Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 09.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10324/2021
Вид
Решение № 477
Подписан
09.02.2022
Състав
МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110210324 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. Р., ЕГН **********, в качеството си на управител на търговско дружество „*******“ ЕООД, ЕИК ****** срещу електронен фиш Серия К № 4152770, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба са релевирани доводи за допуснати съществени процесуални пороци в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

1

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С електронен фиш Серия К № 4152770, издаден от СДВР, е констатирано, че на 12.11.2020 г. в 11:20 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“, по бул. „Царица Йоанна“, до бензиностанция „Еко“, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Панчо Владигеров“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № СВ 02 60 КН, се движи със скорост от 76 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско дружество „*******“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя М.Р. - управител. Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743с7 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 26 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

За твърдяното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на въззивника Р., в качеството му на управител на търговско дружество „*******“ ЕООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което 2 съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена в периода 29.09.2020 г. – 01.10.2020 г. и е обективирана в протокол от 01.10.2020 г.

Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“, че в процесния пътния участък не е бил монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно предвиденото - 50 км/ч за населено място.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за 3 законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.16 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП , не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е 4 установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилно АТТС, което е било технически изправно, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.

165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че 5

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване, а това мотивира извод, че доводите за противното в жалбата са неоснователни. Позицията на въззивника Р., че към датата на твърдяното административно нарушение – 12.11.2020 г. в чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. все още са съществували изисквания към полицейските органи да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване, както и за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, не може да бъде споделена, тъй като визираният нормативен регламент е отменен с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. и понастоящем не е част от действащата в страна позитивна уреда. При все това, дори условно да се приеме, че подобна разпоредба е съществувала, то поставеният въпрос е получил изричен отговор от законодателя в чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове - ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.

Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.

По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на 6 административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.