Определение № 317 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20231001000246 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Чл.717з, ал.3 от Търговския закон.

Образувано е по жалба на „Логос Кепитъл“АД срещу Определение №

900002/04.01.2023г. по търг. дело № 236/2011г. на Окръжен съд Благоевград/имащо характер на постановление за възлагане по чл. 717з ТЗ/ в частта му с която като купувач е осъден да заплати по сметка на съда такса за въвод във владение на основание чл. 49 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Твърди се че тази такса не се дължи от него тъй като въводът във владение се осъществявал не от съда, а от синдика, като конкретни съображения в подкрепа на тезата си за изложени в жалбата. Наред с горното излагат се съображения и за нищожност на постановения съдебен акт поради това, че съдът по несъстоятелността дължал произнасяне с постановление за възлагане, а не с определение, както е сторил в случая.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваният акт на съда по несъстоятелността.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК длъжникът ЕТ“К.-Д. П.“ и синдикът В. Г. не са изразили становища по частната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от активно легитимирано по силата на чл. 717з, ал. 3 от ТЗ лице - длъжника, което има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол акт на съда по несъстоятелността в производството по осребряването на имуществото в масата на несъстоятелността.

По основателността й съобрази следното.

1

Не е спорно, а и се установява, че в производството по осребряването на имуществото в масата на несъстоятелността на ЕТ“К.-Д. П.“, жалбоподателят „Логос Кепитъл“АД е обявен за купувач на търг, проведен на 20.12.2022г. от синдика на ЕТ“К.-Д.

П.“ на следното имущество : гараж с № 87 с мазе към него, находящи се в жилищна сграда в гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“ със застроена площ на гаража от 21,95кв.м и на мазето от 5,45кв.м, заедно с 3,48ид.части от общите части на подземния гараж, равняващи се на 22,23кв.м и заедно с 0,25 % ид.части, равняващи се на 5,36кв.м от УПИ с площ от 2150кв.м., представляващ парцел 7-1491, кв.3 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади-запад с идентификатор *** по ККР на гр.София.

С определение от 04.01.2023г. по по търг. дело № 236/2011г. на Окръжен съд Благоевград по искане на „Логос Кепитъл“АД съдът му е възложил описания недвижим имот, като наред с това го е осъдил да заплати и на основание чл. 717л, ал.4 ТЗ във връзка с чл.50 и чл.49 от раздел 2 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград за издаване на постановлението за възлагане на имота в размер на 923,33 лева, както и държавна такса на основание чл.49 от същата тарифа за въвода във владение в размер на 615,55 лева.

Неоснователни са доводите и твърденията на жалбоподателя за нищожност на обжалвания съдебен акт. Въпреки че не съвсем прецизно съдът по несъстоятелността го е нарекъл определение вместо „постановление“, както предвижда ТЗ, съдебният акт все пак има всички белези и задължителното съдържание на постановлението за възлагане посочени в чл.717з ТЗ, съответно на чл.496, ал.1 и следв. от ГПК, които норми ще следва да имат субсидиарно приложение в случая, поради което ще е и прекалено да се прогласи нищожността на акта на съда по несъстоятелността само на това основание. Все пак ще е добре за напред съдът по несъстоятелността да прецизира формата и съдържанието на актовете си като ги съобразява стриктно с предписаната от Търговския закон форма.

По законосъобразността на обжалвания съдебен акт съдът намира следното :

Съгласно чл.717з, ал.1 от ТЗ, когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането. Според чл.50 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот или на движими вещи, продадени по реда на публичната продан на имот, се събира такса в размер на 1,5 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 50 и не повече от 3000 лева, която е за сметка на купувача. Също така е предвидено съгл. чл.49 от същата тарифа, че за въвод във владение на недвижим имот се събира такса 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лева. Именно така е процедирал и съдът по несъстоятелността като е изискал от купувача събирането на сума в указания от него размер, като по делото няма спор, че определената от него държавна такса е правилно определена, а само дали действително е дължима. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че заплащането на такава държавна такса не е дължимо тъй като въводът във владение се осъществял не от съда, а от синдика. Производството по несъстоятелност представлява форма на универсално 2 принудително изпълнение, която има предназначението да постигне едно равномерно и сравнително справедливо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника чрез осребряване на активите от масата на несъстоятелността и извършване на разпределение между кредиторите с приети вземания на продадените в хода на производството активи.

Това многофазно производство на етапа на осребряването и разпределението се осъществява под административно-охранителния надзор на съда като основен орган на несъстоятелността, като извършените от синдика на този етап действия, вкл. и по възлагането на имота са само такива само на фактическо изпълнение с оглед ролята му на изпълнителен и представителен орган, който извършва дейността си под надзора на съда по несъстоятелността. От което и следва и следва, че всички извършвани от него действия, вкл. и такива по осребряването на имуществото на длъжника макар и понякога да имат и правен характер са такива по производството по несъстоятелност, което се развива пред съда и за което се дължи заплащането на предвидената от закона държавна такса. Предвид това са и неоснователни развитите в жалбата аргументи, че купувачът по публичната продан не дължал заплащането по сметката на съда на посочените в постановлението държавни такси дължими по принудителното изпълнение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение/имащо характер на постановление за възлагане/ следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Логос Кепитъл“АД срещу Определение № 900002/04.01.2023г. по търг. дело № 236/2011г. на Окръжен съд Благоевград/имащо характер на постановление за възлагане по чл. 717з ТЗ/ в частта му с която като купувач е осъден да заплати по сметка на съда такса за въвод във владение на основание чл. 49 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3