Решение № 4322 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4322 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100505066 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТУРИЗЪМ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“-гр. София въззивна жалба срещу решение № 3970/05.03.2024г. постановено по гр.д. 61782/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, с което са уважени предявените от Н. В. М. искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.222 ал.3 от КТ и чл. 224 ал.2 от и е осъдена да за плати направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на релевантните факти и направените въз основа на тях изводи, че ищеца има право да получи увеличен размер на трудово възнаграждение и съответно преизчислени на тази база обезщетения при прекратяване на правоотношението. Посочва, че към дата 10.08.2023г., когато е сключен анекса към КТД ищеца не е имала качествата на лице – „педагогически специалист“, заето в образованието, поради прекратено трудово правоотношение, а при прекратяването на същото работодателят е изплатил всички дължими парични суми – трудови възнаграждения и обезщетения. Твърди, че абсолютна предпоставка за получаване на увеличен размер на трудово възнаграждение със задна дата е съществуването на трудово правоотношение към момента на сключване на анекса към КТД за увеличението – 10.08.2023г., каквото не е съществувало между страните. Твърди, че с § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката е предвидено, че минималните размери на основаните месечни заплати на педагогическите специалисти влиза в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само лицата, имащи качеството педагогически специалисти към момента на изменението на нормативния акт. Посочва, че датата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които имат качеството работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. По тези съображения се иска отмяна на решението в и цялостно отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - Н. В. М. със становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилни фактически и правни изводи. Посочва, че претендираните суми се дължат поради обстоятелството, че приетото увеличение на заплатите е със задна дата, като ирелеванто е дали към датата на сключване на анекса е съществувало трудово правоотношение между страните.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание о чл. 128 т. 2 КТ , чл. 222 ал. 3 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ , с които се претендира ответникът да заплати пълния размер на дължими трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение - поради придобито право на пенсия и неизползван платен отпуск, при съобразяване на увеличен размер на дължимо трудово възнаграждение съобразно анекс № Д01-192/10.08.2023г. за изменение на КТД№ Д01-269/06.12.2022г.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: за периода 01.01.2023г. – 12.07.2023г. между страните е съществувало действително трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала и изпълнявала трудовите функции на длъжността „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап – учител по химия и опазване на околната среда“ в ответното училище, като със заповед № 1016/12.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов”, гр. Банкя, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.259 ал.1 от ЗПУО вр. чл.327 ал.1 т.12 от КТ, поради придобито право на пенсия на служителя; за периода 01.01.2023г. – 12.07.2023г. ищеца е била член на синдикалната организация Съюз на българските учители; на 10.08.2023г. е подписан анекс № Д01-192 за изменение на КТД№ Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, сключени между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, наричани "работодатели", от една страна, и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани "синдикати" и с който е предвидено увеличение с 15 % на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование – педагогически и непедагогически специалисти, считано от 01.01.2023г.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорния въпрос и за който е направено оплакване във въззивната жалба е дали ищеца попада в кръга на лицата по т. 2, б. "б" от № Д01-192/10.08.2023г. за изменение 2 на КТД№ Д01-269/06.12.2022г., има ли същия обратно действие, считано от 01.01.2023 г. и ако да – налице ли са предпоставките за изплащане в нейна в полза на претендираните суми съобразно предвиденото с него увеличение.

Настоящият състав счита, че правило първоинстанционният съд е приел, че двете материални предпоставки обуславящи възникването на притезателното право на ищеца да получи плащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение съгласно анекс от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. са: ищецът да е страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответната длъжност в системата на предучилищното и училищното образование, 2. да е членувал към същата дата в синдикална организация – страна по цитирания колективен трудов договор, по следните мотиви:

По силата на сключения на 10.08.2023 г. анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т. е. за лицата, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Съобразно §3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката обн. в ДВ бл.75/01.09.2023г. в сила от 01.09.2023г. съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.

Именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование. Наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14 ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие. Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти.

Страните по посочения КТД и анекс към него, основавайки се на изричното допускане в чл. 54 ал. 1 КТ придават обратна сила на КТД - увеличаването на работните заплати на учителите да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г.

Ирелевантно е, че към датата на подписания анекс към КТД ТПО на ищцата е било прекратено.

С КТД е изменено в полза на служителите част от съдържанието не само на все още действащите, но и на съществувалите към 01.01.2023 г трудови правоотношения с обратна сила.

Никъде в текста на анекса от 10.08.2023г. , нито в текста на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката обн. в ДВ бл.75/01.09.2023г. в сила от 01.09.2023г. не е посочено, че предвидените изменения, на които е придадено обратно действие, следва да се прилагат само спрямо лица, които към датата на приемане на измененията имат качеството на страна по индивидуално трудово правоотношение. Направеното тълкуване от въззивника, че използвания израз „заетите в системата на предучилищното и училищното образование“ определя 3 като адресати лицата, които имат качеството на „заети“ и „отговарят на изискванията за заемане на длъжността“ към датата на подписване на документа /анекса от 10.08.2023г./, не съответства нито на граматическото, нито на логическото тълкуване и е в противоречие с принципите на чл.8 от КТ и чл.6 ал.2 т КРБ /виж. Решение № 14/10.11.1992г. по к.д. № 14/1992г. на КС/. Действителният смисъл на изменението на разпоредбата на чл.27 от КТД е всички лица, които са били заети в системата на предучилищното и училищно образование и реално са полагали труд за периода от 01.01.2023г. да получат увеличение на трудовото възнаграждение за положения от тях труд, именно поради преосмислената концепция и постигнатото съгласие между всички страни в колективния трудов договор, че изплащаното такова е било несъответно с оглед социалните и икономически условия. В противоречие с принципите на правовата държава и проява на дискриминация би било приемане на тезата, че последващата промяна в статута на една група лица, а именно прекратяване на съществувало трудово правоотношение обосновава основание за различно заплащане само спрямо тях на положения при еднакви условия и период от време труд, с лица, които не са прекратили впоследствие трудовото си правоотношение.

И именно защото е изрично уговорено обратно действие т.е. преуреждане на вече осъществили се юридически факти по трудови правоотношения по нов начин, който е допустимо да бъде само по – благоприятен, то измененията с анекс от 10.08.2023г. на КТД следва да се прилагат спрямо всички лица, полагали труд в системата на училищното и предучилищното образование периода 01.01.2023г. – 10.08.2023г. и членове на съответната синдикална организация, независимо дали към датата на приемане на тези изменения трудовото правоотношение с тях е прекратено и на какво основание.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df1dee9f-4fc4-44ca-bacc-f486d500f519