Решение № 22770 от 11.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20335/2025
- Вид
- Решение № 22770
- Подписан
- 11.12.2025
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 59010 от 08.04.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 63690 от 16.04.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 90648 от 09.06.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 90913 от 10.06.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 32752 от 05.08.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 129918 от 20.08.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 43887 от 22.10.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 193177 от 22.12.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 841 от 06.01.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 2057 от 07.01.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 22770 гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110120335 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***************, поради което е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Термокомплект” ООД, което дружество след края на отчетния период е изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово 1 разпределение Твърди се, че през периода от 01.07.2022 г. до 30.10.2023 г. за имота е начислена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 421,64 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 45,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.01.2025 г.; сумата от 49,68 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 11,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 27.01.2025 г. Претендират се и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като не е посочен известния на ищеца адрес на ответника в Австрия. По същество предявените искове се оспорват, като се сочи, че от доказателствата по делото е видно, че ответницата не е била единствен собственик на имота, а само на ½ част от него, а след 19 октомври 2023 г. вече не е била клиент на дружеството. Поддържа се още, че от представените по делото съобщения за фактури и извлечение - справка относно потребена ТЕ за сградна инсталация за аб.№ 400129286, не става ясно каква е реално потребената ТЕ и за какво точно е потребена. Оспорват се представените по делото фактури и справка за сградна инсталация с доводи, че същите представляват частни свидетелстващи документи.
Прави се възражение за погасяване по давност съгласно чл.111 от ЗЗД за всички суми – главница, лихви. По изложените в отговора доводи и съображения се иска постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява становище. Представя доказателства за извършените главни отчети, връчването им на представител на етажната собственост и издадените изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том VII, рег.№ 18260, дело № 1158/2003 г. по описа на Валентина Благоева, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че собственик на процесния недвижим 2 имот е била В. Д. А..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район Люлин е, че В. Д. А. е починала на 15.10.2008 г., като е оставила двама наследници по закон – дъщери Д. Г. Ц. и З.Ч..
По делото е приложено заявление-декларация от ответницата за промяна на партидата. Видно от заявлението, че имота няма да се обитава и няма да се ползва топла вода.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том III, рег.№ 9975, дело № 379 от 19.10.2023 г. по описа на Петя Димова, нотариус с район на действие СРС е, че ответницата и трето за спора лице са се разпоредили с получения по силата на наследствено правоприемство недвижим имот.
По делото е приложен протокол от проведено на 23.09.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с Термокомплект ООД, както и договор от 30.09.2002 г., сключен в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за период от три години, считано от 01.05.2020 г.
По делото са представени издадените през исковия период общи фактури, справка за издадени фактури, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на дружеството-ищец.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки на абоната и главен отчет на уредите.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които са приети от съда като обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през процесния исков период недвижимия имот е бил с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е извършил дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило още, че през исковия период е начислявана ТЕ само от сградна инсталация, а за БГВ за един водомер при предпоставките на т.5.2 от Приложение към чл.61 от Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020 г. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал 3 периодичен метрологичен контрол.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 471,32 - главница, в т.ч. сумата от 49,68 лева – за дялово разпределение и сумата от 57,11 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 11,95 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в 4 топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
В конкретния случай, от приложените по делото писмени доказателства – нотариални актове и удостоверение за наследници, се установява, че през исковия период ответницата се легитимира като собственик въз основа на наследствено правоприемство само на ½ част от процесния недвижим имот. Другата половина от имота е бил собственост на нейната сестра /аргумент в тази насока е и приложения по делото нотариален акт, в който е обективиран договор за покупко-продажба на имота и от двете сестри, в качеството им на продавачи/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df23641a-128f-449c-9b8c-3f78726aa387