Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 01.04.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 17/2025
Вид
Решение № 46
Подписан
01.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
Радостина Панчугова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Кърджали, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20255140200017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1947-000556 от 05.12.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор в РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали, с което на Е. Е.

Ю. ЕГН **********, от ***, общ.Кърджали, обл. Кърджали, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137Б, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

Постъпила е жалба от Е. Е. Ю. против издаденото наказателно постановление.

Жалбоподателят излага съображения против обжалвания акт. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от упълномощен процесуален представител адвокат. В жалбата се сочи, че атакуваното НП било неправилно и незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага твърдения, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на съдебни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2024 г. срещу жалбодателя Е. Ю., в негово присъствие, бил съставен 1

АУАН с бланков № 1303809 за това, че на 14.11.2024 г. в 16:13 ч. на Път III-5007, разклон с.

Бостанци управлявал лек автомобил *** с рег. № *** като превозва на предна дясна седалка малолетното си дете Х.А. Ю. на 2 г. без да е поставено в специална допълнителна седалка, с което нарушил чл. 137Б, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбодателя, която го подписала с възражение.

Съобразявайки констатираното в АУАН, наказващият орган преценил, че извършеното от жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му е в нарушение правилата за движение по ЗДвП. Издал НП № 24-1947000556 от 05.12.2024 г., в което описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН, с което на Е. Ю. от ***, общ.Кърджали, обл. Кърджали, за нарушение на чл. 137Б, ал.1 от ЗДвП й е наложил административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл. 183 ал.4 т.10 от ЗДвП и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Д. К. и Б.Д., които съдът цени като обективни, непротиворечиви, достоверни и взаимодопълващи се и отчасти показанията на свидетеля А. Ю., предвид, че е съпруг на жалбоподателката и същият е заинтересован от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията на жалбоподателя в частта, в която твърди, че преди достигане на завой по време на движение на МПС, детето излетяло от детското си столче, преминало на предната седалка в автомобила, поради което водачката подала светлинен сигнал за да отбие в дясно по посока на движението, преди да я спрат полицейски служители за проверка. Фактическата обстановка се установявa и от събраните писмени доказателства. В тази връзка съдът намира, че категорично се доказва извършеното от страна на жалбоподателя нарушение. При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

При служебна проверка на АУАН серия GA № 1303809/ 14.11.2024г. и НП № 241947-000556/ 05.12.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали при ОД МВРКърджали, съдът констатира нередовности относно задължителните реквизити по чл. 42, ал.

1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което обосновава правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилата на разпоредбите по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.

5 и т. 6 от ЗАНН, визират съответно описание на нарушението, на неговите фактически обстоятелства и виновно нарушените законови разпоредби. В описателната част на АУАН и НП фактически се претендира извършено нарушение от жалбоподателката, изразяващо се в превозване без обезопасителна система на дете на предна дясна седалка на конкретно индивидуализиран като марка, модел и регистрационен номер лек автомобил. Това 2 нарушение цифрово е квалифицирано и подведено под нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.

Допуснато е несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението.

Нормата на чл. 137б, ал. 1, т. 1-5 от ЗДвП не съдържа фактически състав на обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него, изискващо ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта на деянието чрез налагане на санкция съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 137б, ал.

1, т. 1-5 от НК има за предметно съдържание класификация по групи на системите за обезопасяване на деца в зависимост от тяхното тегло. От описателната част на АУАН и НП не става ясно дали лекият автомобил е бил оборудван със система за обезопасяване, която да не е била използвана при осъществен превоз на дете или въобще да не е бил оборудван с такава система.

Констатираните пороци в АУАН и НП са съществени, тъй като нарушават правото на защита на санкционирания субект да научи за какво точно нарушение му е наложено наказание, срещу какво следва да се защитава, какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. По този начин в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними.

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество.

Неприложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото съгласно чл. 189з от ЗДвП чл. 28 от ЗАНН е неприложим в случаите на нарушения по ЗДвП.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид обаче, че в настоящия случай е представен договор за правна защита и съдействие, в който не е отразено дали е договорено възнаграждение, съответно не е и посочен размер на същото, то не може да се направи извод категоричен извод било ли договорено възнаграждение и заплащано ли е такова. Не е представен и списък с разноски, от който да е видно какви съдебни и деловодни разноски е извършил жалбоподателя. При това положение не могат да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното Съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в цялост Наказателно постановление № 24-1947-000556 от 05.12.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор в РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали, с което на Е. Е.

Ю. ЕГН **********, от ***, общ.Кърджали, обл. Кърджали, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137Б, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4