Решение № 1155 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100901045 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „И.“ ЕООД, ЕИК ******* и Н. Н.

К., ЕГН **********, за установяване по отношение на „Е.“АД, ЕИК *******, че не дължат сумата от 326 092,00 лева, формирана както следва: 47 372,00 лева - наем за 26 дни за съхранение на документи в помещение от 18,22 кв.м, 72 800,00 лева - наем за 26 дни за съхранение на лични вещи в помещение от 28,00 кв.м, 205 920,00 лева - наем за 26 дни за съхранение на бидони за джибри за ракия в помещение от 79,20 кв.м. и за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от 64396,80 лева – връщане на платена сума без основание, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковете до окончателното им заплащане.

В исковата молба ищците оспорват да са в наемно правоотношение с ответното дружество, по силата на което да дължат на последното сумите претендирани от него с писмо от 09.06.2022г, както следва: 47 372,00 лева - наем за 26 дни за съхранение на документи в помещение от 18,22 кв.м, 72 800,00 лева - наем за 26 дни за съхранение на лични вещи в помещение от 28,00 кв.м, 205 920,00 лева - наем за 26 дни за съхранение на бидони за джибри за ракия в помещение от 79,20 кв.м и 64396,80 лева - за паркинг площ от 20,64 кв.м. Оспорва се наемното правоотношение да е породено от Заповеди №№2 и 3 от 13.05.2022г на изпълнителния директор на „Е.“АД, тъй като са едностранно съставени и не установяват постигнато съгласие между страните относно наетата площ и наемната цена, издадени са от лице, което няма качеството на изпълнителен директор на ответното дружество към дата на съставянето им и не касаят личното имущество на ищеца Н. К..

Считат, че съгласие за наемното правоотношение не може да се изведе и от извършеното от ищците плащане на сумата от 64 396,80 лева, тъй като то е направено под принуда, за да се 1 получи обратно фактическата власт върху двете пътни превозни средства собственост на ищците.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва фактическите твърдения в исковата, че след 13.05.2022г са издадени от изпълнителния директор на „Е.“АД заповеди №2 и №3 и че на 09.06.2022г „Е.“АД е изпратило писмо до ищците с подробна сметка за дължимия се от тях наем за ползване на помещенията на ответното дружество. Твърди, че с писмо изх.№244/08.06.2022г ищците са уведомили ответника, че на територията на „Е.“АД се намират две техни превозни средства лек автомобил „Пежо 5008“ с рег. № ******* и товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *******, както и че считат за дължим наема, определен със заповеди № 2 и №3 от 13.05.2022г от 100 лева за квадратен метър за периода след 13.05.2022г. С оглед писмото на ищците ответникът съставя проформа фактура № 3/08.06.2022 за сумата 64396,80 лева с ДДС. На 13.06.2022г сумата по фактурата е платена от ищците. Ответникът твърди, че с плащането на задължението по фактурата страните са приели, че са уредени изцяло отношенията им по повод ползването на негови помещения от ищците и „Е.“АД не е предявявало други претенции за наемна цена за разликата над сумата от 64 396,80 лева. С оглед изложеното отрицателните установителни искове за наем на площи над сумата от 64 396,80 до 326092,00 лева се считат за недопустими поради липса на правен интерес, а иска за връщане на сумата от 64 396,80 лева за неоснователен, тъй като има наемно правоотношение, което съставлява основанието на ответника да задържи сумата.

С допълнителната искова молба ищците оспорват да са получавали изявление от ответното дружество за отказ от претенциите описани в исковата молба, с оглед на което считат, че е налице интерес от предявените искове. В допълнение се твърди, че наемно отношение не е имало и защото не е осигурен достъп до терените, за чието ползване се претендира заплащането на наемната цена. Вещите на ищците са били задържани незаконосъобразно, което задържане не може да обоснове наемно правоотношение.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове за сумата от 326092 лева.

С определение от 19.12.2023г производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК по отношение на установителните искове, което определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По предявените осъдителни искове в тежест на ищците е да докажат плащането на сумата от 64396,80 лева, а в тежест на ответника е да установи основание за нейното задържане.

Между страните не е спорно, а това се установява и от авизото по платежното нареждане от 13.06.2022г, че Н.й К. нарежда на обслужващата го банка да преведе по сметка на ответното дружество „Е.“ АД сумата от 64 396.80 лева с посочено в превода основание – „по фактура № 3/08.06.2022/протокол/заповед №3/13.05.2022 г.“, като заверяването на 2 сметката на ответното дружество с посочената сума не е спорно обстоятелство.

Следователно по делото се установява даването, респ. получаването на сумата от 64 396,80 лева от ответното дружество.

За основание за получаване на сумата ответното дружество твърди между него и „И.“ ЕООД, ЕИК *******, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ищеца Н.й К., да е сключен договор за наем на площ от 20,64 кв.м. за паркиране на два автомобила собственост на ответното дружество при наемна цена от 100,00 лева за квадратен метър Спорът се концентрира относно пораждането и съществуването на посоченото от ответника облигационно основание за задържане на сумата платена на 13.06.2022г.

Наемното правоотношение между две и повече равноправни страни е предпоставено от постигнато между тях съгласие относно предоставянето за временно и възмездно ползване на конкретно определена вещ, за определен вид ползване срещу заплащане (еднократно или периодично) на опредена по размер цена. За характеризиране на едно облигационно отношение като наемно е необходимо и страните да поемат една към друга определени задължения. Наемодателят – да предаде фактическата власт върху обекта/предмета на наемното правоотношение и да осигури необезпокояваното ползване на същия за срока за наема, а наемателят - да ползва вещта по предназначението уговорено в договора или следващо от характера на вещта, да заплати уговорената наемна цена и да я върне след приключване на договора в състоянието, в което я е получил, с изключение на вредите от обикновеното й овехтяване.

Съвпадането на насрещните волеизявления на страните насочени към пораждане на твърдяната правна връзка се установява както твърди ответника от разменената между страните кореспонденция, с която на ищцовото дружество чрез неговия управител, ищецът К. са връчени заповед на изпълнителния директор на ответното дружество №3 от 13.05.2022г ., с която се определя наем за 1 кв.м. площ сумата от 100,0 лева без ДДС за всяко имущество на „И.“ ЕООД – Силистра, което се намира на територията на „Е.“ АД (л. 10 от делото на ОС -гр.Силистра); протокол за остойностяване от 08.06.2022, съставен съгласно заповед №3/13.05.2022г, с който за заемната от товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******* за периода 14.05.2022 до 08.06.2022 площ от 13.44 кв.м в имот собственост на ответното дружеството е определена стойност на наема от 34 944,00 лева, а за заемната от лек автомобил „Пежо 5008“ с рег. № ******* площта от 7,20 кв.м. в същи имот за периода 14.05.2022 до 08.06.22г сумата от 18 720,00 кв.м., проформа фактура № 3/08.06.2022г за сумата от 64396,80 лева и писмо от ищцовото дружество от 07.06.2022г(лист 91 от делото на ОС-Силистра), в което последното чрез ищеца К., приема, че дължи наем съгласно заповеди № 2 и №3 от 13.05.2022 в претендирания размер, който чрез посоченото по-горе авизо и заплаща, а „И.“ ЕООД включва задължението в дневника за продажби за съответния период и ползва за него данъчен кредит. Следователно налице е съгласие между страните относно съществените елементи на наемното правоотношение. Предмет на наема е площ от 20.64 кв.м., която е предоставена за използване като паркинг от двата посочени по-горе автомобила, собственост на „И.“ЕООД срещу сумата от 100,00 лева за 1 кв.м., като няма 3 спор, че в периода 14.05.2022 до 08.06.2022г двата автомобила на ищцовото дружество са паркирани в имота на ответното дружество и заемат 20.64 кв.м. площ до подписване на приемо-предавателния протокол от 13.06.2022г. (л. 93 от делото на ОС - гр. Силистра).

Следователно плащането извършено от Н. К. на сума от 64 396.80 лева на 13.06.2022г е в изпълнение на задължението на „И.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е, като наемател по наемното правоотношение да заплати уговорената наемна цена.

Извод в различна насока не следва от възраженията на ищците, че не са могли да ползват реално имота, тъй като не е осигурен достъп до терена, където са паркирани двата автомобила, за чието ползване се претендира заплащането на наемната цена предвид на заповед №2/13.05.22г на изпълнителния директор на ответното дружеството забраняващ влизането на ищеца К. на територията на дружеството, респ. вещите на ищците са били държани там незаконосъобразно. Не осигуряването на достъп до обекта, предмет на наемното правоотношение дава право на наемателя да преустанови насрещното си задължение да заплаща наемната цена или да развали договора, но такива права не са заявявани и не се установява да се упражнявани. Задържането против волята на собственика на негова вещ, открива за последния различни форми на защита – от петиторни и посесорни искове, през искове за плащане на обезщетение за лишаването му от ползване, до административни и наказателноправни средства за защита, каквито не се твърди да са използвани. Вместо това, ищците плащат претендирания от насрещната страна наем и осчетоводяват плащането като наемно правоотношение и ползват данъчен кредит по него, с което изразяват съгласие с основанието и размера на претендираната от насрещната страна сума.

Следователно по делото се установява твърдяното от ответното дружество основание за задържане на получената от Н. К. на 13.06.2022г сума от 64 396.80 лева, което налага исковете да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за отхвърлената част от исковете сумата от 6972,00 лева, а на основание чл. 78, ал.

4 ГПК за недопустимата част от исковете – 21240,00 лева. Възраженията на ищеца, че ответникът извънсъдебно поддържа състоянието на правен спор по недопустимите искове е неоснователно. Единствено в покана от 07.06.2022г (л. 11 от делото на ОС-Силистра) ответникът претендира извънсъдебно заплащане на наем за съхранение на документи, лични вещи и бидони с джибри за ракия, която претенция не се установява да е поддържана в последствие, нито чрез допълнителни покани, нито чрез предявяване на съдебни производства, още по-малко се поддържа с отговорите по делото. При това положение съдът приема, че поканата не е достатъчен повод за завеждане на недопустимите искове от страна на ищците, с оглед на което те дължат на ответника и разноските, които той е направил за защитата си по тях в размер на платеното адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „И.“ ЕООД, ЕИК ******* и Н. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ******* за осъждането на „Е.“АД, ЕИК *******, да им заплати на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 64 396,80 лева – представляваща връщане на платеното с авизото по платежното нареждане от 13.06.2022г, като дадено без основание.

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ******* и Н. Н. К., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Е.“АД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 28212,00 лева – разноски за производството по делото.