Решение № 399 от 18.10.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. С., 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20222230200467 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на И. Ж. Б. против НП №220804- 000231/02.03.2022г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно и своевременно призована за съдебно заседание не се явява. Вместо нея се явява редовно упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител. Депозирано е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.02.2022 г. около 16,20 часа полицейски патрул, движейки се по 1 път от с. Глушник към с. Калояново, на главен път I- 6 в посока от гр. С. към гр. Б. на километър 404,800 служителите забелязали, че в обхвата на този път има разположени сергии с плодове и зеленчуци. Св. П. П. извършил проверка на жалбоподателката, която продавала своя селскостопанска продукция дали има документ, удостоверяващ разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Същата не представила такъв, тъй като не разполагала с такова разрешение.

Въз основа на установеното по време на проверката свидетелят П. П. приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката, а колегата му, св. Т. Р. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Жалбоподателката отказала да подпише съставения акт за установяване на административно нарушение, поради което отказът бил удостоверен с подписа на друг полицейски служител Мариян Митев.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП й наложил наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, дата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на 2 административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В настоящия случай, в обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП, която гласи, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Това нарушение е отразено като извършено и в акта за установяване на административно нарушение. По делото безспорно се установи нарушението извършено от жалбоподателката по чл.9, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 11.02.2022г. около 16,20 часа по главен път I- 6 в посока от гр. С. към гр. Б. на километър 404,800 извършвала търговска дейност в обхвата на пътя, несвързана с предназначението му, без разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Същевременно обаче в наказателното постановление, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателката на основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП , която гласи, че се наказва с глоба от 100 до 300 лева този, който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението. По този начин липсва единство между описанието на нарушение и законовите разпоредби, които са нарушени и въз основа на които е наложена санкция.

Това нарушение обуславя процесуална незаконосъобразност на атакувания акт. Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е от категорията на съществените и винаги води до отмяна на наказателното постановление.

С така допуснатото нарушение в административнонаказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и съответно адекватно да организира защитата си, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни 3 изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване на описаното в наказателното постановление нарушение.

Процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода на делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на 300 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 000231/02.03.2022г. на началника на РУ на МВР- С., с което на И. Ж. Б. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от

ЗДвП като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР- С. да заплати на И. Ж. Б. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4