Определение № 16025 от 27.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16025 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Частно гражданско дело № 20261100107899 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 618а, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

Образувано е по молба за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, подадена от „Континвест“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Шипченски проход“ № 18 срещу „Опет Ингредиум СРЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление в Румъния, с. Смърдан.

В молбата са изложени твърдения, че страните имат сключен устен договор за покупко-продажба на стоки, като вземането на кредитора срещу длъжника е в размер на 38 823, 86 (тридесет и осем хиляди осемстотин двадесет и три и 0.86) евро и е дължимо по договор за покупко-продажба на химически продукти, изчерпателно описани в представените като доказателство към молбата фактури

(фактура

№

0000090016/03.04.2026г.; фактура

№

0000090080/08.04.2026г. и фактура

№

0000090523/05.05.2026г.), които продавачът е издал на купувача във връзка с покупкопродажбата по договора. Твърди, че длъжникът се намира в невъзможност да изпълнява насрещни парични задължения, към други съдоговорители, включително и към молителя.

Излага доводи, че доколкото вземането не е обезпечено, това може да доведе до невъзможност за изпълнение. Въпреки че длъжникът е канен многократно да изпълни, до момента на подаване на молбата, задълженията не били погасени.

Съдът, след като взе предвид твърденията на молителя и съобрази представените по делото писмени доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 618а, ал. 1 ГПК и чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014, когато кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, какъвто е и настоящият случай, компетентни да издават европейска заповед за налагане на запор са съдилищата на държавата членка, които са компетентни да се произнесат по съществото на спора, съгласно съответните приложими правила за 1 компетентност.

Съобразно данните по делото, съдът приема, че е родово и местно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, поради което и молбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Липсват доказателства, от които да се направи извод за наличието на спешна необходимост от издаване на европейска заповед за запор срещу длъжника. Такава би била налице при наличието на реална опасност изпълнението на евентуално благоприятно решение за молителя да се осуети или да бъде значително затруднено - чл. 7 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. Такава опасност би съществувала при наличието на реална опасност длъжникът да се разпореди със средствата по банковата му сметка, да пропилее, укрие или унищожи активите си, държани в посочените сметки, респективно да се освободи от тях на много по-ниска стойност или чрез необичайно действие. Следва реалността на опасността се преценява по конкретно посочени действия на длъжника.

В преамбюла на Регламента е изрично посочено, че при издаване на заповед за запор следва да се постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да получи заповед и интереса на длъжника да предотврати злоупотреба със заповедта. Ето защо, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие.

Като доказателство в подкрепа на твърдението си за наличието на спешна необходимост от издаване на заповед за запор е представено писмо, изхождащо от длъжника. В него обаче не се отказва извършване на плащане, а молителят е информиран единствено защо длъжникът не може да се ангажира с фиксирани дати за плащане. Видно от писмото, длъжникът е заявил, че не може да извършват доставки на много техни клиенти, поради променени условия в схемата на плащане между страните по настоящето дело.

Посочено е също, че бъдещият ответник има намерение за уреждане на плащанията, като твърди, че ще продължава да извършва такива към молителя /каквито доброволни плащания е извършвал до момента/, при поява на налични парични средства.

От друга страна, липсват доказателства за влошено финансово състояние на бъдещия ответник. Видно от приложеното удостоверение за актуално състояние на същия, от финансовия отчет за 2025г. се установява, че е реализирал печалба, но не и загуба, като длъжникът разполага и с дългосрочни и с текущи активи.

Същевременно, в молбата се твърди за образувани три дела от други кредитори срещу същия длъжник за неизпълнени парични вземания, но доказателства за това не са 2 представени.

За разлика от обезпечителното производство по чл. 390 ГПК, където, съгласно установената съдебна практика, обезпечителната нужда се презюмира, в производството по издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, съдът следва да оцени доказателствата, представени от кредитора, за наличие на посочената по – горе опасност да не може да реализира вземането си. Те могат да бъдат свързани например с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора или при предишен спор между страните, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите на длъжника и с всякакви неотдавнашни действия на длъжника по отношение на активите му. Самото неплащане или оспорване на вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, обосноваващо издаването на заповед. Посочено е изрично в преамбюла – т. 14, че самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава, също не може сам по себе си да представлява достатъчно основание за издаването на заповед.

Ето защо, само въз основа на писмото от длъжника, не може да се направи извод за наличието на спешна необходимост от издаване на европейска заповед за запор срещу длъжника.

Съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 86/01.03.2022 г. по ч. т. д.

№ 1987/2021 г., I т. о., молбата за издаване на европейска заповед за запор е неоснователна, когато по делото липсват доказателства, че се касае за спешна необходимост от мярката за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. Съгласно приетото в определение № 86 от 1.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1987/2021 г., I т. о., ТК съдът не е длъжен да дава указания за представяне на доказателства, при липса на такива, поради което и настоящият състав се произнася по представените с молбата за издаване на европейска заповед за запор.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 100580/24.07.2026 г., на Континвест“ ООД, ЕИК 040967273, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Шипченски проход“ № 18 за издаване на европейска заповед за запор срещу длъжника „Опет Ингредиум СРЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление в Румъния, с. Смърдан за сумата от 38823.86 евро, въз основа на сключен договор за продажба на стоки.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4