Решение № 4650 от 28.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330110037 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против В. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № ..., ет. , ап.

ИТН ...., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 568,83 лева през периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 78,89 лева - лихва за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9143/21.12.2023 г. по ч.гр.д.

№ 17897/23 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва – качеството на потребител/ клиент на ответника, т.к.

1 липсвали данни същият да е бил собственик или ползвател на имота за исковия период; наличието на договорно правоотношение между страните, док. не били представени доказателства ОУ да са влезли в сила; да е осъществявана реална доставка на ТЕ, като не ставало ясно по какъв начин е измерено твърдяното количество такава; да са били налице предпоставки за служебно начисляване; средствата за измерване да са от одобрен тип и да са преминали първоначална и последващи проверки. Неправилно било отчетено и потреблението на ТЕ от сградната инсталация, т.к. в противоречие със ЗЕ – при изчисляване на потребената енергия били включени доп. компоненти според т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която част от Методиката била отменена с решение по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

От приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт за ПП на НИ; уд. за наследници; декларация по чл. 14 ЗМДТ /л.98-105/ и удостоверение от Община Пловдив за идентичност на адресите на имотите – посочен в НА и процесния, се установява по безспорен начин, че именно ответникът е собственик на същия. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ. Противното, освен изложените мотиви, би довело и до роене на процеси, което според настоящия състав не съответства на целта и смисъла на закона, предвид и откритата партида на ответника като собственик и потребител на 2 услугите. С оглед изложеното, съдът приема, че именно той има качеството на клиент на ЕВН, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ищеца. Възраженията в ОИМ не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към молба за осз документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

Позоваването в ОИМ и молба от 22.04.2025 г. на Решение № 7276 от 03.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о., е неоснователно. Няма данни същото да е влязло в сила – не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, като същевременно - процесният период предхожда датата на постановяването му, а съобразно чл. 195, ал. 1 АПК, решението има действие занапред.

По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за отопление. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. През имота на ответника преминавала щранг лира, която не била снабдена с уред за отчет. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката само за щранг-лирата, поради липса на уред за отчет на изразходваното количество ТЕ. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.

Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда 3 строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията.

Неоснователни са оспорванията и относно въвеждането в експлоатация на АС, изправността на уредите и тяхната проверка, предвид заключението на СТЕ и представените писмени документи от ищеца в тази връзка, неоспорени /л.50-59 – протоколи за извършени проверки на СТИ; декларация за съответствие; свидетелства за проверка/.

В случая вещото лице е категорично, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира обектът, е работила и доставяла на абонатите необходимата им топлинна енергия за отопление. Освен това, абонатната станция не се отчита – дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва не чрез абонатна станция, а чрез средство за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез топломер /чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е установена.

Едновременно с това не са налице данни за отклонения от нормативните и технически изисквания на специалните закони, уреждащи материята за доставка на топлинна енергия и нейното начисление. Все в тази връзка въвеждането на абонатната станция в експлоатация е без значение за правилността на отчитането.

Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.