Решение № 4248 от 21.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4248 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100102817 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 във връзка с член 4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. Т. , с ЕГН ********** сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претьрпени от К. И. Т. неимуществени вреди от повдигнати обвинения за извършване на престъпления по чл.321. ал.3,т.2. вр. ал.2 от НК и чл.143, ал.2 вр. ал.1. вр. чл.20. ал.2. вр. ал.1. вр. чл.18. ал.1 от НК по ДП №221/2019г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. №1082/2019г. по описа на Специализирана прокуратура и поддържани по НОХД №1644/2020г. по описа на Спедиализиран Наказателен съд, 22 с-в и ВНОХД №1008/2023г. по описа на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 9 с-в, по които ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда от 19.05.2023г. по НОХД №1644/2020г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 37 с-в /Специализиран Наказателен съд, 22 с-в - закрит/, ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от 14.11.2023г. /датата, на която Присьдата е влязла в законна сила/ до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 2 063,57 лева, представляваща обезщетение за претьрпени от К. И. Т. имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за пътуване от гр. Бургас /където е трайно установен и живее/ до гр. София за участие в съдебни заседания по НОХД №1644/2020г. по описа на Спедиализиран Наказателен съд, 22 с-в и обратно, ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от 14.11.2023г. /датата, на която Присъдата е влязла в законна сила/ до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че наказателното производство спрямо К. И. Т. е започнало с Постановление за привличане на обвиняем от 15.10.2019г. и задържането му за срок от 72 часа. Проследява се хронологията на взетите мерки за неотклонение, като се твърди, че на К. И. Т. е била наложена най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража" в продължение на 5 месеца и 24 дни, считано от 15.10.2019г. до 16.04.2019г., както и от 24.10.2019г. до 16.04.2020г. Проследява се и последователността на образуваните дела в съдебна фаза. Сочи се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в неблагоприятно въздействие върху психическото и емоционално състояние на ищеца; силен стрес и уплах от тежестта на повдигнатото обвинение; продължително ограничаване на правото на свободно придвижване на ищеца, който е бил отделен от семейството си, лишен от възможност да полага грижи за двете си малолетни деца и съпруга, както и да упражнява трудова дейност; неблагоприятно 1 въздействие върху трудовата ангажираност на ищеца и възможността на същия да работи и осигурява средства за издръжка и живот на семейството си; в рамките на първоинстанционното производство били проведени над 40 съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично, което създало неудобства, страх и стрес; мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“ също създала затруднения за ищеца; неблагоприятно отражение в здравословен план, като по време на престоя на ищеца в Следствения арест в гр. София същият с получавал сърцебиене, колебания в стойностите на кръвното налягане, чувствал се е притеснен, тревожен, потиснат, не можел да спи нощем, получил нарушения в зрението, което наложило носене на очила за четене и при работа; изпитвал неудобство от широкия отзвук на обвинението; злепоставяне на ищеца пред негови съграждани в гр. Бургас, приятели и обществото като цяло; уронване на доброто му име и авторитет; промяна в отношението на околните към Т..

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказни по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Сочи се, че предвид обстоятелството, че отговорността на държавата е ангажирана спрямо Прокуратурата на Република Бьлгария, то от значение в конкретния случай е не общата продължителност на наказателното производство във всичките му фази, а преценката следва да обхване единствено досъдебната фаза на процеса и то за времето, през което делото се е намирало на доклад при наблюдавашия прокурор и съответно извършените от него процесуални действия, респ. негови бездействия. Посочва се, че досъдебната фаза е приключила в изключително кратък срок /7 месеца/ и на 27.05.2020г. ДП е внесено с ОА за разглеждане в Специализирания наказателен съд. Съдебна фаза продължила 3 години и шест месеца /от 27.05.2020г. до 14.11.2023г/, което сочело на липса на каквото и да е забавяне в рамките на ДП, сравнено с продължителността на съдебната фаза. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за обогатяване на пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

Към исковата молба са приложени значителен брой писмени доказателства, представляващи материали по НОХД №1644/2020г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 37 с-в /Специализиран Наказателен съд, 22 с-в - закрит/, като въпреки изрично предоставената възможност за посочване на документи от НОХД, които не са представени по делото и от които страните желаят да се ползват, както ищеца, така и ответника са изразили становище, че не следва да се приобщават други материали от наказателното производство.

Доколкото изложената в исковата молба хронология на провеждане на наказателното производство, не е оспорена от ответната страна, то следва да се приеме, че наказателното производство спрямо К. И. Т. е протекло както следва:

С Постановление за привличане на обвиняем от 15.10.2019г., К. И. Т. е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 221/2019г. по описа на ГДБОП- МВР, пр.пр.№1082/2019г. по описа на Специализирана прокуратура, за това че от неустановена дата през месец септември 2016г. до 14.10.2019г. на територията на гр. Бургас, обл. Бургас и страната, е участвал в организирана престъпна групаструктурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници З.К.К.; П.П.Б.; М.Г.В.; К. И. Т.; С.М.Д.; Й.Ж.Г. и ръководител Н.Д.М., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.213а, чл.214 и чл.143, чл.144 от НК - престъпление по чл.321. ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

2

По отношение на К. Т. са вземани следните мерки за неотклонение - задържане под стража за срок до 72ч., взета с Постановление за задържане за срок до 72 часа от 15.10.2019г., в следствие на което е приведен от Следствен арест, находящ се в гр.

Бургас в Следствен арест, находящ се в гр. София; мярка за неотклонение „Задържане под стража", взета с Определение от 24.10.2019г. по ВНЧД № 543/2019г. по описа на АпСпНС, 1 състав; с Определение от 06.01.2020г. по НЧД №4624/2019г. по описа на СпНС мярката за неотклонение „Задържане под стража" е изменена в „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, но това определение е отменено по протест на Специализирана прокуратура с Определение 14.01.2020г. по ВНЧД № 6/2020г. по описа АпСпНС, поради което мярката за неотклонение „Задържане под стража” спрямо К. Т. е продължила действието си до месец април 2020г.; с Определение от 16.04.2020г., постановено по ВНЧД № 186/2020г. по описа на АпСпНС, 4 с-в, мярка за неотклонение „Задържане под стража" е изменена в „Парична гаранция” в размер на 5 000 лева, внесена на 16.04.2020г., като К. Т. е освободен от Следствения арест след внасяне на гаранцията; с Постановление от 21.10.2019г. на прокурор при

Специализирана прокуратура е наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

През месец април 2020г. е извършено прецизиране на обвинението спрямо К. Т., като освен обвинението по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, спрямо него с Постановление от 24.04.2020г. е повдигнато и второ обвинение за престъпление по чл.143, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. През май 2020г. обвинението отново е прецизирано с Постановление от 27.05.2020г. и делото е внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт, с който К. И. Т. е предаден на съд за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.143. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. В Специализиран Наказателен съд въз основа внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 1644/2020г. по описа на 22 състав. С Разпореждане от 11.06.2020г. по НОХД 1644/2020г. делото с насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 10.07.2020г. В хода на първоинстанционното производство са проведени над 40 открити съдебни заседания, като ищецът е участвал лично в съдебните заседания и с поведението си не е ставал причина за отлагане на делото. В рамките на първоинстанционното производство, от К. Т. са правени неколкократни искания за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България”, като актовете, с които е била отменяна са протестирани от СП. Мярката спрямо К. Т. е окончателно отменена с Определение от 20.01.2022г.

С Присъда от 19.05.2023г. Софийски Градски съд, 37 състав /Специализиран Наказателен съд- 22 състав- закрит/ е признал подсъдимият К. И. Т. за невиновен и го оправдал по повдигнатите му обвинения, отменена е и мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, наложена спрямо К. Т.. Срещу така постановената присъда е подаден протест от СГП, който обаче е оттеглен след изготвяне на мотивите, предвид изразено съгласие с мотивите към съдебния акт.

Във връзка с депозираното от СГП заявление за оттегляне на протест, делото е изпратено по компетентност на Софийски Апелативен съд, където е образувано ВНОХД № 1008/2023г. С Определение № 910 от 02.10.2023г. е прекратено съдебното производство по ВНОХД № 1008/2023г. по описа на Апелативен съд гр. София, 9 с-в, като Присъдата на Софийски Градски съд, 37 състав /Специализиран Наказателен съд, 22 състав- закрит/ е влязла в законна сила на 14.11.2023г.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Диян Стоянов Д., приятел на ищеца от гр.Бургас. Посочва, че разбрал за започналото спрямо ищеца наказателно производство от „Флагман“ - новинарски сайт, който често чете, където било посочено, че е задържана престъпна група за рекети и било посочено и името на ищеца. Твърди, че съпругата на К. Т. му съобщила, че ищецът е бил задържан в дома им от полицаи с качулки. Посочва, че са разговаряли с К. Т. за наказателното 3 производство. К. Т. се чувствал много зле в следствие на повдигнатото обвинение; по време на задържането му бил притеснен за съпругата и децата си; бил разстроен от задържането си и повдигнатото обвинение поради това, че считал, че не е виновен; станал стеснителен, променил се, спрял да споделя със свидетеля; ограничил контактите си; спрял да общува дори с близките си приятели. Свидетелят посочва, че преди задържането били изключително близки с ищеца, но след като бил освободен К. Т. отказал да види дори и свидетеля. През времето, когато пътувал до гр.София за участие в делото, се виждали със свидетеля много рядко и се чували по телефона най-много по веднъж месечно. Посочва, че след наказателното дело К. Т. е напълнял много. Свидетелят няма лични впечатления за здравословното състояние на ищеца, но мисли, че последния е развил диабет. Виждал е единствено, че К. Т. пие кафето си с подсладител, но не знае на какво се дължи това. Няма много наблюдения за физическото и психическо състояние на К. Т. по време на наказателното производство поради това, че ищецът вече не е споделял с него. Знае, че ищецът и съпругата му са живеели в Англия, но са се върнали преди 10-14 години поради това, че на съпругата му не й е харесало там. Преди задържането му К. Т. работел като управител на Хлебозавод в гр.Айтос, но преустановил тази дейност, като свидетелят не знае дали е напуснал или е бил освободен.