Определение № 1144 от 27.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144 гр. Бургас, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500639 по описа за 2023 година Производството е по чл. 248,ал.3 от ГПК ,ал.3 и е образувано по повод въззивна частна жалба от К. В., гражданин на Република П., роден на **********г., чрез адв. Ж. А. –БАК, със съдебен адрес: гр.Б*****, против Определение№1505 от 30.12.2022г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, за изменение на Решение№39 от 15.11.2022г. на Районен съд- Несебър в частта за разноските и присъждане на сумата от 300лв.(триста лева) за възнаграждение на особен представител. С жалбата се изразява становище за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Посочва се, че оставяйки без уважение молбата по чл.248 от ГПК, районният съд се позовал на Определение №316 от 14.07.2022г. по ч.т.д.№1728/2021г. по описа на ВКС, съгласно което при субективно съединени искове, материалният интерес съвпадал със сбора на цената на отделните искове.Излагат се аргументи, че цитираното определение не представлявало задължителна съдебна практика за съдилищата и не попадало в хипотезата на т.1 от чл.280,ал.1 от ГПК. Развиват се подробни съображения в тази насока (ТР№1 от 19.02.2010г.по тълк.дело№1/2009г. на ОСГК на ВКС). Навеждат се доводи, че минималният размер на адвокатското вънаграждение се определял съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика- Определение№146/04.04.2022г. по ч.т.д.№358/2022г. на ВКС,ІІ-ро г.о.Посочва се, че в конкретния случай, ищецът предявил два обективно съединени иска- за главница и за мораторна лихва, като съдът събрал две отделни държавна такси, а процесуалният представител на ответника осъществил защита по делото за всеки от предявените искове.Подчертава се, че ищецът по делото внесъл депозит за назначаване на особен представител в рзамер на 160 лева, като съгласно разпоредбата ан чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ и задължителната практика на ВКС, дължимото адвокатско възнаграждение възлизало на 600 лева. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване 1 съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде осъдена насрещната страна да заплати допълнителен депозит за особения представител на ответника в размер на още 140 лева до пълния размер на претендираното и дължимо адвокатско възнаграждение от 300 лева.

В указания от съда едноседмичен срок, е постъпил отговор на жалбата от ,,Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК ******, представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т.Й., чрез Главен юрисконсулт З., с който се излагат съображения за неоснователност на депозираната частна жалба и се оспорват навадените от частния жалбоподател доводи.Твърди се, че производството пред районния съд е образувано по искова молба на оператор за доставка на вода срещу физическо лице- потребител, граждзанин на държава- членка на ЕС.Посочва се, че в отношенията между дружеството и ответника , касаещи възнаграждението на особения представител, намирала приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 169, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз . Навеждат се доводи, че възлагането в тежест на физическо лице да заплати сумата от 300 лева за особен представител, надхвърляща три пъти исковата сума от общо 97.13лева, било морално и правно неоправдано. Излагат се съображения, че при постановяване на обжалваното определение, районният съд се позовал на относима съдебна практика на ВКС. Иска се потвърждаване съдебния акт на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта на разноските,което,съгласно ал.3 на същата разпоредба,се извършва с постановяване на определение в закрито с.з. и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Разгледана по същество, съдът намира постъпилата жалба за неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, 2 допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Не такъв е настоящият случай- съдът е формирал воля относно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си.

Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това( определение № 234/14.09.2016 г. по ч. гр. д. № 2904/2016 г. на ВКС, I г. о.).

Производството пред БРС е образувано по искове с правно: основание чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД., предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу К. В., гражданин на П..

С Решение № 395/ 15.11.2022г., предявените искове са уважени , като с решението ответникът е осъден да заплати сумата 81.81лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 29.03.2018г. до 28.09.2020г., по издадени фактури за периода 25.10.2018г. до 26.10.2020г., сумата от 15.32лева,представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода 25.11.2018г. до 03.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.

В конкретния случай, по въпроса за отговорността за разноските, съдът е изложил съображения в мотивите на решението. Предвид изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, в полза на ищцовата страна са присъдени разноски за проиводството по делото, възлизащи на 100 лева за заплатена държавна такса, сумата от 160 лева за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПКвъв вр. чл.25,ал.1 от НЗПП.

Съдът е намерил, че не следва да се уважава искането на адв.А. за присъждане на повисоко възнаграждение, тъй като същотото е определено на основание чл.7,ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнагаждения, като на основание чл.47,ал.6,изр.последно от ГПК е прието , че когато правната и фактическа сложност на делото не е голяма, исковата претенция не касае вземане с голям размер, а напротив- такъв с много ниска стойност, което е довело до определяне на възнагражзение под установения в закона минимум от 300 лева.

С молба по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, ищецът К. В., чрез адв.А.- БАК, е поискал да бъде изменен постановеният съдебен акт в частта, в която е определено възнаграждение за особения представител от 160 лева на 300 лева.

3

С обжалваното определение, съдът е намерил, че не е налице пропуск, който следва да бъде коригиран. Районният съд е посочил, че при определяне възнаграждението на особения представител е спазена практика на ВКС, в която се сочи, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове ( Определение № 316/ 14.07.2022г. по ч.т.д. № 1728/ 2021г. на I т.о. на ВКС). Съдът е приел, че в случая сумата, определена за възнаграждение на особения представител е съобразена с този критерий и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( ред. към ДВ бр. 68/ 31.07.2020г.), а също така и с разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. последно на ГПК, поради което молбата за именение на решението в частта за разноските е остаевна без уважение.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК предвижда, че възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото и може да бъде и под минималния за съответния вид адвокатска работа, но не по-малко от една втора от него

Районният съд правилно е определил размера на дължимото възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ за минималните размери на адвокатските възнаграждения , като не е приложил за критерий при изчисляването му броя на предявените искове и не е извършено сумиране на няколко възнаграждения. Необходимо е да се отбележи, че в ъзнаграждението е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор(Определение№60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д.№3103/2021г. по описа на ВКС; определение № 137/09.04.2020г. по ч.гр.д.№ 570/20г. на ВКС, ІІІ-то г.о./.

Още повече, действително, възлагането в тежест на потребителя на допълнителни разноски, надхвърлящи трикратно размера на иска, както е посочил съдът, е морално и правно неоправдано.

Следва да се подчертае, че въпросът с определяне размера на възнаграждението на особения представител е съществен във връзка с ефективната защита на потребителите, тъй като от една страна се дава възможност правата им да бъдат защитени надлежно в процеса (чрез участие на особен представител – адвокат), но от друга страна потребителят не е намерен и не е ясна позицията му по делото, не е ясно дали признава претенцията, или я оспорва. При подобен иск (за потребени количества вода) и при толкова ниска цена на исковете, за потребителя съществува реален риск (при неяснота на неговата позиция по спора) да бъде осъден да заплати (ако се окаже, че сумите по предявените искове се дължат) разноски, които само в частта относно заплатения депозит за особен представител надхвърлят значително цената на предявените искове .В този смисъл, неоснователни са наведените в частната жалба аргументи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, се определя съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съоединените искове.

4

Предвид изложеното, следва да се приеме, че определението, с което е оставена без уважение молбата на К. В., гражданин на Република П., роден на **********г., чрез адв. Ж.

А. –БАК, за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на сумата от 300 лева за възнаграждение за особен представител, се явява правилно и като такава следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1508 от 30.12.2022г. постановено по гр.д.

№639/2023г.по описа на Районен съд- Несебър..

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал.4, вр. чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________