Акт № 4371 от 02.10.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 3745

Номер

3745

Година

3.9.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

06.05

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

1.Емилия Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Атанас Кобуров дело номер

20141200500344 по описа за

2014 година

Производството е по реда на чл.259 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от [фирма],[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. Б.“ I №, ет., представлявано от изпълнителния директор Д. М., чрез управителя на клон С. - М.инж. А. А., чрез пълномощника юрк. В. Ч., против Решение № 632 от. 24.02.2014 год. на РС –Гоце Делчев по гр.д. № 224/2013 год. по описа на РС –Гоце Делчев, в частта “за частично признаване на предявения иск в размер на 510.56 лв., като се постанови ново решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника в размер на 5 100.96 лв.”.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Дружеството-въззивник, чрез процесуалния си представител извежда оплакване, че районният съд не е извършил всеобхватен анализ и преценка на фактическата обстановка по спора, като по този начин се е стигнало до неправилно прилагане на материалния закон.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата Д. Б.. Не сочи доказателства.

Запознавайки се с делото, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Окръжната инстанция, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване акта, чиято отмяна се иска, закона и всички обстоятелства по делото, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд e образувано по предявен иск с правно основания чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че в полза на дружеството-ищец съществува вземане в размера на присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК на 12.02.2013г. по ч.гр.д. № 145/2013г..

От представените писмени доказателства се установява, че на 15.06.2012г. между [фирма] и Д. Б. е сключен договор № 12 за доставка на вода за напояване за 2012г., по силата на който дружеството се задължило да достави на ответника поливна вода през поливен сезон 2012г., при уговорени поливни норми , а ответника се задължил да я получи и заплати.

В приложенията към договора, които са неразделна част от същия, ответника заявил поливни площи от 218 дка картофи в землището на [населено място], при поливна норма от 60 куб. м. на декар и напоителна норма от 120 куб.м. на декар, като договорената цена е в размер на 0.276 лв. с ДДС за 1 куб. м. вода.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото има сключен и друг договор - № 15 от 20.06.2012г., за доставка на вода за напояване за 2012г., по който ответницата е заявила поливни площи от 90 дка картофи в землището на [населено място], при поливна норма от 60 куб.м. на декар и напоителна норма от 120 куб.м. на декар, като договорената цена е в размер на 0.276 лв. с ДДС за 1 куб.м. вода.

И по двата договора задълженията в счетоводството на ищеца са водени на една партида, поради което не може да се направи заключение по кой от двата договор е имало изпълнение от страна на ответницата и по кой е останало незаплатено задължение. Всички фактура са издавани на една обща партида на името на Д. Б..

По делото са представени 3 /три/ броя фактури на името на ответницата Б. с № [ЕГН]/17.09.2012г. в размер на 600 лв.; № [ЕГН]/15.06.2012г. в размер на 1500 лв. и № [ЕГН]/12.06.2012г. в размер на 3 000 лв., за които не се спори по делото, че са заплатени.

На 21.02.2012 г. е издадена Фактура №[ЕГН] в размер на 5 100.96 лв. на името на Д. Б. за незаплатена вода за напояване. С писмо с обратна разписка от 27.12.2012г. на Д. Б. е връчена фактура №[ЕГН], като видно от същата, тя е приета и не е оспорена по размер от получателя.

В изпълнение на договора въззивното дружество доставило на ответника вода за напояване, като в дневника за ежедневно напояване било отразено на коя дата колко декара са полети от ответника и за данните се подписал служител на ищцовото дружество. Ответницата Б. оспорва да е подписвала същия и че подписа, полаган на водоползвател е неин.

От Приложения № 7 се вижда,че по двата договора, ответницата Б. не е упълномощила друго лице, различно от нея да подписва АКТ- дневниците, Заявки за вода и фактури.

В хода на производството по делото е назначена садебно-графологическа експертиза, от заключението на която се установява, че положените подписи в Дневник за ежедневно напояване 2012г. - не са изпълнени от Д. Б..

Пред районната инстанция са разпитани и свидетели. Свидетелят П., пенсиониран служител на „Напоителни системи“ в своите показания дава категорични сведения за ответницата по делото, както и относно извършваните поливки и кой ги е извършвал – свидетеля сочи съпруга на Б. като лицето, извършвало поливките и подписвало дневника за ежедневно напояване. Останалите двама свидетели, доведени от страна на ответницата – Р. Б. и Д. Б. (работници през 2012г. при ответницата) също сочат съпруга на ответницата като лицето, което е извършвало поливките. Същите твърдят, че втора поливка не е извършвана. И тримата свидетели са единодушни относно способа на поливане – чрез капково напояване.

По делото е назначена и изпълнена и съдебно-агрономическа експертиза, в която вещото лице посочва, че за засетите сортове картофи – С., У. И А. са необходими минимум две поливки, но е категоричен, че поливната норма от 60 куб.м. е завишена. В констатациите към експертизата вещото лице Т. посочва условно необходимата поливна норма на декар.

При извършване на съдебно – счетоводната експертиза, вещото лице прави извода, че в счетоводната документация на [фирма], сумата от 5 100.96 лв. е дължима, въз основа на издадена фактура с № [ЕГН]/21.12.2012г.. В съдебно заседания, вещото лице уточнява, че към издадената фактура няма рекапитулация,която е задължителна.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1080/2013г. по описа на Районенсъд– [населено място] ищецът по делото е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК на 11.02.2013г.. Съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед по чл.410 ГПК с № 564 от 12.02.2013 г., с която е разпоредил, че длъжникът Д. Б. дължи на кредитора [фирма] сума в размер от 5 100.96 лв.. В законоустановения двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника, поради което съда е указал на кредитора да предяви иск за вземането си. В указания срок кредиторът [фирма] е предявил настоящия иск срещу Д. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Дружеството въззивник /ищец в процеса/ е формулирало петитума на жалбата си по следния начин - “да се обезсили първоинстанционното решение, в частта за частично признаване на предявения иск в размер на 510.56 лв., като се постанови ново решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника в размер на 5 100.96 лв.”.

По този начин и следва да се приеме, че иницииралата настоящето производство страна не е обжалвала първоинстанционното решение в прекратителната му част.

На следващо място е наложително да се съобрази, че въззивникът /първоначален ищец/ - не разполага с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в уважената му част /за сумата от 510.53 лв./, поради което и по пътя на тълкуването съдът приема, че всъщност в случая се касае до обжалване на решението единствено в отхвърлителната му част за претендираната главница и по-конкретно в тази, с която е отхвърлена исковата претенция за признаване за установено дължимостта на сумата, представляваща разликата между претендирания размер от 5 100.96 лева - главница и уважения от райнния съд размер на главницата от 510.53 лв.. Т.е., предмет на въззивно обжалване е решението на долустоящия съд, с която устоновителния иске отхвърлен за сумата от 4 590.43 /четири хиляди петстотин и деветдесет лева и четиридесет и три стотинки/ лв. - главница, за използвани и незаплатени водни маси за напояване, по Договор за доставка на вода за напояване сключен между страните.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№145/2013г. по описа на Районен съд-гр.Г. Д..

При установителният иск по реда на чл.422 ГПК, ищцовата страна следва да докаже качеството си на кредитор, факта от който произтича вземането й, както по основание, така и по размер. Т.е., посредством провеждане на пълно и главно доказване следва да докаже и установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича - неговото възникване, основание и размер, а ответника като длъжник следва да докаже възраженията си срещу вземането.

В процесния случай, с оглед направеното разпределение на доказателствената тежест, с определението по чл.140 ГПК, ищецът е този, който следва да установи конкретните факти и обстоятелства за претендираното от него вземане, с оглед направените възражения от ответника, а именно да докаже, че е доставил вода на ползвателя, количеството и стойността на доставената вода, а ответника следваше да докаже, че е заплатил доставеното количество вода за напояване на ползваните от него площи.

В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към [фирма] задължение по сключени помежду им договори за доставка на поливна вода, за което била издадена данъчна фактура №[ЕГН]/2012 г..

За да постанови своето решение районният съд е приел, че наистина има неизпълнение от страна на Б. по договора за предоставяне на поливна вода за сезон 2012г.. Долустоящият съд се е базирал на заключението на вещото лице по съдебно-агрономическа експертиза /инж.Т./, като е извършил свои собствени изчисления.

От събраните по делото доказателства безспорен е единствено фактът, че ищцовото дружество и ответника са били страни по валидно сключени договори за доставка на вода за напояване № -12/15.06.2012г. и № 15/ 20.06.2012г. Сключването на тези договори не се оспорва, от никоя от страните по делото. Така по силата на този договор [фирма] - доставчик е поел задължение да предостави на ответницата Б. – водоползвател, вода за напояване през 2012г., на 308 дка засята площ с картофи, а водоползвателя е поел задължение да заплаща доставената му вода, при изрично определени цени, начини за плащане и срокове /раздел ІІІ от договора/.

Безспорно в конкретния случай става въпрос за договорни отношения, които отношения по силата на създадената правна връзка между доставчика и ползвателя, са израз на двустранни поети задължения-да бъде получено определено количество вода за напояване срещу задължението да бъде заплатено това количество.

Дотук изложеното дава основание на съда да направи извод, че в процесния случай е доказан фактът, че между [фирма] [населено място] и Д. Б. е налице валидно сключени договори за доставка на вода за напояване. Недоказани обаче в процеса са твърденията, изложени в исковата молба, че ищцовото дружество си е изпълнило всички свои задължения по сключения с ответника договор, че ответникът реално е получил и потребил услугата описана във фактура №[ЕГН]/2012г.. Т.е. не е доказано в процеса, че начислената от доставчика стойност за ползваната от ответника услуга съответства на договореното между тях и на реално ползваната от него услуга, и че ответника дължи процесната сума.

Фактурата, на която ищецът се позовава за доказване вземането си спрямо ответника, притежава единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че е издадена от [фирма] и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът намира, че това писмено доказателство, ангажирано и изходящо от ищцовата страна, удостоверява изгодни за нея факти и не може да се ползва с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответника реално е потребил описания в този документ услуга, и че начислената в нея сума е дължима, при което същата следва да се преценява, наред с другите доказателства. Изрично съдебната практика на ВКС, включително и с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена услуга от ответника, като при оспорване за недължимост, каквото очевидно е направено от ответницата именно, този който основава твърденията си и вземането си на тази фактура, то доказателствената тежест за използването на вода от ответника, носи ищеца. Още повече, че от тази фактура съвсем не става ясно тази услуга-вода за напояване, по този конкретен договор ли е и за какво плащане става въпрос-за авансово плащане при първа поливка или за следваща поливка, така както е предвидено в самия договор, и ако е така дали това е авансово или окончателно плащане.