Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 30.01.2024, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 270/2023
Вид
Решение № 150
Подписан
30.01.2024
Състав
РОСИЦА КАРОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173 ал.2 предл.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 ал.1 т.3 · Закон за здравето
  • чл.112 ал.1 т.4 · Закон за здравето
  • чл.3 ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.63 ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.63 ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.63 ал.3 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.68 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.68 ал.1 и ал.2 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.68 ал.1 и ал.2 · Наредба за медицинската експертиза

Р Е Ш

Е Н И

Е

№……., град

Шумен, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова при секретаря В. Русева като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. д. №270 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на С.Н.С. с настоящ адрес ***, против Експертно решение /ЕР/ №91607/11.09.2023 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София, с което е потвърдено изцяло ЕР №91381 от 18.05.2023 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД град Шумен.

В жалбата са изложени съображения за неправилно определен % ВСУ и без чужда помощ за заболяванията на жалбоподателката, които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Конкретно се твърди, че на жалбоподателката не е направена експертиза от лекар специалист, както и влошеното и здравословно състояние, а именно пълна слепота на ляво око и силно намалено зрение на дясното око – 0.05 VOD, налага в ежедневието и да има придружител. Излагат се и твърдения, че не може да различи предмети и хора, както и без придружител не може да излезе сама до аптека, магазин, включително и да отиде до баня и тоалетна в къщата си. С оглед на това жалбоподателката моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното ЕР №91607/11.09.2023 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София.

Ответната страна Национална експертна лекарска комисия град София, редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт В. А., в което се оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна ТЕЛК – Първи състав към МБАЛ град Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания град София, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Регионална Дирекция

"Социално подпомагане" град Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна ТП на НОИ гр.Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на С.Н.С. срещу ЕР №91381 от 18.05.2023 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД град Шумен, с което е извършено преосвидетелстване на жалбоподателката и е определен процент ВСУ /вид и степен на увреждането/ 94% пожизнено, без право чужда помощ, с водеща диагноза и заболяване „Други ретинални съдови оклузии“. С това Решение ТЕЛК е приела слепота на ляво око поради глаукома и силно намалено зрение на дясно око до 0.05 поради тромбоза на В.Ц.Р., съобразно медицинско заключение от 23.08.2022 г. на доктор Б. от Очна клиника „Света Петка“, и приложения ост. и периметри – Н34.8, с оглед на което и на основание част 5, раздел 1 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ е определила 90% ВСУ/ТНР по отношение на това заболяване. ТЕЛК е определила и 20% по отношение на установеното второ заболяване с диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, поради което е определила общ процент ВСУ от 94%, съобразно Приложение №2 към чл.63 ал.3 от НМЕ, без чужда помощ, тъй като лицето може да се самообслужва.

С жалбата до НЕЛК жалбоподателката е оспорила определения процент ВСУ, както и отказа да бъде определена чужда помощ, като са изложени подробни аргументи в тази насока. След преглед на приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила освидетелстване на лицето по документи и с оспорения акт в настоящото производство е потвърдила изцяло ЕР на ТЕЛК по всички поводи, включително, че и на жалбоподателката не се следва чужда помощ, тъй като не покрива изискванията на чл.68 ал.1 и ал.2 от НМЕ.

Видно от представеното по делото известие за доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 13.10.2023 г., а жалбата е подадена на 20.10.2023 г. до АдмС град Шумен.

От страна на жалбоподателката са представени и са приети към доказателствения материал по делото писмени доказателства относно здравословното състояние, след експертното решение на ТЕЛК, а именно Амбулаторен лист от 25.05.2023 г. на д-р Г. З. – очен лекар в МЦ „Д-р Тасков“ град Търговище, ведно с флуоресцинова ангиография на съдовете на окото от 25.05.2023 г. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство.

В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ. От заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че към момента на издаване на оспореното Решение на НЕЛК, а именно към 11.09.2023 г., и съобразно медицинската документация по делото, зрението на дясното око на жалбоподателката е VOD=0.05, т.е. 5%, а на лявото око е VOS=0, т.е. 0%, поради което процента на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждането е 90% по отношение на водеща диагноза и заболяване „Други ретинални съдови оклузии“. От обяснението на вещото лице, дадено в отрито съдебно заседание на 24.01.2024 г., се установи, че жалбоподателката от 5 метра успява да брои пръсти, но по – надалече не може да вижда.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и частично основателна, поради следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спорът между страните е по отношение определения процент ВСУ – 90% на жалбоподателката за функционален дефицит на ляво око и за намалено зрение на дясното око във връзка с водещата диагноза „Други ретинални съдови оклузии“ и има ли жалбоподателката потребност от чужда помощ или не. Това предопределя и заключението дали административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.63 ал.1 от НМЕ, в сила от 03.08.2018 г., изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит според Приложение №1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР/ВСУ със степента на установения дефицит, както и дали е приложена правилно разпоредбата на чл.68 ал.1 и ал.2 от НМЕ по отношение на преценката от необходимостта за чужда помощ.

Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София, определен съобразно диагнозата по Част пета, Раздел I и по Част четвърта, раздел VI от

Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/, по аргумент от разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49 ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Други ретинални съдови оклузии“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение.

В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.18 ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

Жалбоподателката твърди, с оглед здравословното състояние, описано в оспореното ЕР на НЕЛК, че не е прегледана от специалист, поради което неправилно е определен процент ВСУ/ТНР и неправилно е лишена от чужда помощ, тъй като не може да се обслужва сама, поради влошеното си зрение.

По отношение спорния процент ВСУ за водещата диагноза е „Други ретинални съдови оклузии“.

С оспореното в настоящото производство ЕР

НЕЛК е определила 90 % ВСУ за функционален дефицит на ляво око и за намалено зрение на дясно око по отношение на жалбоподателката, съобразно Част пета, Раздел I от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ. С оглед така определената диагноза, е определено 90 % ВСУ. Видно от определената водеща диагноза и вида на заболяването в ЕР на НЕЛК, същите безспорно съответстват към нормативно определения процент – 90% в Част пета, Раздел I от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ.

В горния смисъл и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ безспорно се установи, че към момента на издаване на оспореното ЕР на НЕЛК процента на трайно намалена работоспособност или вида и степен на увреждането е 90% по отношение на водещата диагноза на жалбоподателката.

По силата на общото правило на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане към момента на постановяването на решението на НЕЛК - 11.09.2023 г. В случай, че е настъпило влошаване на здравословното състояние, каквито твърденията навежда жалбоподателя и представените писмени доказателства в тази насока, оспорващата може да поиска преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на работоспособността и степента на увреждането, при извършването на което биха били взети предвид и настъпилите след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на получените увреждания.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в оспореното ЕР на НЕЛК законосъобразно е определен процента – 90 на ВСУ за функционален дефицит на ляво око и за намалено зрение на дясно око по отношение на жалбоподателката за водещата диагноза е „Други ретинални съдови оклузии“. Доколкото е определена и 20% ВСУ по отношение на установеното второ заболяване с диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, законосъобразно е определен общ процент ВСУ от 94%, съобразно Приложение №2 към чл.63 ал.3 от НМЕ, поради което съдът приема, че жалбата в тази част е неоснователна.

По отношение втория спорен момент, а именно потребността от чужда помощ на жалбоподателката по реда на чл.68 от НМЕ.

Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, съгласно изричната разпоредба на чл.61 ал.1 т.2 и ал.2 т.2 от НМЕ. По силата на чл.68 ал.1 и ал. 2 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност /степен на увреждане над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, като чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.

В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК на жалбоподателката е определен 94 % ВСУ/ТНР без чужда помощ. Конкретни мотиви обаче, обосноваващи отказа да бъде определена чужда помощ съставът на НЕЛК не е изложил в оспореното ЕР. Това обстоятелство до голяма степен е обусловило обжалването на ЕР на НЕЛК, като жалбоподателката е изложила своите аргументи относно необходимостта от чужда помощ, предвид невъзможността сама да се обслужва.