕООД.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат или претендираното такова по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Приключване на устните състезания в съответната инстанция се явява краен срок и за валидно противопоставяне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в случая възражението за прекомерност е направено с писмения отговор на исковата 2 молба. Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. В духа на дадените разяснения се налага извод, че с изключване възможността за преценка вида, количеството и сложността на извършената работа, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, задължаваща определяне на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ в размер не понисък от предвидените в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо извършеното с нея препращане към размерите по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа следва да бъде възприемано само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда.

Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като при извършването й следва да се отчитат: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая адвокатско възнаграждение от 960 лв. се явява прекомерно, заради солидарното му присъждане от съда в тежест на двамата ответника, което е неправилно. Несъмнено предмет на делото са четири иска – два установителни и два осъдителни, като същите са уважени от съда изцяло, поради което процесуалният представител на ищеца има право на претендираното адвокатско възнаграждение (чл. 38, ал. 2 ЗАдв).

Съобразявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, и отчитайки извършените от процесуалния представител на ищцата действия, въззивната инстанция също приема, че справедливият размер на дължимото възнаграждение за всеки от тях е по 200 лв., респ. по 240 лв. с ДДС, с оглед § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа и отговора по отправеното запитване, изразен в решение от 23.10.2025 г., по дело С-744/25 г. на СЕС. При съобразяване на същите критерии, правилно районният съд е счел, че за всеки от четирите иска се дължи адвокатско възнаграждение в същия размер – 240 лв. и че с оглед техния брой общият размер се определя на 960 лв. Неправилно и в противоречие с чл. 78 ГПК ответниците са осъдени да заплатят солидарно общия размер на възнаграждението от 960 лв. Солидарното му присъждане не отчита, че против всеки от двамата ответника са предявени по един установителен и по един осъдителен иск, че исковете против всеки от ответниците са на различни самостоятелни основания и че при конкретния способ на тяхното съединяване (обективно и пасивно субективно), отговорността на ответниците за разноски е разделна, според изхода на делото по всеки иск, а не е солидарна.

Солидарното присъждане на адвокатското възнаграждение е довело до недопустимо от процесуалния закон правно положение, при което всеки от двамата ответника, понася отговорността за разноски и на другия, без да отговаря и по предявените против него искове. При конкретния способ на обективно и пасивно субективно съединяване, всеки от двамата ответника ще 3 дължи разноски на ищеца, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, но в зависимост от изхода на делото само по предявените против него искове (чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Ето защо и предвид уважаване на двата иска против „Ай Тръст“ ЕООД, последното дружество дължи заплащане на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с ДДС (по 240 лв. за всеки от двата иска). Касае се за дело с ниска фактическа и правна сложност, по което установяването на фактите не изисква ангажиране и събиране на разнородни и многобройни доказателства, като рамките на спора от фактическа и правна страна са типични за прилаганите институти (нищожност на договора), без да разкриват допълнителни усложнения. Извършените от процесуалния представител на ищцата действия се свеждат до изготвяне на искова молба и молби по хода на делото, без явяване в насроченото открито съдебно заседание.

По изложените съображения определението, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови изменение на решение № 93/28.04.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен, чрез осъждане на всяко от двете дружества да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с ДДС. Редуцирането на адвокатското възнаграждение и по отношение на „Кредисимо“ ЕАД е допустимо, с оглед подадената от същото дружество молба по чл. 248 ГПК, наред с тази на частния жалбоподател, и наложително, заради постановената от въззивната инстанция разделна отговорност на двете дружества за разноските, вместо солидарната такава, възприета от районния съд. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 486/11.06.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен, с което са оставени без уважение исканията на ответните за изменение на решение № 93/28.04.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 93/28.04.2025 г., по гр.д. № 43/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД всяко от тях да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ сумата от по 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, дължимо за предявените от М. П. В. против всяко от дружествата установителен и осъдителен иск.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5