Акт от 03.12.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №

88 гр.Сливен, 03.12.2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

НЕЙЧЕВА

СТЕФКА М. при участието на секретаря Радост

Гърдева и прокурор Руси Русев, сложи на разглеждане от Председателя Мая Величкова ВНАХД № 544/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С Решение № 74/17.07.2019г. по НАХД № 573/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, обв.П.М.Ж. е призната за виновна за това, че на неустановена дата от началото на м.февруари 2016г. до 31.08.2016г. в *****, е причинила лека телесна повреда на малолетното дете Г.Р. Ж., ЕГН ********** /родена на ***г./ от гр.Нова Загора, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляваща контузна рана в дясната половина на теменната област на главата – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр.чл.130 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК обв.Ж. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева. С решението обвиняемата е осъдена да заплати по сметка на ОД МВР Сливен направените на ДП разноски в размер на 843.66лв, както и по сметка на РС Нова Загора – в размер на 546лв.

Решението е обжалвано от обв.П.Ж., чрез защитника й адв.М.М. ***. Счита се, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че установените от съда фактически положения не кореспондират със събраните доказателства по делото и липсва анализ на гласните доказателства, липсват мотиви защо съдът кредитира една група от свидетелските показания, а не кредитира останалите. Прави се анализ на показанията на свидетелите В.С. и Р.Ж. относно факта за какъв период е взела свид.С. пострадалото дете в дома си, което е съществено с оглед обстоятелството, че детето е прегледано и освидетелствано на 31.08.2016г. и вещото лице е посочило като давност на травматичното увреждане 10-15 дни. Сочи се, че независимо от отразеното в мотивите към решението, че съдът кредитира СМЕ, допълнителната СМЕ и комплексната психолого-психиатрична експертиза, то съдът не е подложил на анализ възникналите противоречия между тях. Коментират се заключенията и се сочи, че същите са останали извън мотивите на съдебния акт и извън анализа на доказателствената съвкупност. След това в жалбата се извежда, че при всестранен анализ на доказателствата се установява, че обвинението е недоказано, поради което се иска да се отмени обжалваното решение и да се признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание обв.Ж. се явява лично и със защитника си адв.М. ***. Искат да се уважи жалбата като основателна и доказана, като се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови съдебен акт, с който да се признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото обвинение.

Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание счита въззивната жалба за неоснователна. Сочи се, че в мотивите на решението е даден отговор на всички съображения, изложени в жалбата. Прокурорът пледира за потвърждаване на решението на НЗРС, тъй като е правилно и законосъобразно, както и относно наложеното наказание.

Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност, изхождайки от задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимата Ж. в него. След внимателна проверка на събрания по делото доказателствен материал, анализирайки го в цялост, задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Обв.П.М.Ж. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, основно образование, омъжена /съпруг свид.Р.К.Ж./, безработна, неосъждана, живее в *****.

Пострадалата Г.Р. Ж. е родена на ***г., с баща свид.Р.К.Ж. и майка свид.И.С.С..

Съгласно постигнато споразумение, влязло в сила на 23.02.2016г., упражняването на родителските права спрямо пострадалото дете Г. Ж., се предоставило на бащата свид.Р.Ж., като било определено местоживеенето при него на адрес *****. На майката свид.И.С. бил определен режим на контакти с детето, както и да плаща месечна издръжка в размер на 105лв. След влизане в сила на споразумението, одобрено от съда, детето отишло да живее в дома на баща си и обвиняемата П.М.Ж., с която свид.Ж. бил сключил брак. Свид.Ж. заминал да работи в Италия и пострадалата Г. Ж. останала да живее в дома на баща си при обв.П.Ж., която поела задълженията свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

Обвиняемата, след заминаването на бащата на пострадалата, започнала да упражнява физическо насилие над нея. В един от случаите, когато обв.П.Ж. не намерила ключове, които търсела, взела малка дървена пръчка и с нея ударила детето в дясната половина на теменната област на главата. От удара потекла кръв от главата на детето, която обвиняемата изчистила с тениска, напоена с ракия.

Съгласно определения в споразумението режим на контакти на детето Г. Ж. с майка й, на неустановена дата от началото на м.август 2016г. до края на първата половина на същия месец, свид.В.И.С. /баба на детето/, живееща в гр.Твърдица, отишла в гр.Нова Загора, за да вземе детето за един месец през ваканцията. Свид.В.С. взела пострадалата Ж. и когато тръгнали, детето й разказало, че обв.П.Ж. упражнявала физическо насилие върху нея. Свид.С. забелязала различни наранявания по тялото на детето, както и белег в областта на главата, където нямало коса. Детето казало на баба си – свид.С., че белега на главата й е от удар с пръчка, с която обвиняемата я била ударила. Свид.В.С. се обадила на майката на детето – свид.И.С.С., която тогава работила в Гърция. По този повод свид.И.С. на 19.08.2016г. се върнала от Гърция. Детето Г. Ж. разказало на майка си, че обв.П.Ж. я тормозила, мерила я с ножове, вилици, заплашвала я, че ако каже на някого ще стане лошо. Свид.И.С. видяла белега на главата от детето, за който свид.Г. Ж. й казала, че от удар с пръчка по главата, нанесен й от обвиняемата. Детето Г. Ж. споделило на майка си, че не била казала на никого, защото я било страх от обв.П.Ж..

На 31.08.2016г. пострадалата Г. Ж. била прегледана и освидетелствана от д-р С.С. в присъствието на баба й

– свид.В.С.. Това било обективирано в СМУ №

43/2016г., в което подробно били изложени всички установени от лекаря белези от телесни повреди по детето, които били с различна степен на заздравяване, включително белег от нараняване в дясната половина на теменната област с дължина 2см и широчина 1мм, с бледорозово седефен цвят, леко надигнат в сравнение с околната кожа и без растеж на коса върху него.

От заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 147/2018г. се установява, че пострадалата Г. Ж. е получила следните телесни увреждания:

-

Контузия на главата с наличие на белег от контузна рана в дясната и теменна област с размери 2/0.2см, разположена хоризонтално, леко надигната над околната кожа и с бледо-розов цвят;

- В лявата половина на гърба, в областта на лопатката, наличие на два белега с дължина по около 1см, разположени хоризонтално един над друг, леко надигнати над околната кожа с бледо-розов цвят;

- Дясната половина на гърба, в областта на долния ъгъл на лопатката, наличие на белег с леко кос ход, с размери 2/0.1см, леко надигнат над околната кожа с бледо-розов цвят;

-

В областта на горния десен ъгъл на лопатката, в дясната половина на гърба, наличие на следи от повърхностно охлузване на кожата с елипсовидна форма в напреднал реконвалесцентен стадий;

-

В дясната половина на предната коремна стена, малко под пъпната линия, наличие на два белега с леко кос ход с дължина 2см и 1см, леко надигнати над околната кожа с бледо-розов цвят;

-

В областта на мишницата на дясната ръка, по предно вътрешната й повърхност, наличие на белег с линеарна форма с размери

3/0.1-2см, леко надигнато над нивото на околната кожа с бледо-розов цвят и три линеарни белега в близост до раменната област, разположени вертикално един до друг с дължини по около 1.5-2см, на нивото на околната кожа с бледо-розов цвят;

-

В областта на бедрото на левия крак, в неговата горна трета, по предно вътрешната му повърхност, наличие на два белега с продълговата форма с диаметър 1-2мм, на разстояние 1см един от друг с червеникав цвят и болезнен травматичен оток на меките тъкани около тях;

-

В областта на подбедрицата на левия крак, в горната трета по вътрешната й повърхност, наличие на повърхностно охлузване на кожата с размери 2-3/0.3-4см с леко кос ход и ливиден цвят;

-

По гръбната повърхност на дланта на дясната ръка, в основата на палеца, наличие на белег с размери 0.5-6/0.1см със седефен цвят, леко промениращ над нивото на околната кожа.

Видно от заключението на СМЕ е, че описаните увреждания на постр.Г. Ж. се дължат на действието на твърди предмети със сравнително ограничени контактни повърхности, предимно тангенциално /под ъгъл/ действие в момента на причиняване и се касае предимно за охлузване с линейна форма, каквито характеристики притежават т.нар. драскотини, одрасквания и най-често се дължат на тангенциалното действие на твърди предмети с ограничена контактна повърхност като нокти, клони на дървета или храсти с или без бодли, предмети със заострени краища и други с подобни характеристики на контактната повърхност. Установено е, че уврежданията са с различна давност, която варира от 1-2 седмици до 1.5-2 месеца. Установено е конкретно за увреждането в дясната половина на теменната област, че по своите характеристики добре отговаря да е причинено в резултат на удар с твърд тъп предмет с контактна повърхност, чиято дължина превишава многократно широчината му. Такава характеристика на контактна повърхност притежават предметите с цилиндрична или продълговата форма като пръчка, тръба, дълга дръжка, палка и други. Установено е от заключението на експертизата, че контузната рана в дясната половина на теменната област на главата по своята характеристика представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки и в съвкупност с останалите увреждания е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата Г. Ж..

Видно от заключението по назначената допълнителна СМЕ № 178/2018г., установената контузна рана в дясната половина на теменната област на главата на постр.Г. Ж., е с давност най-вероятно по-голяма от 1-2 месеца към момента на описанието й в СМУ № 43/31.08.2016г.

Установено е от заключението по изготвената комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, че постр.Г.Р. Ж. е психично здрава, като интелектуалното й развитие е в долните граници на нормата за възрастта, при наличие на неизползван капацитет.

Пострадалата Ж. е в състояние да възприема правилно фактите от обективната действителност, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях, като може да участва в наказателното производство. Установено е, че след извършване на деянието, постр.Ж. била тревожна, уплашена и притеснена. При изготвяне на заключението по експертизата, при пострадалата не се установила прекомерна склонност към преувеличаване на дадени обстоятелства, като е налице характерна и нормална за възрастта й степен на внушаемост. От заключението на експертизата се установява, че не са налице психологични признаци, които да сочат, че соченото от пострадалата Ж. по отношение на настоящото деяние е в резултат на внушение от авторитетни фигури.

Настоящата инстанция прие, че изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство. Така първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, отчитайки всички събрани доказателства по делото. Правилно НЗРС е признал подс.П.М.Ж. за виновна по повдигнатото и предявено обвинение по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр.чл.130 ал.1 от НК.