Решение № 911 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. М. Г. от *** чрез адв.С. П.-К. от АК Пловдив срещу решение № 121/05.04.2024г. по гр.д. № 391/2023г. по описа на РС Карлово І граждански състав, с което отхвърлен предявения, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, иск от В. М. Г. от *** с ЕГН ********** срещу М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. И. Г. с ЕГН **********, двете от ***, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата - всяка по 7 725.00 лв. или общо 15 450.00 лв., получени на 23.11.2020г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

Решението се обжалва изцяло като постановено при съществени процесуални нарушения, а именно: не са обсъдени показанията на свидетелката С. Г., не са обсъдени доводите, че сделката не урежда плащане на продажна цена в размер на 25 000 лв., не е обсъдено възражението на 1 ищцата за погасителна давност, не са обсъдени в пълнота показанията на разпитаните свидетели. Сочи се необоснованост на съдебното решение, тъй като и от събраните по делото доказателства не се установява преведените на 23.11.2020 година от ищцата на ответницата суми в размер на 15 450 лв. какви конкретни семейни и финансови отношения от миналото уреждат. Сочи се, че решението е незаконосъобразно, защото не са приложени правилата за погасителната давност и не е разгледано направеното възражение по чл.104 от ЗЗД за прихващане с изискуемо ликвидно вземане. Иска се уважаване на въззивната жалба, отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от двете въззиваеми М.

Г. и К. Г. и от третото лице помагач И. Г. , с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото безспорно е бил предявен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 15 450 лева, която се твърди да е била получена без основание от двете ответници.

За да постанови решението си РС Карлово е приел, че по делото е безспорно между страните, че ищцата В. Г. е наредила на 23.11.2020г. по банковите сметки на ответниците М. и К. Г.и на всяка по 7 725.00 лв., като основание било записано „превод“. Преводите на паричните суми направила по следните банкови сметки, открити в Инвестбанк АД, а именно: с IBAN:

***, открита на името на М. Г. Г., и с IBAN: ***, открита на името на К. И. Г..

За да направи това ищцата била уговорена от брат си И. Г., който я уверил, че ще й продаде апартамента на майка им и баща им в *** на същата дата 2

23.11.2020г., но й го прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка на майка им С. Г..

Основателно е възражението на жалбоподателката В. Г., че не се установява преведените на 23.11.2020 година от ищцата на ответниц ите суми в размер на о б щ о 15 450 лв. какви конкретни семейни и финансови отношения от миналото уреждат. Ако ответника по иска твърди налично основание за дължимост на безспорно получените от него суми той следва да го посочи ясно и да го докаже. Подобно доказване на валидно правно основание за плащане от ответниците в процеса пред първата инстанция не е проведено.

На първо място се сочат многобройни основания за евентуална дължимост на тази сума – невърнати заеми от миналото, издръжка давана на дъщерята на ищцата, ремонти и подаръци за същата, подпомагане по време на завършване на висше образование, даване на автомобил за ползване без да се събира наем за него, както и претенция да се обезщети брата на ищцата за грижите и издръжката на майка им и баща им до дата 23.11.2020 година .

Всички тези основания за дължимост обаче са спорни между страните като основание за възникване, характер на правооотношението – дали са възмездни или безвъзмедни /предвид близката роднинска връзка и царящата атмосфера на взаимопомощ и уважение през целия им живот до датата 23.11.2020 година/, имало ли е уговорка за връщане на същите и в какъв срок.

Всичко това се усложнява от близките отношения между брата и сестрата и безспорно полаганите и от двамата грижи за техните родители. Като предвид факта, че брата е живял в района на ***, а сестрата е живяла в *** при майка си и баща си, то обективно грижите полагани от ищцата за нейните родители са били повече от грижите полагани за тях от брат й по чисто обективни причини.

Липсват доказани каквито и да е ясни и напълно доказани задължения на ищцата В. спрямо брат й И., та същите да се погасяват с двата превода на съпругата му М. и на дъщеря му К.. Липсват каквито и да е писмени доказателства за пъричен дълг спрямо И. Г.. В единственото годно писмено доказателство в тази насока - представения нотариален акт от 23.11.2020 година, липсват каквито и да е поемани задължения от ищцата В. да плаща на брат си И. суми за полаганите от него грижи и издръжка за родителите им за 3 минало време. Тоест става дума за нови имуществени претенции на третото за процеса лице И. Г., които не са доказани с безспорни писмени доказателства и не са предявени по предвидения съдебен ред в ГПК спрямо ищцата В. Г.. Ето защо такива неясни и недоказани претенции не могат да се приемат от въззивния съд като доказани правни основания за извършените плащания на близки роднини на И. Г. – двете ответници. При това положение е безпредметно да се разглеждат възражения на ищцата за настъпила погасителна давност и възражения за прихващане на неясно какви, непредявени спрямо нея по съдебен ред вземания, със също толкова неясни вземания на сестрата срещу брата. Въззивният съд намира, че по делото също не се доказа с платените суми ищцата В. да е изпълнявала някакъв свой нравствен дълг, спрямо някого. Поради което решението е неправилно и следва да се отмени и да се постанови ново, с което искът да се уважи изцяло спрямо и двете ответници, ведно с дължимата законна лихва по чл.86 от ЗЗД от момента на предявяване на вземането с подаването на исковата молба в съда.

На ищцата на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат разноските по делото. Такива сторени пред РС Пловдив са 1 750 лева за адвокатски хонорар /л.9/ и 618 лева за държавна такса /л.10/. За въззивната инстанция разноски се дължат на жалбоподателката в размер на 1 600 лева за платен адвокатски хонорар /л.7/ и 309 лева за внесена държавна такса /л.8/. Общо разноски за двете инстанции – 4 277 лева.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 121/05.04.2024г. по гр.д. № 391/2023г. по описа на РС Карлово І граждански състав, като вместо това реши:

ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. И. Г. с ЕГН **********, двете от *** по предявен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплатят на В. М. Г. от *** с ЕГН **********, всяка от ответниците по отделно сумата от 7 725 лева или общо двете в сумата размер на 15 450 лева, п а р и получени от ответниците на 23.11.2020г. с банкови преводи , при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2023г. до окончателното плащане.

4

ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. И. Г. с ЕГН **********, двете от *** да заплатят на В. М. Г. от *** с ЕГН ********** сумата от 4 277 лева , за съдебни разноски направени пред първата и въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето-лице помагач на страната на ответниците - И. М. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в ***.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5