Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 30.06.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 253/2026
Вид
Решение № 159
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Шумен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20263600500253 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1061/29.12.2025г. по гр.д.№482/2025г. по описа на ШРС съдът е отхвърлил предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление гр. ., район ., бул. „.“ №., офис сграда ., ет. ., оф. . иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че И. А. И., ЕГН **********, адрес: гр.., ул.“.“ №. му дължи сумата 1198.83 лв. (хиляда сто деветдесет и осем лева и осемдесет и тристотинки) – главница по Договор за заем № CARD-. от 21.05.2023 г., 30.44 лв. (тридесет лева и четиридесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 04.06.2024 г., 134.98 лв. (сто тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 01.08.2023 г. до 23.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД 1668/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е обжалвано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, действащо ,чрез пълномощника си адв.Д. П. от АК- Стара Загора

, като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да уважи предявения установителен иск и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. С допълнително становище по делото моли , ако съдът счете ,че решението е недопустимо/нищожно да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд за 1 произнасяне по искнето на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.

Въззиваемият И. А. И. не е депозирал отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. Не се явява и в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Гр.д. № 482/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление гр. ., район ., бул. „.“ №., офис сграда ., ет. ., оф. ., иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че И. А. И., ЕГН **********, адрес: гр.., ул.“.“ №. му дължи сумата 1198.83 лв. – главница по Договор за заем № CARD-19987066 от 21.05.2023 г., 30.44 лв. – договорна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 04.06.2024 г., 134.98 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2023 г. до 23.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД 1668/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Ответникът не е изразил становище по исковете, не представил в срок писмен отговор на исковата молба. Не е правил искания, не се е явил и не се е представлявал в първото по делото заседание.

Още с исковата си молба ищецът е направил неприсъствено решение срещу ответника. искане за постановяване на

Първоинстанционният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК като с решението си го е отхвърлил.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно, но е недопустимо.

Още с исковата си молба ищецът е направил неприсъствено решение срещу ответника. искане за постановяване на

Ответникът не изразил становище по исковете, не представил в срок писмен отговор на исковата молба. Не е правил искания, не се явил и не се представлявал в първото по делото заседание. С разпореждане от 14.04.2025г. постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. В провелото се на 6.11.2025 г. публично съдебно заседание първоинстанционният съд дал ход на делото, приключил съдебното дирене, дал ход на устните състезания и делото било обявено за решаване и постановено съдебно решение по общия ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая се установява, че ответникът е проявил процесуалното бездействие, описано в цитираната норма, а преди първото по делото заседание ищецът е заявил своята претенция за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът констатира, че липсва надлежно произнасяне по искането на ищеца за постановяване 2 на неприсъствено решение срещу ответника в първото по делото съдебно заседание преди приключване на съдебното дирене, с което да се отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение с нарочно определение и да се продължи разглеждането на делото по общия ред – чл. 239, ал. 3 от ГПК. За страната не е била налице възможност да организира защитата си след неуважаване на искането по чл. 238 от ГПК. При евентуално постановяване на такъв акт (когато съдът е счел, че предявеният иск не е вероятно основателен), ищецът е можел да се възползва от възможността да попълни делото с допълнителни доказателства за да потвърди исковата си теза. Липсата на произнасяне на съда е преклудирала това негово право.

На осн.чл.239 ал.3 от ГПК, когато съдът прецени ,че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение , той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. Следователно съдът дължи при направено искане за постановяване на неприсъствено решение изрично произнасяне с определение и съдът е бил длъжен да приложи процесуалната норма на чл.239 ал.3 от ГПК точно, съобразно вложения от законодателя смисъл , опирайки се на обективните факти по делото . Ако е смятал ,че някоя от конкретните посочени законови предпоставки не е спазена , то съдебният акт с който е следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това е определение по чл.239 ал.3 от ГПК / в този смисъл реш.№157/29.11.2010г. по т.д.

№262/2010г. на І т.о. Вместо това е постановено съдебно решение по общия ред, и само в мотивите на което е посочил, че съдът не следва да се произнася с неприсъствено решение , без е постановено изрично определение по чл.239 ал.3 от ГПК което е пряко нарушение на тази процесуалната норма. Своевременно упражненото от ищеца , процесуалното право да иска приложение на института на неприсъственото решение препятства произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на общото исково производство, преди произнасянето по искането с определение по чл. 239, ал. 3 ТЗ. Само когато първоинстанционният съд прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение той ще следва да се произнесе с изричен съдебен акт - определение, с което ще отхвърли искането и при подобна хипотеза съдебното производство ще следва да бъде продължено по общия ред и да се постанови обикновено решение Произнасяйки се направо с решение по съществото на спора, обсъждайки приложените към исковата молба писмени доказателства, съдът е постановил недопустимо решение.

Предвид гореизложеното, Окръжен съд – Шумен намира, че първоинстанционното решение следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, като производството следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК на ищеца.

Въпросът за разноските, направени от страните в настоящото производство следва да бъде разгледан от Районен съд – Шумен при повторното разглеждане на делото, съобразно изхода от спора.

3

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №1061/29.12.2025г. по гр.д.№482/2025г. по описа на ШРС.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за повторно разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4