Решение № 3746 от 03.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3746 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100503620 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 19583/30.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 42950/2023 г. на СРС, 82 състав, са уважени частично предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС: от М. Б. М., П. А. М. (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А.Д.М., ЕГН **********) и М. Д. Д. срещу Т. Д. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата 3920 лева - обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ *** в гр. София, ж. к. ****, за периода 01.08.2020 г. - 01.08.2023 г. на общо 8/18 ид. части (1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П.

А. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д.), ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1306,66 лева - лихва за забава за периода 01.08.2020 г. - 01.08.2023 г., като са отхвърлени исковете за сумата над 3920 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева и за периода 01.08.2018 г. 01.08.2020 г. и за сумата над 1306,66 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева и за периода 01.08.2018 г. - 01.08.2020 г.; от М. Б. М., П. А. М. (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А.Д.М., ЕГН **********) и М. Д. Д. срещу Д. П. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата 943,71 лева - обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ *** в гр. София, ж. к. ****, за периода 21.03.2023 г. - 01.08.2023 г. на общо 8/18 ид. части (1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П. А. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д.), ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 14,80 лева - лихва за забава за периода 22.03.2023 г. - 01.08.2023 г., като са отхвърлени исковете за сумата над 943,71 лева до пълния претендиран размер от 1564,64 лева и за сумата над 14,80 лева до пълния претендиран размер от 24,54 лева.

1

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответниците Т. Д. Д. и Д. П. Д., като са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че от материалите по делото е видно, че ищците не са отправяли покана за предоставяне на ползването на имота, а искат обезщетение за това, че не са имали възможност да ползват имота. Твърди се, че разпитаната свидетелка няма лични възприятия, а ищците не са доказали твърденията си, че не са могли да ползват имота. Сочи се, че носими са само паричните задължения. Поддържа се, че ищците от близо 10 години не са предявявали искания и не са водили дела за обезщетения.

Твърди се, че изготвеното по делото заключение е непрофесионално изготвено и не следва да се взима предвид.

Моли съда да отмени на първоинстанционното решение и да отхвърли исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците М.

Б. М., П. А. М. и М. Д. Д., с който се оспорва жалбата. Излагат се съображения, че наведените оплаквания във въззивната жалба на ответниците не почиват на доказателства, събрани по делото, които да неса обсъдени в първоинстанционното решение. Твърди се, че са представени надлежни доказателства, от които е видно, че са налице основанията за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Сочи се, че показанията на свид. Й. са неопределени и относими към времето около 2010 г., докато процесният период е 01.08.2018 г. - 01.08.2023 г. Поддържа се, че заключението в първата инстанция е прието в присъствието на двете страни без възражения, поради което не са налице основания за допускане на повторна или тройна експертиза.

Моли съда да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ответниците част.

По делото е депозирана и въззивна жалба от ищците М. Б. М., П. А. М. и М. Д. Д. срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Твърди се, че видно от мотивите съдът е приел, че е доказан фактическият състав на чл. 31 ЗС поради поведението на ответниците, като правилно е счел, че не е бил предоставен достъп на ищците до процесния имот. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че се прилага в случая погасителна давност като за наем, а не като за обезщетение. Излагат се съображения, че в случая е приложима общата петгодишна давност, независимо от това, че обезщетението е съизмеримо с наемната цена на имота.

Молят съда да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част изцяло по отношение на главницата за всеки от ответниците, а по отношение на лихвата за забава да се определи за ответницата Д. от 01.08.2020 г., а за ответника Д. - от 21.03.2023 г.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от Д. П. Д. и Т. Д. Д..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответниците е неоснователна, а жалбата на ищците е частично основателна по следните съображения:

Производството е образувано по предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

2

- от М. Б. М., П. А. М. (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А.Д.М., ЕГН **********) и М. Д. Д. срещу Т. Д. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата 6000 лева - обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ *** в гр. София, ж. к. ****, за периода 01.08.2018 г. - 01.08.2023 г. на общо 8/18 ид. части (1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П. А. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д.), ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2000 лева - лихва за забава за периода 01.08.2018 г. 01.08.2023 г.

- от М. Б. М., П. А. М. (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А.Д.М., ЕГН **********) и М. Д. Д. срещу Д. П. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата 1564,64 лева - обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ *** в гр. София, ж. к. ****, за периода 21.03.2023 г. - 01.08.2023 г. на общо 8/18 ид. части (1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П. А. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д.), ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 24,54 лева - лихва за забава за периода 22.03.2023 г. 01.08.2023 г.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Правопораждащият фактически състав за възникване на притезанието за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот включва следните елементи:

1. Ползване на съсобствената вещ от ответниците;

2. Лишаване от ползване на ищците;

3. Писмено поискване до ползващите съсобственици-ответници.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпроса дали са ицщите са били реално лишени от ползване и дали са погасени по давност претендираните суми преди 01.08.2020 г.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактичческата обстановка по делото въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключението по СОЕ, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, които стават част от настоящото изложение.

С влязло в сила решение по гр. д. № 15047/2019 г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав, е потвърдено решението по гр. д. № 13665/2018 г. на СРС, 79 състав, с което е допусната съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС между А.Д.М., М. Д. Д., Т. Д. Д. и Д.

П. Д. по отношение на съсобствения им недвижим имот – апартамент № 89, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, с идентификатор ***, при определени квоти, както следва: 4/18 ид. ч. за А.Д.М., 4/18 ид. ч. за М. Д. Д. като наследник на Д.Д.М., 7/18 ид. ч. за Т.

Д. Д. и 3/18 ид. ч. за Д. П. Д..

Първоинстанционният съд е приел, че с решение от 06.02.2018 г. по гр. д. № 85270/2017 г. на СРС, 139 състав, е прекратен гражданският брак между Т. Д. Д. и Д. П. Д., като ползването на семейното жилище – процесния апартамент, е предоставено за съвместно ползване на двамата бивши съпрузи.

СРС е приел също, че с нотариална покана, получена от Т. Д. Д. на 21.11.2008 г., А.Д.М. и Д.Д.М. са поискали от нея заплащане на месечно обезщетение в размер на по 200 евро за всеки от тях за ползването на притежаваните общо 2/3 идеални части от имота, считано от получаване на поканата.

Първоинстанционният съд е приел и че с покани за доброволно изпълнение, връчени през м. март 2023 г. на Т. Д. Д. и Д. П. Д., ищците А.Д.М. и М. Д. Д. са отправили искане за заплащане на месечно обезщетение за ползване на имота, съответно в размер на по 200 евро месечно от Т. Д. Д. и по 100 евро месечно от Д. П. Д. за всеки един от тях, считано от получаване на поканите.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства чрез 3 разпита на свидетелите М.Д.П. и В.П.Й..

От показанията на свидетелката П. съдът е приел, че след смъртта на родителите на А.М. той и брат му Д. не са имали достъп до процесния апартамент, като по нейни възприятия Т. Д. Д. е ползвала имота и не ги е допускала до него. Съдът е съобразил, че свидетелката възпроизвежда обстоятелства, станали й известни основно от разговори с ищците, доколкото е семейна приятелка с тях и няма преки впечатления относно конкретни действия по недопускане до имота.

От показанията на свидетеля Й. първоинстанционният съд е приел за установено, че ответниците трайно са обитавали процесния апартамент, като свидетелят многократно е посещавал имота. Съдът е кредитирал показанията му в частта, в която сочи, че около 2010 г.

Д. П. Д. е отправил предложение към А.М. и брат му да ползват жилището, тъй като е била освободена стая, както и че впоследствие в съдебна сграда чрез адвокат на Т. Д. Д. отново е било отправено предложение към тях да живеят в апартамента, но те не са изразили съгласие. Свидетелят е посочил още, че знае за прехвърляне на имота от бащата на Т. Д. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е съобразил и уточнението на свидетеля, че известните му покани за ползване на имота са били отправени единствено около 2010–2011 г.

Установяват се от заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза относимите пазарни данни за наемни цени на сходни имоти в района. Средната пазарна наемна цена на процесния недвижим имот – апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин 3“, за периода от м. август 2018 г. до м. юли 2023 г. възлиза общо на сумата от 29 400 лв., при закръгление до сто лева. От заключението се установява още, че размерът на законната лихва върху всяка месечна наемна сума, изчислена при приемане на края на съответния месец като падежна дата до датата на предявяване на исковата молба, възлиза общо на 7 500 лв. Въззивният съд намира, че заключението следва да бъде кредитирано изцяло, доколкото същото не е било оборено с други доказателства по делото.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който да не пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си. Когато обаче общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а останалите са лишени от възможността да я ползват, ползващият съсобственик дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС от деня на писменото поискване. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д.