Решение № 30 от 06.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Враца, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20211400900077 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 597/16.06.2021 г. на Л. А. Б. от гр.Враца, действаща със съгласието на нейната майка Н. П. И., чрез упълномощения си адвокат Н.Д., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София за сумата 26000 лв. – частичен иск, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника.

В исковата молба се твърди, че на 06.06.2020 г. около 21:50 ч. в гр.Враца, на кръстовището на *** и ***, вследствие на неправомерно движение на МПС – лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ВР ***СХ, управляван от виновния водач Б. И. Б., и несъобразяване на поведението му с уязвимите участници в движението – пешеходците, настъпва ПТП с пресичащата пешеходната пътека Л. Б.. Във връзка с произшествието е образувано ДП № 525/2020 г. по описа на РУ-Враца.

Поддържа се, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП биват причинени телесни увреждания на Л. А. Б., изразяващи се в счупване на лява ключица, причинило трайно затруднение движенията на горен ляв крайник за период от около 2 месеца; счупване на долното рамо на лявата срамна кост на таза, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около 2 месеца; травма на пикочния мехур; охлузване и кръвонасядане на главата и охлузвания в областта на долните крайници.

В исковата молба се сочи, че непосредствено след инцидента ищцата е приета по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, а няколко часа по-късно е откарана с екип в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД-гр.София. Общият й престой в болницата е четири дена, през който са й извършени множество изследвания за установяване на гореописаните увреждания, а на 09.06.2020 г.

1 й е извършена операция на таза, изразяваща се в закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, като е изписана на 10.06.2020 г.

Посочва се, че видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 96700-7958/07.08.2020 г. по описа на сектор „Пътна полиция“-гр.Враца, отговорността за последното е на водача на МПС – лек автомобил „Пежо 307“, с рег.№ ВР *** СХ, управляван от водача Б. И. Б..

Сочи се, че към момента на събитието за лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с рег.№ ВР *** СХ, управляван от Б. И. Б., е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, с крайна дата на покритие до 11.03.2021 г.

Твърди се, че при спазване на изискванията на чл.380 КЗ, на 29.10.2020 г. ищцата е депозирала до ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за което е била образувана щета с № 0000-03-20-7719/30.10.2020 г. С писмо изх.№ 889 от 21.01.2021 г. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е изискало от ищцата представяне на допълнителни документи, които според ищцата нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията, целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията и нарушават забраната на чл.106, ал.5 от КЗ. Навеждат се доводи, че това писмо е приравнено на отказ по смисъла на разпоредбата на чл.496, ал.2, т.2, а) от КЗ, тъй като към извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз основа на които ответникът е имал възможност да определи дължимото обезщетение или да откаже мотивирано. Твърди се, че ответникът е указал на ищцата да представи документи, с които същата тогава не е разполагала, а от друга страна е посочил като абсолютна предпоставка за произнасяне по претенцията необходимостта от документи, които съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3 от КЗ не са абсолютна предпоставка, в подкрепа на което е посочена практика на ВКС.

Навеждат се доводи, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД дължи законната лихва за забава върху главницата, дължима от виновния водач, от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ дружеството дължи и законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, вкл. и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, тъй като не го е определил и изплатил в срок, считано от 15 дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а именно 20.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като се позовават на практика на ВКС.

Развиват се съображения, че непредставянето на банкова сметка от страна на ищцата при предявяването на застрахователната претенция има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва за собствената си забава по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Посочва се, че съгласно константната практика на ВКС, забава на кредитора по чл.380, ал.3 от КЗ ще е налице само когато неплащането на дължимото обезщетение се дължи единствено на непосочване от увредения на банкова сметка, каквато не е настоящата хипотеза, при която 2 неоснователно са изискани допълнителни документи, липсва предложение за каквото и да е плащане и произнасяне по основателността претенцията.

Поддържа се, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното на 06.06.2020 г. ПТП Л. А. Б. претърпява гореописаните травматични увреждания, като към настоящия момент търпи и ще продължава да търпи болки и страдания - изживява изключително тежко случилото се и до ден днешен изпитва болка при движение и натоварване на левия крак и лявата ръка, често сънува кошмари, връщащи я към преживяното събитие, и все още продължава да изпитва страх за живота си. Сочи се, че след инцидента Л. Б. изпада в шок, не си спомня случилото се, объркана е и психомоторно възбудена. Страда от изключително силни болки в областта на рамото, лявата ръка, таза и левия крак, които са били с особено висок интензитет през първите седмици след инцидента и след претърпяната операция на таза.

Поради травмите си и ограничението в движението на левия крак и лявата ръка ищцата няма възможност да се грижи сама за себе си, вкл. за обикновени нужди, а е принудена да разчита на помощта на своите близки. В продължение на месеци била прикована на легло и не е била в състояние да ходи на училище, да излиза и да се вижда с приятелите си, което предизвиквало у нея тъга, отчаяние, непълноценност и неудовлетвореност. Тя губела характерната за нея жизненост, весело и открито отношение към околните. Крехката възраст и слаба психика на все още подрастващата Л. Б. водели до особено силен интензитет на описаните негативни усещания и емоции от тежкия инцидент. Претърпените увреждания драматично променили живота й, като до момента на инцидента тя е била едно активно и радостно дете, а след него животът й се променя изцяло в отрицателна посока.

Изложени са съображения, че дължимото обезщетение от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за компенсиране на причинените неимуществени вреди на ищцата Л. А. Б. е в размер на 70000 лв., като с исковата молба по настоящото производство се претендира частично обезщетение в размер на 26000 лв., който считат за справедлив такъв.

С подадения отговор ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Излагат се съображения, че Л. Б. няма правен интерес от водене на настоящото исково производство, тъй като не е налице отказ от застрахователното дружество за изплащане на обезщетение и накърняване на материални права на ищцата. Посочва се, че ищцата е предяла пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД доброволна писмена претенция за изплащане на обезщетение, като не е представила изисканите от застрахователя документи, а в хода на ликвидационната дейност по щетата, със знанието на законния си представител, е предявила исковата си претенция срещу ответника.

Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на ПТП и изключителната вина на водача на л.а. „Пежо 307“, с рег.№ ВР***СХ, като се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Твърди се, че ищцата е пресичала пътното платно без придружител, като е навлязла на платното внезапно при ограничена видимост между спрели автомобили, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и 3 при така създалата се ситуация ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим. Сочи се, че с това свое поведение е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се е движела по платното за движение на автомобили по начин и на място, когато това не е било безопасно, с което е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът за водача на така създалата се ситуация е бил непредотвратим поради непредвиждането появата на пешеходеца.

Оспорва се налично изпълнено задължение за надзор на непълнолетно дете на основание чл.125, ал.1 от СК, като се сочи, че е налице принос за настъпване на застрахователното събитие.

Ответникът посочва, че отговорността на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е договорна, и за да бъде ангажирана същата по риска „Гражданска отговорност“ следва да е безспорно установена вината единствено на застрахования, каквито данни липсват към настоящия момент.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените телесни увреждания на ищцата, като се твърди, че по делото не са представени доказателства за настъпване на вредоносния резултат по причина на виновно поведение на застрахован при дружеството водач. Посочва се, че представеният по делото удостоверителен документ обективира единствено обстоятелствата за участниците в ПТП и дата на настъпване и описание на възприятията на водача, но не е изследвано и поведението на пострадалата.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата за претърпени травматични увреждания, продължителност и интензитет на търпени болки, както и твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно състояние-продължително психично отношение на ищцата към осъщественото събитие. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно, в случай че се установи съпричиняване от ищцата, за намаляване на размера на обезщетението на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД, като според ответника съгласно степента на приноса е в размер на 50%.

Оспорва се искът и по размер, като завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди, както и исковата претенция за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователна. Сочи се, че съгласно чл.497 от КЗ застрахователят дължи лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане на срока по чл.496, респ. след представяне на всички относими и необходими доказателства, които в доброволната претенция не са представени, с оглед на което лихва не се дължи.

В подадената допълнителна искова молба ищцата прави пояснения и допълнения в първоначалната. Навежда подробни доводи, че писмо изх.№ 889/21.01.2021 г., с което ответникът е изискал допълнителни документи, следва да се счита за отказ, тъй като към извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз основа на които ответникът е могъл да определи дължимото обезщетение, като посочва практика на ВКС в тази насока. Сочи, че след заявената претенция, на 04.08.2021 г. е постигнато споразумение по НОХД № 754/2021 г. между Прокуратурата и виновния 4 водач, което е приравнено на влязла в сила присъда съгласно чл.300 ГПК, но до настоящия момент ищцата не е получила предложение от страна на ответника.

Поддържа, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД дължи законната лихва за забава върху главницата, дължима от виновния водач, от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, а съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ дължи и законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, вкл. и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, тъй като не го е определил и изплатил в срок, считано от 15 дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а именно 20.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като се позовава на практика на ВКС.