Решение № 18151 от 27.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18151 гр. София, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110115195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. В. Д. срещу останалите етажни собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. София, *********, представлявани от управителя на етажната собственост Ц. Д. Н., с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, приети на Общо събрание на етажните собственици от 30.01.2024г.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост, а именно апартамент № 5 и подземен гараж № 2. Твърди, че на 30.01.2024г. е било проведено Общо събрание на етажните собственици в сградата, като намира за незаконосъобразни приетите на него решения. Поддържа следните нарушения: протоколчикът Ц. Н. не е бил избран съобразно правилото на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС; представените идеални части на събранието са неуточнени/неясни и недоказани, а по отношение на обекти в режим на СИО селективно зачитани при провеждане на гласуване по въпросите от дневния ред; при приемане на някои решения кворумът е бил селективно редуциран в частта на представените идеални части чрез пълномощници, вкл. относно ищеца, упълномощил С.М. за представителство на събранието без ограничения; вотът на някои участници не е бил съобразен; взетото по т. 3 решение за възстановяване на разходи в размер от 500 лв. за правна защита на съпругата на Н. по водено изпълнително дело, чиято дължимост не е установена със съдебно решение, е извън правомощията на Общото 1 събрание; съставеният протокол не отговаря на предвидената в ЗУЕС форма, доколкото от страна на председателстващия събранието Д.Д. е извършено оттегляне на изявлението за подписване на същия. Като излага подробни доводи в подкрепа на оспорванията си, ищецът моли за отмяна на всички приети на състоялото се събрание решения.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците изразяват становище за неоснователност на предявените искове и молят за отхвърлянето им. Оспорват възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения на сочените от него основания, като развиват обосновани съображения, че са спазени всички правила на ЗУЕС за редовно провеждане на Общото събрание и за приемане на решения по въпросите от дневния ред.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки етажен собственик е процесуално легитимиран да иска отмяна на незаконосъобразно решение, прието от Общото събрание на етажната собственост, като съгласно ал. 2 в приложимата в случая редакция обн. ДВ, бр. 26/2016г. правото за това може да се упражни в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Законоустановеният срок е преклузивен и спазването му е условие за надлежно упражняване правото на иск.

Между страните не е спорно, а и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 162, том X, рег.№ 12163, нот. дело № 1724/2006г. на нотариус С.Т., с рег.№ 065 на НК, се установява, че към датата на провеждане на Общото събрание, чиито решения са предмет на оспорване, Л. В. Д. е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр. София, ********* – а именно апартамент № 5 и гараж № 2, които недвижими имоти е придобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 20.12.2006г. Не се спори и досежно факта, че процесната сграда е в режим на етажна собственост като състояща се от множество самостоятелни обекти, които са притежание на различни физически лица. Не е спорна и формата на управление на етажната собственост – чрез Общо събрание, с изпълнителен орган управител, за какъвто е бил избран Ц. Н.. В това си качество Ц. Н. представлява останалите неоспорили атакуваните решения собственици в етажната собственост като пасивно процесуално легитимирана страна в производството по предявения иск /в този смисъл Определение № 294/24.06.2011г. по ч.гр.д.№ 209/2011г. на ВКС, I г.о./. В тази връзка неоснователни са доводите на ищеца за недопустимост на настоящия процес поради липса на представителна власт на Ц. Н..

Исковете са предявени в рамките на предвидения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС (в редакцията обн. ДВ, бр. 26/2016г.) срок за иницииране на съдебен контрол за 2 законосъобразност на решенията на Общото събрание. Визираната разпоредба на чл.

40, ал. 2 ЗУЕС свързва началния момент на срока за упражняване правото на иск с получаването на оспорените решения. По аргумент от чл. 16, ал. 7 ЗУЕС управителят в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. При посочен от етажния собственик по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС електронен адрес или адрес в страната, протоколът му се изпраща на съответния електронен адрес, съответно адрес, а при липса на посочен такъв - същият се счита уведомен с поставяне на съобщението. В случая се установява, че протоколът за поставяне на съобщението датира от 15.02.2024г., поради което независимо от конкретния момент на получаване на решенията, доколкото исковата молба е подадена на 15.03.2024г., преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен.

Въз основа на изложеното съдът приема, че исковете като предявени от процесуално легитимирана страна и в рамките на законовия преклузивен срок са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Като писмено доказателство по делото е представен протокол от проведено на 30.01.2024г. Общо събрание на етажните собственици в процесната жилищна сграда, на което са взети оспорените решения. По т. 1 няма формирано решение, а само обективирани проведени обсъждания по отчети за направени разходи. По т. 2, т. 3 и т.

4 от дневния ред са взети решения, с които сумите по изп.д.№ 20231110401332/2023г. съгласно списъка на неиздължилите се собственици на обекти в ЕС са приети за изискуеми, като собствениците са поканени в 14-дневен срок да ги погасят; прието е да бъде събрана от етажните собствениците претендираната от Ц. Н. сума в размер на 500 лв., представляваща разноски за защита по изп.д.№ 20227900401824/2022г., съразмерно с притежаваните от тях идеални части с изключение на идеалните части на Н.и в 14-дневен срок, и е извършен избор на Ц. Н. за управител на етажната собственост.

Представен е списък на присъствалите на събранието етажни собственици с отразени в него притежаваните от всеки идеални части от общите части на сградата, както и бланките за гласуване по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред.

С оглед липсата на правомощия съдът да проверява изцяло законосъобразността на оспорените решения и съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса, на преценка подлежат изрично наведените от ищеца основания за отмяна на решенията, доколкото само те представляват основание на исковата претенция /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. на ВКС, І г.о/. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС да се релевират нови 3 основания за порочност на решенията предмет на иска, включително и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК.

Като основание за отмяна на оспорените решения ищецът сочи на първо място процедурни нарушения, изразяващи се в незаконосъобразно проведен избор на протоколчик на Общото събрание; липса на яснота относно представените идеални части на Общото събрание; селективно зачитане на обекти в режим на СИО при провеждане на гласуване по въпросите от дневния ред; селективно редуциране на кворума в частта на представените идеални части при приемане на част от решенията; несъобразяване вота на някои от етажните собственици; неспазване на изискуемата от чл. 16, ал. 5 ЗУЕС форма. Доколкото в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът формира изводите си за законосъобразност, респективно незаконосъобразност на оспорените решения въз основа на съставения протокол от Общото събрание, то на първо място следва да бъде разгледано възражението на ищеца за липсата на форма.

Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗУЕС за провеждането на Общо събрание се води протокол, като нормата на чл. 16, ал. 6 ЗУЕС повелява протоколът да бъде подписан от председателстващия и протоколчика. Подписването на протокола от посочените лица съставлява тяхно удостоверително изявление, че записаното в протокола съответства на действителните изказвания на етажните собственици и на точното съдържание на взетите решения. Съгласно чл. 16, ал. 9 ЗУЕС след оповестяване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС всеки член на Общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения.

Оспорването се извършва писмено пред управителя в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от Общото събрание /в този смисъл Решение № 8 от 24.02.2015г. по гр.д. № 4294/2014г. на ВКС, I г.о./.

В разглеждания случай протоколът от Общото събрание от 30.01.2024г. съдържа подписа на Д.Д. в качеството на председателстващ събранието и на протоколчика Ц.

4

Н.. Със съобщение до етажните собственици от 04.03.2024г. председателстващата Общото събрание Дойчева е отправила изявление, че поради извършено от страна на някои етажни собственици оспорване в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС „оттегля подписа си“ под процесния протокол и че счита последният за нищожен документ с изключение на взетите решения за избор на протоколчик и нов управител на етажната собственост. Председателстващият Общо събрание обаче не разполага с правна възможност едностранно да оттегля изявлението си за подписване на протокола.

Аргумент в тази насока може да бъде изведен както от липсата на изрична правна норма, предвиждаща подобно право, така и от целта на процедурата по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Цитираната разпоредба урежда извънсъдебна процедура за оспорване съдържанието на протокола, чрез която да се провери съдържанието на изготвен протокол и при необходимост същият да бъде поправен, а не да престане да съществува като документ в правния мир. Още повече, трудно мислимо е оттегляне на изявление за подписване само за част от удостоверените в протокола факти. При това положение не може да се приеме, че последващото изявление на председателстващия, че подписът му не следва да се счита за потвърждение на съдържанието, води до липса на документ, съответно води до наличието на неподписан документ. Подписът вече е изпълнен върху съставения документ, без да има предвиден законов механизъм за неговото последващо „отменяне“. Подобно изявление обаче може да се тълкува като извънсъдебно признание на факт, което съобразно чл. 175 ГПК подлежи на преценка с останалия доказателствен материал. С оглед изложеното, съдът намира, че не е допуснат сочения в исковата молба порок – липса на форма поради оттегляне на изявлението за подписване.