Определение № 9196 от 28.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9196 гр. София, 28.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20231110140938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищеца и на ответника с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Ищецът моли съдът да измени решението като присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в исковото производство в съответствие с Наредба № 1/09.07.2014 г., като увеличи размера на присъденото възнаграждение на 631,33 предвид обстоятелството, че цената на иска е 1900 лв по установителния иск, а по осъдителния – 361, 13 лв.

Ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските като твърди, че на адвоката на ищеца с;едва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева, без да се начислява ДДС върху това възнаграждение, като излага подробни съображения за това.

Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като препис от всяка молба за изменение на решението в частта за разноските е връчен на другата страна, като са постъпили отговори и от двете страни.

Съдът след като съобрази направените искания намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението съдът може по искане на страните да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно изхода на спора, като е приел, че право на разноски има ищецът, на когото е присъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК внесената от него държавна такса в размер на 126,60 лв. Съдът е приел, че ответникът 1 дължи и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата по представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Н. Е. П. и Еднолично адвокатско дружество “Д. М.”. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокатското дружество, предоставило на ищеца безплатна правна защита в настоящото производство съдът е присъдил авъзнаграждение в размер на 480 лв., като при определяне на размера съдът взе предвид доказателствата за регистрация на адвокатското дружество по ДДС - л. 25.

Настоящия съдебен състав намира, че така постановеното решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските, тъй като същото е определено след преценка на доказателствата и съобразно приложимото право. Съгласно Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, съдът не е обвързан от правилото, че при присъждане на възнаграждение, следва задължително да се съобразяват установените от Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатските възнаграждения, а следва да се ръководи от вътрешното си убеждение за всеки конкретен случай с оглед определяне на справедливо и обосновано решение. Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка съобразявайки извършените процесуалните действия на адвоката на ищеца в настоящото исково производство и правната и фактическа сложност на делото, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, което съгласно определеното в наредбата е 400 лева.

Съдът не споделя изложеното от ответника в искането за изменение на решението в частта за разноските за това да не се присъжда ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение, доколкото видно от доказателствата по делото, дружеството е регистрирано по ЗДДС и такъв се дължи, поради което такова следва да бъде присъдено.

Предвид на изложеното, искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателно и решението следва да бъде изменено в частта за разноските.

Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния представител на ищеца адв. Д. М., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 928 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 40938/2023 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 928 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 40938/2023 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3