Решение № 786 от 22.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Варна , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500067 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 42067/30.06.2020г., депозирана от П. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Спиридон", бл.56а, вх. А, ет.З, ап.1, действаща чрез пълномощника си адв. Д.Д. от АК-Варна, срещу Решение № 2193/08.06.2020г., постановено по гр.д. № 17852/2019г. на ВРС, XII състав, в частта относно квотите, при които Варненският районен съд е допуснал съдебна делба на новообразуван поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землището на с. Звездица, община Варна, целият с площ от 600 кв.м., идентичен с ПИ ид. № *** по КККР на землище с. Звездица, с искане за неговата отмяна в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на ново решение, с което гореописаният недвижим имот да бъде допуснат до делба между съделителите при следните квоти: 40/48 ид. части за П.В.; 2/48 ид.ч. за Й.Г.; 2/48 ид. части за С.В.; 2/48 ид.части за И.И.; 1/48 ид. част за Д. С. и 1/48 ид. част за Г. Д. С..

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот не е придобит в режим на СИО от Д. В. и въззивницата П.В., а е бил възстановен след неговата смърт в полза на наследниците му. В тази връзка се сочи, че доколкото заплащането на земята и издаването на нотариалния акт за собственост е станало през време на брака между Д. В. и П.В., то 1 следва де се приеме, че имотът е придобит в режим на СИО от съпрузите, като след смъртта на Д. В. съществувалата СИО е била прекратена, с оглед на което въззивницата е станала едноличен собственик на 1/2 ид. част от имота, а останалата 1/2 ид. част от същия се наследява от наследниците по закон на Д. В. при условията на чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Г. И., ЕГН **********, чрез адв. К.Т. от ВАК, в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че процедурата по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда сложен фактически състав, завършващ с издаване на заповед от кмета на общината с индивидуализиране на границите на имота, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, като именно този административен акт е титул за собственост.

Доколкото такава заповед е издадена след смъртта на Д. В., т.е. след като брачната връзка между него и въззивницата е била прекратена на основание чл. 44, т.1 от СК, се твърди, че П.В. не е станала собственик на 1/2 ид. част от процесния имот на основание прекратена СИО. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата, в случай че същото надвишава минималното такова съобразно изискванията на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Отговор на въззивната жалба с идентично съдържание е депозиран в срок и от Й. П. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния ѝ представител адв. Д.Д. от АК – Варна.

В срок е постъпил писмен отговор също от Д. Д. С. с ЕГН ********** и Г. Д. С. с ЕГН **********, чрез настойника си Д. Д. С., действащи чрез пълномощника си адв. Б.З. от АК – Шумен, в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемият С. Г. В. с ЕГН **********, редовно уведомен по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата П.В., редовно призована чрез адв.

Д.Д., не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си е депозирала молба вх. № 6329/05.04.2021г. със становище по хода на делото и по същество на правния спор.

Поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ.

Въззиваемата И.И. се представлява се от адв. М.М., който оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания по нея отговор. Изрично оспорва, че нотариален акт № 9 от 1999г., с който въззивницата твърди, че Д. Г. В. е признат за собственик на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния недвижим имот, е вписан в Агенция по вписванията и такъв акт изобщо съществува. С оглед на последното твърди, че по делото не е доказан фактическият състав на придобиването по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски, за които представя списък.

2

Въззиваемата Й.Г. се представлява се от адв. Д.Д., който оспорва въззивната жалба, поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Счита, че собствеността върху процесния имот следва да се приеме като съществуваща такава въз основа на издадената Заповед № 0405/05.02.2019г., издадена от Кмета на Община Варна по реда на пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въззиваемите С.В., Д.С. и Г.С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, Варненският Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 17852/2019г. на ВРС, XII състав, е образувано по предявен от И.

Г. И., срещу П. К. В., С. Г. В., Й. П. Г., Д. Д. С., Г. Д. С., иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствени между страните недвижими имоти, както следва:

– Недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (подробно индивидуализиран в исковата молба), с адрес на имота в гр.

Варна, р-н „Младост", П.К. 9000, ул."Отец Спиридон, бл.56а, вх."А", ет.1, ап.3, ведно с прилежащата ИЗБА 11 - 8.70 кв.м., заедно с 6.3615% идеални части от общите части на сградата;

– Недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

*** (подробно индивидуализиран в исковата молба), с адрес: град Варна, район Младост, П.К. 9000, р-н „Младост", ***, вх.А,ет.0, гараж № 6, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, ведно с 1.2362 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място на блок № 56, вх. А;

– Новообразуван поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землище с.

Звездица, общ. Варна, попадащ в обхвата на околовръстния полигон на селищното образувание с местно значение по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (идентичен с ПИ ид. № *** по КККР на землище с. Звездица), с площ 600 кв.м, с начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани), трайно предназначение на територията – урбанизирана, при граници на целия имот: имоти № 161,160,162,250,165 и 9513 - улица, който имот е подробно описан в Заповед № 0405/05.02.2019г. на кмета на Община Варна.

Ищцата твърди, че заедно с ответниците е наследник по закон на покойния Д. Г. В., ЕГН ***, починал на 02.01.2018г., както и че последният е бил собственик на гореописаните недвижими имоти. Навежда твърдения относно придобивното основание за всеки един от имотите, предмет на иска, като по отношение на новообразуван поземлен имот №163, кад. район 502 по ПНИ на м."ОРЕХЧЕТО", заявява, че е възстановен на наследниците на Д. Г. В., а именно: П. К. В., И. Г. И., С. Г. В., Й. П. Г., Д. Д. С., Г. Д. С. на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила План на новообразуваните имоти на м."Орехчето", землище с.Звездица, община Варна. Процедурата 3 по възстановяване била завършена, като е извършен въвод във владение на новообразувани имоти местност „ОРЕХЧЕТО", землище: с.Звездица, код по ЕКАТТЕ 30497 с Протокол №2О/02.07.2019г.

Ответниците П. К. В., Й. П. Г., Д. Д. С. и Г. Д. С. са изразили становище за допустимост и основателност на предявения иск. Не оспорват наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните недвижими имоти, възникнала на посочените в исковата молба придобивни основания, като молят да бъде допусната делба на имотите при посочените от ищцата квоти.

Ответникът С.В. не е депозирал писмен отговор.

Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в частта, относно квотите, при които е допуснат до делба новообразуван поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землището на с. Звездица, община Варна, целият с площ от 600 кв.м., идентичен с ПИ ид. № *** по КККР на землище с. Звездица.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав на ОС - Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

Оплакванията във въззивната жалба съставляват оспорване на извода на районния съд, че 4 процесният новообразуван поземлен имот не е бил СИО приживе на наследодателя и неговата съпруга – въззивницата П.В., съответно определянето на квотите в съсобствеността по отношение на този имот между съделителите съобразно този извод.

Настоящият съдебен състав намира така релевираните оплаквания за основателни.

Между страните липсва спор, че процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че същият е бил предоставен за ползване на общия им наследодател Д. Г. В. с акт на държавен орган по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че през 1994г. В. е упражнил правото си на изкупуване на имота, като е заплатил определената в оценителен протокол от 1993г. стойност на ползваната земя. В подкрепа на горното са и приетите като писмени доказателства заверени за вярност копия от Удостоверение № 36/05.11.1986г., издадено от АПК – Аврен и Вносна бележка от 28.09.1994г.

От приложеното по делото заверено за вярност копие от Заповед № 0405/05.02.2019г. на кмета на Община Варна се установява, че с цитираната заповед, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено наследниците на Д. Г. В.: П. К. В., И. Г. И., С. Г. В., Й. П. Г., Д. Д.

С. и Г. Д. С. (съделителите в настоящото производство) да придобият правото на собственост върху процесния недвижим имот при условията на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Спорът в настоящият случай се отнася до момента, в който е завършила трансформацията на предоставеното на общия наследодател на страните право на ползване върху имота в право на собственост върху същия (дали това е станало по време на брака му с въззивницата П.В. или след неговата смърт), доколкото този момент е от обуславящо значение за правата на съделителите в съсобствеността, съответно за квотите, при които имотът следва да се допусне до делба.

В тази връзка съдът намира, че от съществено значение е моментът, в който, видно от представената по делото вносна бележка, Д. Г. В. е упражнил правото си на изкупуване на предоставената му за ползване земя, заплащайки стойността