Решение № 711 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000502783 по описа за 2024 година

С решение № 2395 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 10652/2022 г., СГС, І-21 св, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предявен от Д. И. И. срещу „Бивол“ ЕООД за заплащане на сумата от 30 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди от публикувани в поддържан от ответника информационен сайт "Bivol.bg" статии със заглавия "Псевдоекологът и рекетьор Д. И. си купил луксозно жилище с неясни доходи" на 06.04.2015 г. и "Контраеколози, отровни екодвойници и *** тролове" на 07.04.2015 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. И. И.. Твърди, че наказателният съд е отрекъл с окончателен акт извършването на престъпление, но въпреки това първата инстанция не е отчела този факт, както и обстоятелството, че бил набеден в извършване на престъпление по чл. 213а НК. Поддържа, че публикуваните на сайта обиди и клевети срещу ищеца са основание той да получи обезщетение от ответника, поддържащ този сайт.

Намира, че не е налице надлежно проведено журналистическо разследване.

Основава се на практика на ВКС (решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV ГО, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ІІІ 1

ГО), според която при препечатване или преразказване на публикация, отговорност за съдържащите се в нея обиди носи и вторият издател или медия.

Счита, че съдът неправилно е ценил доказателствата по делото, в това число и възпроизведен в съдебно заседание материал - репортаж. Твърди, че се касае до обида, тъй като ищецът е „уличен в рекет над бизнесмен“, „изнудване“, незаконно получаване на доходи, наричан е „псевдоеколог“, като са използвани обидни и ругателни изрази – „фалшиви екоорганизации“, „отровни двойници, изхранвани от бенкстерите и едрия природосъсипващ бизнес“, обвиняван е в ръководене на „куха и бездействаща структура, реално използвана за рекет на бизнеса“, както и че ръководи НПО, които „вместо да защитават природата, бранят т.нар. „инвеститори“. Поддържа, че е накърнено личното му достойнство. Счита, че правилата за давността, основани на основни принципи от Наполеоновия граждански кодекс, е необходимо да имат по-съвременен прочит, като следва да се приеме, че началният момент на давността в конкретния случай започва да тече от прекратяване на наказателното производство (защото тогава според него е установена невинността му). Счита, че ако е бил предявил иска си преди това е щял да даде повод за нова истерична медийна атака, а полза от спряното гражданско производство нямало да има. Сочи, че процесните статии все още се намират на сайта на ответника и така са продължили да произвеждат вредоносното си действие, а давността за исковете ще започне да тече от премахването на източника на вредата. Акцентира върху продължителността на нарушението, което следва да се вземе предвид при размера на обезвредата. Моли да се отмени решението и да се присъди сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от публикуването на първата статия, както и разноски. (При служебна проверка се установява, че с исковата молба е претендирана лихва от датата на предявяване на иска – л. 9)

Ответникът „Бивол“ ЕООД не взема становище по жалбата в писмен отговор, но в открито заседание оспорва иска, в това число излага подробни аргументи относно давността.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

2

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Д. И. И. твърди, че в сайта "Бивол.бг" са публикувани две статии със следните заглавия - "Псевдоекологът и рекетьор Д. И. си купил луксозно жилище с неясни доходи" на 06.04.2015 г. и "Контраеколози, отровни екодвойници и *** тролове" на 07.04.2015 г. Твърди, че сайта в първата статия се позовал на телевизионно предаване, излъчено на 2 април, 4 април, 5 април по "Нова телевизия". Твърди, че в статията имало клевети, набедяване за извършване на престъпление „изнудване“ на бизнесмени и твърдения, че ищецът и управляваното от него сдружение "Коалиция за устойчиво развитите" са влияели върху значими стопански и туристически проекти (като "Южен Поток" и "Витоша ски") чрез подаване и оттегляне на жалби срещу "парично измерение". Във втората публикация организация, ръководена от ищеца била описана като "куха и бездействена структура, реално използвана за рекет на бизнеса", с която се „бранят т. нар. инвеститори". Твърди се, че материалите съдържали клевети, обиди, уронват достойнството и името на ищеца и довели до освобождаването му от "Брейн Тръст", от длъжността експерт "Маркетинг" и завеждащ връзки с обществеността, от Фондация "Национална и международна сигурност" като лектор и преподавател на докторанти, а договорът му с УНСС като преподавател по дисциплината "Национална сигурност" не бил подновен. Посочено е, че срещу ищеца било образувано досъдебно производство (прекратено от прокуратурата на 23.11.2021 г., без постановяване на оправдателна присъда), била му направена регистрация в полицията, бил принуден да напусне столицата, доходите му спаднали, не можел да се грижи за здравето си. Претендира от ответника сумата 30 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба и разноски.

Ответникът „Бивол“ ЕООД оспорва иска, като намира, че същият е погасен по давност. Счита, че се касае до свобода на изразяване на мнение и правото на получаване на информация. Твърди, че тъй като се касае до позоваване на разследване на "Нова телевизия" то ответникът не е дължи провеждане на собствено разследване. Счита, че данните в статиите имат достоверност относно дейността на ищеца и имущественото му състояние.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа 3 страна:

Пред настоящата инстанция няма спор, че на посочените дати са публикувани визираните в исковата молба статии на сайта, поддържан от „Бивол“ ЕООД, които публикации и понастоящем не са свалени. В първия материал "Псевдоекологът и рекетьор Д. И. си купил луксозно жилище с неясни доходи" се съдържа подзаглавие "Луксозен апартамент от 120 кв.м. в район "Витоша" в София е придобил Д. И., псевдоекологът, уличен от Нова телевизия в рекет над бизнесмени". Посочено е, че жилището е ново строителство и е закупено от ищеца за 156 000 лв. без заем и ипотека, като е изтъкнато, че публикацията се позовава на репортаж на Нова телевизия, излъчен в неделя, в който ищецът бил заснет със скрита камера да иска 200 000 евро от бизнесмен, за да оттегли жалба на сдружението си срещу ОВОС за бизнес проект за газификация, и на жалба срещу проект на "Витоша ски", впоследствие оттеглена от сдружението, чийто представител е ищецът "Коалиция за устойчиво развитие". В другата публикация със заглавие "Контраеколози, отровни екодвойници и *** тролове", основана отново на разследване на Нова телевизия, е отразено, че ищецът е "уличен в рекет" и представляваната от него "Коалиция за устойчиво развитие" е част от "кухи и бездействени структури, реално използвани както се видя за рекет над бизнеса" и "припознати от властта на институционално ниво като членове на консултативни и обществени съвети към МОСВ".

Установява се, че в интернет пространството все още може да бъде видян видеоматериал по Нова ТВ, озаглавен „Разследване: По следите на екорекет“, въз основа на който са изготвени процесните две статии.

(https://nova.bg/news/view/2015/04/05/106955/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5 %D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82).

Съдържанието на репортажа е възпроизведено на хартиен носител и приет като доказателство по делото - л. 166-178.

Приети са СПсЕ и СКЕ.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съдът приема, че възражението за давност е основателно, по следните съображения:

4

По правило съгласно чл. 114 ЗЗД давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. От публикуването на статията е реализиран пълния състав на деликта – противоправно поведение на конкретно лице, в резултат на което е причинена вреда. Вредата в случа е накърняване на неимуществени ценности като добро име, чест, достойнство и пр. Независимо дали ищецът е узнал за статията или не, ако тя е съдържала клеветнически или обидни изявления, то неговото добро име и чест са били опетнени. Как тази вреда се е отразила като последица в неговия патримониум – колко тежко той е понесъл това, как това е засегнало неговия емоционален и физически стабилитет, са въпроси които са относими не към осъществяването на правопораждащия ефект на деликта, а към размера на обезщетението, което се дължи. От момента на всяка публикация за ищеца възниква възможност да защити своите права, като в указания от закона давностен срок може да предяви за защита претенциите си пред съд. Колко дълго е престоял в публичното пространство вредящия факт е от значение за обема на увреждането и размера на обезщетението. Да се приеме тезата на ищеца-жалбоподател означава на волята на страната да се предостави възможност да определя сама и по свое усмотрение началният момент на давностния срок, което е в разрез с принципите за стабилност и предвидимост на обществените отношения. В настоящият случай следва да се има предвид още, че не се касае до скрит извършител – той е публичен. Дали авторът на статията е известен също е ирелевантно, тъй като в настоящия случай се касае до иск, целящ да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника, в качеството му на стопанисващ сайта, където са оповестени процесните материали.

Дори да се игнорира горния извод, съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и по своето същество, като взе предвид практиката на ВКС решение № 484/2010 г. по гр.д. № 1438/2009 г., ІІІ г.о, решение № 62/2012 г. по гр. д № 1376/11 г., ІV г.о., решение № 85/2012 г. по гр. д № 1486/2011 ІV г.о. и друга – посочена по-долу, а така също и практиката на ЕСПЧ Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, Handyside v. the United Kingdom, Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, 5 и др.

С исковата молба се претендират вреди от две публикации в интернет сайт, поддържан от ответното дружество, което (страните не спорят) носи отговорност за обективираните в общодостъпното медийно пространство материали. Няма правна пречка от двете статии да се претендира едно обезщетение, така както е прието в решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., ІV г. о. на ВКС, тъй като се касае до деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време (два последователни дни).

В цитираното по-горе решение на върховните съдии е закрепено и относимо към настоящия спор друго разрешение, възприемано константно от съдилищата, а именно, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение.

Касае се до противоправно поведение обаче, когато това право се използва, за да се увреди доброто име на другиго. Всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, но само до толкова доколкото не засягат честта и достойнството й. От значение (съгласно същото решение на ВКС) е и конкретния адресат на мнението - ако се касае до лице, чието име се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Друг критерий, който следва да бъде съблюдаван е дали се изнасят оценъчни съждения (мнения, които не подлежат на проверка за вярност, тъй като са коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност) или твърдения за конкретни факти, позорящи адресата (които подлежат на проверка за вярност). Отговорността на ответника (поддържащ и отговарящ за сайта, където е поместен материала), ще бъде ангажирана, в случай, че даденото мнение (оценка) съставлява обида, както и когато са изнесени неверни и позорящи факти.