Решение № 261904 от 17.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град

София, 17.12.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16485 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение

№204500 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело №27964/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, са отхвърлени предявените от П.Т.П. срещу „С.Т.Б.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор/ръководител линия”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9439.80 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2018г. - 11.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и предявения при евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1500 лв., обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - П.Т.П., чрез адв.К.Г., с която се обжалва изцяло решение №204500 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело

№27964/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор/ръководител линия”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9439.80 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2018г. - 11.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и предявения при евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1500 лв., обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск. Релевирани са доводи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че неправилно първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от лице, което е било надлежно упълномощено от работодателя. Твърди се, че приетото като доказателство по делото пълномощно от управителя на дружеството-работодател не е нотариално заверено, поради което извършеното упълномощаване не е валидно и не поражда предвиденото в закона правно действие. Поддържа се още, че работодателят на е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като не е поискал писмени обяснения от служителя за извършеното от него деяние. Сочи се, че в приложеното по делото искане за писмени обяснения няма положен подпис на работника. Твърди се, че в приложените по делото обяснения от работника не е посочено лицето, до което са адресирани, както и е подправена датата, на която са дадени, поради което не представляват годно доказателство. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя по делото не е доказано, че ищецът е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”. Твърди се, че ответникът не е ангажирал доказателства за извършена проверка в предприятието и за установени липси на процесните кърпи, предмет на описаната в оспорената заповед кражба, за която се сочи, че е извършена от ищеца. По тези съображения се поддържа, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и крайният извод на СРС за законност на извършеното уволнение не съответства на събраните по делото доказателства и противоречи на материалния закон. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение №204500 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело

№27964/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - „С.Т.Б.” ЕООД, чрез юрисконсулт М.Г., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена от легитимирано лице, с надлежно приложено пълномощно от управителя на дружеството-работодател, както и че е спазена процедурата при налага на дисциплинарното наказание „уволнение”, изискани са били писмени обяснения от ищеца и същият е дал както писмени, така и устни обяснения, който факт се установява от приетите по делото доказателства. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, описано в оспорената заповед за уволнение, а именно на 28.03.2018г. около 22.10 часа при излизане от производството е установено, че ищецът се е опитал да изнесе неправомерно от територията на предприятието 4 броя кърпи с платинена паста, скрити в чорапите му, което деяние представлява кражба на фирмено имущество. Излага се, че с извършеното от ищеца деяние е осъществен състава на нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 от КТ и правилно работодателят е упражнил потестативното си право да му наложи дисциплинарно наказание „уволнение”. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от П.Т.П. срещу „С.Т.Б.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор/ръководител линия”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9439.80 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2018г. - 11.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1500 лв., обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения към него, се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззивника-ищец - П.Т.П. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил на длъжност – „организатор/ръководител линия” при ответното дружество - „С.Т.Б.” ЕООД.

На следващо място безспорно е още, че със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя - „С.Т.Б.” ЕООД на основание чл.330, ал.1, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 от КТ, е наложено на П.Т.П., заемал длъжността – „организатор/ръководител линия”, дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 28.03.2018г. около 22.10ч. на излизане от производството и при проверка от охранител, извършена на П.Т.П., се установява, че в същия са открити четири плика с кърпи с платинена паста, скрити в чорапите му, които служителят е опитал да изнесе неправомерно от територията на предприятието. Посочено е още, че извършеното от ищеца деяние представлява кражба на фирмено имущество, което се определя като злоупотреба с доверието на работодателя, което се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, първостепенният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено със заповед №69/04.04.2018г. на посоченото в нея основание – чл.190, ал.1, т.4 от КТ, е законосъобразно.

Работодателят е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Отговорността на ищеца е реализирана въз основа на мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.195, ал.1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното нарушение, както и са посочени наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от събраните доказателства е установено, че описаното в процесната уволнителна заповед дисциплинарно нарушение е извършено от ищеца, което деяние представлява злоупотреба с доверието на работодателя. След съвкупен анализ на доказателствата по делото е обоснован извода, че работодателят е имал основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца за извършеното от него нарушение, като наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.189, ал.1 от КТ. С оглед на изложените съображения СРС е приел, че е налице основанието по чл.330, ал.2, т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните в настоящото производство и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на предявения главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя неоснователност на предявените акцесорни такива - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225 КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. Относно предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е прието, че от доказателствата по делото се установява, че задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е погасено чрез прихващане с дължимото от ищеца към ответника обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, поради което е обоснован извода, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да бъде отхвърлен. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените правни аргументи от СРС са правилни, обосновани след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и при правилно приложение на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df1bf24c-6259-497d-89a8-6bdf9f80a163