Решение № 242 от 09.05.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 156/2022
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 09.05.2022
- В сила
- 28.10.2022
- Състав
- Кристина Евгениева Панкова
Цитирани разпоредби
- чл.65 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 73 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, Т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209, ал.1 · Закон за здравето
- чл. 209а, ал. 1 · Закон за здравето
- чл.209а, ал.4 · Закон за здравето
- чл.63, ал.4 · Закон за здравето
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 124 · Закон за туризма
- чл. 57, ал.3 · Конституция на Република България
- чл. 84, т. 12 · Конституция на Република България
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Благоевград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20221210200156 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на Б. АЛ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
С* ж.к. „Я**, със съдебен адрес за кореспонденция Б*, ул. „П* Д.П***, против Наказателно постановление № 244а-3248/17.12.2021 година на Директора на ОД МВР – Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр, на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, отразена в атакуваното наказателно постановление, твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че липсва ясно обвинение, че както АУАН, така и НП не съдържат императивни реквизити. Иска се отмяна на атакувания санкционен акт.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се явява и адв. Г., с пълномощно по делото, не ангажира становище по жалбата и по същество.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, в писмено становище по делото от процесуален представител се изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, като се иска неговото потвърждаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представители по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 19.09.2021г., полицейски служители на 01 РУ Полиция, сред които и св.М. и А., св.И., служител на РЗИ, както и представители на Инспекция по труда и НАП посетили клуб „Г***”, находящ се в гр.Б*, б.”Св. Св. К* М* за извършване на проверка. Всяка от институциите извършвала проверка в своята сфера, като конкретно св.М., А* и И. били там 1 с цел извършване на проверка във връзка със спазване на противоепидимичните мерки, въведени със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с Решение № 629 на МС от 26.08.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2021 г. извънредна епидемична обстановка и с оглед ограничаване разпространението на COVID-19 и опазване живота и здравето на хората от заболяването, като установили, че обекта работи след определения с посочената заповед часови диапазон от 07.00ч. до 23.00ч., както и че в същия имало над 100 човека. Във връзка с констатациите си контролните органи предприели действия по установяване на посетителите в обекта, сред които бил и жалбоподателя, поради което св.М. в 01.10ч. в присъствието на св.А. съставила на Й.
АУАН№007628/19.09.2021г., затова че по същото време се намира в обекта като клиент, посетител в обекта след времето, определено със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки за периода от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. на територията на Република България. Посочено е, че лицето е нарушило т.15 от горецитираната Заповед, съгласно която посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. Така констатираното е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, вр т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр.чл.63, ал.4 от ЗЗдр. За констатациите от проверката бил изготвен КП от служителите на РЗИ, както и актове на установените посетитeли, включително и посочения спрямо жалбоподателя. Актът е съставен в присъствие на Й., като същия го подписал с възражение, че ще обжалва акта. В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в които жалбоподателя чрез надлежно упълномощен адвокат изложил своята версия за случая, като посочил, че не бил клиент, а бил нает за статист на граждански договор, като към възражението бил приложен граждански договор /л.10/. Във връзка с постъпилото възражение било изготвено становище от началника на 01 РУ Полиция, в което възражението било прието за неоснователно и било отправено предложение до административнонаказващия орган за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Въз основа на акта и след като приел възраженията за неоснователни, на 17.12.2021 година, Директора на ОД МВР – Благоевград е издал Наказателно постановление № 244а3248/17.12.2021 година на Директора на ОД МВР – Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр, на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 18.01.2022 г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя М. и св.А.. В показанията си, актосъставителят твърди, че е извършена проверката на посочения клуб, съвместно със служители на РЗИ, ИТ и НАП. При проверката се е констатирало, че лицето се е намирала в закрит обществен обект, в посочения час, което според актосъставителя е нарушение на точка 15. Чрез показанията на този свидетел се установява, как е установена самоличността на жалбоподателя ,както и че АУАН е съставен на място.
Чрез показанията на тази свидетелка се установява още че голяма част от установените лице представяли „хвърчащи листчета”, като твърдели още, че са статисти в заведението, а не клиенти. Свидетелката сочи, че на входа на една масичка имало празни бланки, които клиентите попълвали. В тази насока са и показанията на св.А.. Чрез показанията на тези свидетели се установява още, че проверката е била съвместна с представители на РЗИ, както 2 и че е имало над 100 посетители. Установеното посредством разпита на св.М. и А. се потвърждава и от показанията на допуснататата и разпитана по делото служителка на РЗИ св.И., както и представения по делото констативен протокол, в който е обективирано констатираното на място. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на установяване факти и кореспондират с установеното посредством останалите доказателства.
В хода на съдебното производство е изискана и предоставена информация от Инспекция по труда и НАП, дали техни представители са били на процесната проверка, от която се установява, че служители на двете институции са извършвали проверка към посочената дата, като са констатирани нарушения на трудовото и данъчно законодателство. От представените от НАП документи се установява още, че са попълнени деларации от служители на заведението, наети по трудово или гражданско правоотношение, като сред тях не фигурира жалбоподателя. Съдът кредитира тези доказателства, доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия и установяват приетото от съда. Съдът кредитира и приложените и представени от административнонаказаващия орган писмени доказателства, с изключения на посочения граждански договор. За да постави под съмнение обективираното в този договор, съдът взе преддвид установеното в хода нна съдебното производство, посредством показанията на разпитаните свидетели, а именно, че такива договори са се попълвали на момента и имало оставени празни бланки, както и от представените декларации от НАП, отделно от това следва да бъде взето предвид и установеното, че в обекта е имало множество хора, като всички представяли такива договори. Ето защо съдът не кредитира посочения договор, като прие, че същия е съставен за нуждите на проверката и защитната позиция на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели, кредитираните писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от 244з-843/24.03.2020 г. (л. 16).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в определения срок.
Съдът не възприема доводите за неясно описание на нарушението. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са 3 посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания, действали към процесния момент, както и конкретната мярка. Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая посочените пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), поради което доводите в обратна насока са неоснователни. Посочено е точно къде е установен жалбоподателя, а именно в клуб „Г***”, с посочване на точен адрес на обекта. Посочен е и дата и часа на установяването, поради което не може да бъде споделено твърдението, че липсват съществени елементи от състава на нарушението.