Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1839 от 21.10.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 432/2026
Вид
Решение № 1839
Подписан
21.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Татяна Коцева

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 159, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.62, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 64, ал. 4, изр. трето · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343в · Наказателен кодекс
  • чл. 354а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1839

Враца, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАТЯНА КОЦЕВА

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20267080700432 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по жалба на А.М.С., понастоящем в Затвора – *** , депозирана чрез * А. М., срещу ЗАПОВЕД № 105-12-65/12.08.2026 г. на Началника на Затвора – *** , с която му е отказано преместване от корпуса на Затвора – *** в ЗООТ ***

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. В тази връзка се аргументират съображения за формално придобито право на преместване, отречено от органа с вътрешно противоречиви мотиви, като независимо, че оценката на риска от рецидив е намалена до 66 точки, както и че жалбоподателят **, като основен мотив за отказа в акта е посочено, че жалбоподателят е записан в ** в училището към Затвора - ***, че би могъл да завърши ** през учебната 2026/2027 г., както и че в ЗООТ - *** не съществува възможност за продължаване на обучението му. Твърди се, че отказът следва да бъде съобразен не само с формално посочената образователна цел, но и с целите на изпълнението на наказанието, включително поправянето и превъзпитанието, подготовката за законосъобразен живот след освобождаването и прилагането на прогресивната система. В случая органът е приел, че положителната промяна е започнала и че е предприета промяна на режима от * на * , но вместо да съпостави тези данни с необходимостта от преместване в по - лек тип заведение е направил неблагоприятен извод единствено от подаването на молбата за преместване. Позовавайки се на съдебна практика на АдмС – Враца по конкретни дела, в жалбата се поддържа, че образованието не е нормативно установено условие за преместване в ЗООТ и не е единствения показател за поправяне. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне от АО по отправеното искане, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

В с.з. жалбоподателят, чрез пълномощника си * М. поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска ес отмяна на заповедта, като незаконосъобразна и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по молбата със задължителни указания на съда. Претендират се разноски съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени и в представена по делото писмена защита.

Ответникът – Началник на Затвора - ***, в представен по делото писмен отговор и лично в съдебно заседание поддържа, че оспореният отказ е обоснован и законосъобразен, постановен след отчитане на поведението на л./св. по време на изтърпяване на наказанието и мотивиран от становищата на Началник сектор социална дейност и възпитателна работа и на Зам. началника по режимна и надзорно охранителна дейност. Намира жалбата за неоснователна и като такава отправя искане съдът да я остави без уважение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.М.С. постъпва в Затвора - *** на **.**.**** г., от която дата изтърпява общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, в размер на ** „лишаване от свобода“ по чл. 343в и чл. 354а НК, в условията на ** . В резултат от предприета стъпка по предвидената в плана на присъдата прогресивна система, със Заповед № 105-12-49#1/13.07.2026 г., влязла в сила на 03.08.2026 г. режимът на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода е заменен от * на *, с остатък от * години, * месеца и * дни.

Производството по оспорения отказ е започнало по молба на л./св. А.С. с рег.№ 105-90-5389#1/04.08.2026 г., в която е отправил искане до Началника на Затвора – *** да го премести в Затворнически общежитие от открит тип *** за доизтърпяване на наложеното му наказание /л. 22/.

Във връзка с отправеното искане е изготвен Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, в който е отбелязано, че при извършената актуална ревизия на оценката, отчетеният риск от рецидив е в средните граници, като отбелязва понижение в числова стойност до 66 точки, което е с 3 пункта по-малко от първоначалната оценка. Отчетени са положителни промени в зоните:

-„Отношение към правонарушението“ - **.

- „Умения за мислене“ - **.

Рискът от * към настоящия момент е нисък.

Рискът от вреди за обществото ** .

С цел осмисляне на свободното време л/св. С. е изразил желание за включване в учебен процес още при постъпването му в затвора и от началото на учебната 2025/2026 г. е записан за ученик в ** при училището към затвора. Посещава редовно ** .

За постигане на набелязаните цели в първоначалния план на присъдата ** . В резултат на проведената корекционна работа у л. св. С. се наблюдават следните положителни промени:

- ** ;

- ** .

Именно поради тези факти за поведението на л.св.А.М. установяващи започнала положителна промяна, е предприета предвидената в плана на присъдата стъпка от прилагането на прогресивната система - смяна на режима и със Заповед № 105-12- 49/13.07.2026 г., влязла в сила на 03.08.2026г. режимът на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода е заменен от * на * .

През учебната 2025/2026г. л/св. С. е завършил ** при училището към затвора, което на фона на остатъкът му към момента означава, че през 2026/2027г. би могъл да завърши **, с което завършва ** .

При тези установявания в Доклада е прието, че преместването на С. в ЗООТ, като следваща стъпка от прогресивната система, все още не е удачно на този етап и за него е препоръчително да продължи образованието си, което като форма на възпитателно въздействие, заедно с останалите форми корекционна дейност и рестрикциите в рамките на корпуса на затвора би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията, но и до позитивна промяна във вътрешните убеждения.

В становищата на ИФ началник сектор „СДВР“ /л.17/ и ЗА Зам. - началник РНОД /л.16/ в по-кратка форма са обобщени положителните тенденции в поведението на жалбоподателя С., отчетени са наградите и средните стойности на риска от рецидив и риска от вреди за обществото, както и ниските стойности на риска от вреди за служителите и останалите лишени от свобода и ниският риск за бягство или отклонение. Решаващият мотив и в двете становище да бъде предложен отказ от преместване в ЗООТ е обстоятелството, че л. св. участва в образователен процес, а в затворническото общежитие, където иска да бъде преместен няма създадена организация и няма възможност да продължи обучението си, което е в разрез с цитираната и в двете становища разпоредба на чл. 145 ЗИНЗС, съгласно която по време на обучението лишените от свобода могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условия, че там ще продължат образованието си.

Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № 105-12-65/12.08.2026 г. на Началника на Затвора – ***, с която му е отказано на л.св. А.М.С. да бъде преместен от корпуса на Затвора – *** в ЗООТ - ***. Административният орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР и становищата на ИФ Началник сектор „СДВР“ и ЗА Зам. началник РНОД. Според ответника депозираната от л.св. С. молба, за прекатегоризация в ЗООТ, преди завършването на средно образование, е показателно, че образователното ниво не е приоритет за него и се отказва от възможността да придобие по-висока образователна степен, което при условията на чл. 159, ал. 2 ЗИНЗС се отчита при определяне на степента на поправяне и превъзпитаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана чрез органа по електронен път на 19.08.2026 г., видно от КЕП на процесуалния представител, адв. М., получила е рег. № 105-91-34#2/20.08.2026 г. и входирана в съда на 25.08.2026 г., следователно спазен е предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок, към който препраща разпоредбата на чл.62, ал.3 ЗИНЗС. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря и на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, за което, съгласно ал. 2 от същата законова разпоредба, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4.

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС орган – Началникът на затвора. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е мотивирана в изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че л.св. С. не следва да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, като тези мотиви, макар да не са обстоятелствено изложени, са достатъчни за обосноваване на това административно решение. В писмения отговор по жалбата ответникът е изложил по-задълбочени мотиви, но доколкото същите не са част от оспорения акт, нито са намерили отражения в подготвителните документи по издаването му, правилно е възражението на процесуалния представител на оспорващия, че не следва да се обсъждат от съда.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС процедура, съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата на жалбоподателя А. С. да участва в производството, както и да обжалва процесната заповед.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

От тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип, е законова предвидена възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1. изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието. С други думи изпълнението на посочените в чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата, респективно на предложението за преместване от органа, на когото е възложено издаването на съответния административен акт. В тази връзка преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност, респ. на началника на съответното затворническо общежитие, относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт при упражняването ѝ. В случая тези изисквания са спазени.