Решение № 30 от 20.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Р. Ант. Тончева Наказателно дело за възобновяване № 20253000600009 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Настоящето производство е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, то е инициирано от осъдената С. Ю. М., чрез защитника й адв.Р. М., с молба за възобновяване на наказателно дело от общ характер №515/2022г. по описа на РС-Разград във връзка с допуснато особено съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

В искането се заявява явна несправедливост на наложеното наказание, предвид несъответствието му със степента на обществена опасност на деянието. Макар и да не е изрично формулирано, оплакването демонстрира интерес от приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, доколкото с влязлата в сила присъда е приложен чл.54 от НК, а санкционирането на осъдената е с лишаване от свобода в размера на специалния минимум по чл.196, ал.1 т.1 от НК.

В съдебното заседание искането се поддържа от служебен защитник сред мотивите се предявява и довод за възобновяване на наказателното дело, за да може при условията на неприключило с влязъл в сила съдебен акт, осъдената М. да се ползва от възможността за групиране на част от 1 наложените й наказания. Представителят на Апелативна прокуратура-Варна пледира за неоснователност на процесуалната инициатива, с мотиви за правилно приложение на чл.54 от НК. В последната си дума осъдената желае по-малка присъда.

Варненският апелативен съд, след като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложеното в иницииращия документ основание, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №1/19.01.2023 година по НОХД №515/2022 година, постановена от състав на Районен съд – Разград, подсъдимата С. М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изпълнение. С решение №98 от 13.06.2023 годна по ВНОХД№ 147/2023 година, състав на Окръжен съд-Разград потвърдил присъдата на основание чл.338 от НПК.

Отразеното по процесуалната хронология на съдебната фаза в наказателното дело има отношение към предпоставките по чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 и чл.421, ал.3 от НПК, установявайки валидно начало на процедурата по глава Тридесет и трета от НПК. Преценено по същество, искането за възобновяване е неоснователно.

Единствено основание на процесуалната инициатива по чл.422, ал.1, т.5 от НПК е явна несправедливост на наложеното на осъдената наказание с оглед противоречието му с обществената опасност на деянието. Подобно съществено процесуално нарушение не се установява, напротив – въззивният съд в решението си внимателно е изследвал относимите обстоятелства към индивидуализацията на наказанието, правейки законосъобразен извод, че наложеното с контролираната от него присъда лишаване от свобода в санкционния минимум по чл.196, ал.1, т.1 от НК съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личната опасност на М.. По реда и със способите на НПК безспорно е установено деянието и авторството - извършена от осъдената кражба на чуждо имущество, в условията на опасен рецидив. Съществени характеристики на противоправната проява са:

1)осъществяване на изпълнителното деяние в дома на пострадалите, в който М. била допускана с доверие и за платена грижа; 2)отнемане на чуждо имущество с важно значение за засегнатите лица. Личната опасност на 2 подсъдимата по принцип е висока - освен от наложеното общо наказание по съвкупността от престъпления, за които има влезли в сила присъди по НОХД №№299/2010г. и 857/2011г., и което наказание има отношение към чл.29, ал.1, б.а от НК, спрямо М. са налице две други присъди – по НОХД №№967/2007г. и 635/2007г. Постановените спрямо осъдената влезли в сила съдебни актове са само за престъпления против собствеността, нещо повече – по отношение на М. веднъж неуспешно е бил прилаган институтът по чл.66 от НК, тя е била наказвана и с пробация, после е била установена в пенитенциарно заведение за изтърпяване на лишаване от свобода, но въпреки очертаният сериозен комплекс от наказателно-правно въздействие върху сферата на личните й права, същата не е изградила контрамотиви, проявявайки чрез факта на инкриминираното по НОХД №515/2022година деяние, устойчивост в нагласата за живот с престъпен стереотип.

В обобщение на казаното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна не намира основание за извод в насока на поддържаното с искането за възобновяване особено съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което

РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъденото лице С. Ю. М. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №515/2022г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3