Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 218 от 13.05.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 201/2025
Вид
Определение № 218
Подписан
13.05.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Смолян, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20255400500201 по описа за 2025 година Производството е по чл.278 във вр. с чл.248 ГПК

С обжалваното определение №804/05.11.2024г по гр.д. №963/2024г районен съд –Смолян е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска от ищеца С. Ф. М. ЕГН **********, с адрес с.В. .

С определение №57/20.01.2025г по гр.д. №963/2024г Смолянският районен съд в производство по чл.248 ГПК е допълнил по реда на чл. 248, ал.

1 ГПК, вр. чл. 81 ГПК определение № 804/05.11.2024 г. по гр.д. № 963/2024 по описа на районен съд – Смолян, като е осъдил „И. А. М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, ж.к. Л., бул. „Д. Н.“ № *, С., етаж *, офис *, представлявано от Г. Т. Т. да заплати на С. Ф. М., ЕГН **********, от с. В., общ. С. сумата от 76,50 лева за платена държавна такса. Със същото определение е осъдил „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, ж.к. Л., бул. „Д. Н.“ № *, С., етаж *, офис *, представлявано от П. Б. Д. да заплатят на С. Ф. М., ЕГН **********, от с. В., общ. С. сумата от 76,50 лева за платена държавна такса.

Осъдил е „И. А. М.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокатД. Д. Г. от Адвокатска колегия - Л., с ЛН *******, БУЛСТАТ *******, служебен адрес гр.

Т., ул. „З. С.“ № *, ет. * адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.Със същото определение е о с ъ д и л „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати наадвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия - Л., с ЛН *******, БУЛСТАТ*******, служебен адрес гр. Т., ул. „З. С.“ № *, ет. * адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Постъпила е частна жалба с вх.№1293/11.02.2025г от „И. А. М.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр. С., чрез старши юриск.

М. К.,срещу определение № 57//20.01. 2025г., по описа на районен съд – Смолян ,с полза на адвокат Д. Г. адвокатски хонорар в размер на 400 лв.,като 1 счита това определение за неправилно .Твърди че с определение № 804/05.11.2024 г. , районен съд –Смолян е прекратил производството по гр.д.

963/2024 г. по описа на PC - Смолян ,поради отказ от иск от страна на на ищцата.. Твърди ,че последната заедно с отказа си е оттеглила и пълномощията от процесуалния представител - адв. Д. Г.. Счита ,че с предявеният отказ от иск, ищецът е десезирал съдът от предявения правен спор и намесата на съда и произнасянето му по същия счита ,че губи своята необходимост. Намира за недопустимо последващо намесване на районния съд , тъй като не е налице правен спор, същият е разрешен между страните с постигнато извънсъдебно споразумение. Намира за недопустими последващи действия, извършвани от пълномощника на ищцата –адв.Г. ,след като са били оттеглени от него пълномощията , още повече да претендира адвокатско възнаграждение. В случай ,че съда приеме ,че адвокатско възнаграждение следва да бъде присъждано на адвокат Г., то моли същото да бъде редуцирано. Счита ,че първоинстанционния съд неправилно в приел, че следва да се заплати възнаграждение в размер на 400 лв., тъй като същото явно не съответства на извършената работа и действия, поради което прави възражение за прекомерност . Още повече, че съгласно практика на СЕС,съдът не е обвързан с минималните размери ,установени в Наредбата за адвокатските възнаграждение, а може да се присъждат и по-ниски, които да бъдат справедливи и обосновани. Поради което моли окръжен съд –Смчолян да отмени обжалваното определение - Смолян, с което съдът е присъдил в полза на адвокат Г. сумата в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение в цялост, алтернативно да бъде намалено до размер от 100 лева.

Постъпила е частна жалба с вх.№1295/11.02.2025г от „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № *, „С.“, ет.*, офис *, представлявано от П. Д., чрез процесуален представител юриск.М. З. срещу Определение № 57/20.01.2025г , постановено по гр.д. 963/2024 на PC Смолян, което счита за неправилно. Твърди ,че с определение №804/05.11.2024г по гр.д №963/2024 г., съдът е прекратил производството, тъй като ищецът е депозирал отказ от иск по делото, с който са оттеглени пълномощията на адвокат Д. Г..С обжалваното определение № 57/20.01.2025г , районният съд е присъдил в полза на адвокат Д. Г. адвокатски хонорар в размер на 400 лева.Намира ,че районния съд е следвало да остави като недопустима молбата на адвокат Г., депозирана лично от същия, тъй като ищцата С. М. е била оттеглила пълномощията си на адвокат Г., като твърди ,че последния е действал без надлежна представителна власт. Твърди ,че в случая пълномощното е било оттеглено, с което е прекратена представителната власт на адв. Г.. Предвид изложеното счита ,че недопустимо е трето лице, за което липсва надлежно пълномощно да извършва процесуални действия по делото. Намира ,че производството по чл.

24 8 ГПК е недопустимо, тъй като съдът е десезиран от правния спор и съдебното производство е прекратено, следователно приключило. Счита ,че районния съд не дължи произнасяне по последващи молби, тъй като е налице влязъл в сила акт на съда за прекратяване.Счита ,че неоснователно се претендира от адв. Г. хадвокатски хонорар. Същият се е съгласил при 2 условията на чл. 38 от ЗАдв. да предоставя услуги на свое доверител - ищец в производството. Съгласно същата разпоредба, разноските по делото се поемат от загубилата страна по делото. И при постановяване на съдебен акт, с който съдът е уважил исковата претенция, на ищеца се присъжда адвокатския хонорар, т.е. счита ,че това е момента в който за безплатната адвокатка помощ се дължи възнаграждение.Счита ,че размера на адв. възнаграждение за адв.Г. е необосновано висок и следва да бъде редуциран до размер на 100 лв. Счита ,че следва да се вземе предвид и етапът, в които делото е прекратено, а именно съвсем ранен етап на база размяна на книжа, като не е провеждано съдебно заседание.Счита ,че адв. възнаграждение за адв.Г. не отговаря на извършената работа, още повече, че същият адвокат е процесуален представител на ищеца по още 3 дела в районен съд -Смолян и счита ,че работата,която извършва е еднотипна, тъй като делата са със сходен предмет.Моли въззивния съд да има предвид ,че съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с НМРАВ. Сочи съдебна практика.Моли въззивния съд в този смисъл да се произнесе като отмени обжалваното определение на районен съд Смолян ,алтернативно да намили адв. възнаграждение за адв.Г. от 400 лева на 100 лева,поради прекомерност.

В законният срок е постъпило писмено становище от адв. Д. Г., относно депозираните две частни жалби ,които намира за неоснователни.

Моли въззивния съд да има предвид ,че пред PC -Смолян, С. М. е сключила няколко договора за заем/поръчителство с ответните дружества. По първите два задълженията са изплатени така, както е описано по договорите, по третия, активен кредит е имало още задължения към момента на завеждане на делата. Твърди ,че са заведени три дела срещу двамата ответници, като вярва, че на съда е служебно известна многобройната съдебна практика относно нищожността на договорите им. Със заведените дела е имал за цел да възстанови надвнесените суми по първите два заема и да ги прихване със задълженията на основание чл. 23 ЗПК по последния договор за активен кредит, като по този начин ищцата да приключи взиамоотношенията си с кредитора на много по-приемливи условия. Видно от приложеното пред PC Смолян извънсъдебно споразумение между ищцата и ответниците, крайната цел, която доверителката му е имала, е постигната извънсъдебно, по инициатива на ответника (единствено число, макар и да оперира през две различни дружества), но само след завеждането на делата.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че по образуваните дела е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.07.2024 г„ видно от който (чл. 2, ал. 1) защитата на С. М. е упражнена на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адв. възнаграждение на същото основание.Видно от съдебна практика , която сочи ,че след като ответника е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства, след подаване на исковата молба ищецът има право да търси разноски.

Относно представителната власт,счита ,че възраженията и в двете частни 3 жалби са неоснователни. Моли въззивния съд да обърне внимание че пред районен съд –Смолян защитата на С. М. е упражнена на осн. чл. 38 ЗА, което означава, че адв. възнаграждение се дължина адвоката и същият има индивидуална процесуална легитимация по отношение на адв. възнаграждение. Счита ,че без значение е обстоятелството, че в хода на производството по делото ищецът е оттеглил пълномощията делегирани на адвокат Намира ,че оттеглянето няма каквото и да е значение за възникване на правото на адвоката, който вече е оказал безплатната помощ (арг. чл. 288 ал. 1 ЗЗД), в който смисъл сочи Определение №258/08. 07. 2020 г. по ч. гр. д.

№1275/2020 г. на ВКС, 4 гр. о.“Поради това намира ,че възраженията за липса на представителна власт са неотносими към настоящия спор. Поради това моли да бъдат оставени без уважение депозираните две частни жалби ,като неоснователни и да потвърди обжалваното определение на районен съд – Смолян

Смолянският окръжен съд намира ,че и двете частни жалби са процесуално допустими. Депозирани са от надлежно упълномощен процесуален представител , в законния срок , с внесени държавни такси и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледани по същество частните жалби са частично основателни по следните съображения: Видно от доказателствата по делото и от служебна справка Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд -Смолян са депозирани три искови молби от адв. Д. Г. като процесуален представител на С. М. относно прогласяване на недействителност на договори за кредит и нищожност на договорите за поръчителство като са били образувани три броя дела –гр.д. №962,963 и 964 /2024г по описа на районен съд- Смолян .

Не се спори ,че с определение №804/05.11.2024г по гр.д. №963/2024г районен съд –Смолян е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска от ищеца С. Ф. М. ЕГН **********, с адрес с.В..Видно е обаче ,че след депозиране на исковата молба по гр.д. №693/2024г по описа на районен съд –Смолян на лист 18 от първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между С. М. и адв.Г. по реда на чл.38 ,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата Едва след образуване на делото е било депозирано заявление с вх. №6973/30.10.2024г от ищцата С.

М. за отказ от исковете изцяло и оттегляне на пълномощията от процесуалния представител адв.Г. .Поради това двете ответни дружества са отговорни за сторените в производството по делото разноски ,тъй като са дали повод да бъде заведено настоящото дело ,изготвяна исковата молба и доказателствата към нея ,а отказът от исковете е извършен след като вече е било образувано делото и този отказ е свързан с извършено извънсъдебно споразумение между страните по делото .

Възражението за липса на представителна власт на адв.Д. Г. е неоснователно и неотносимо към настоящия спор , тъй като адв.Д. Г. във връзка с упражнената защита по чл.38 от Закона за адвокатурата упражнява собствените си права ,а не тези на ищцата С. М.. Поради това адв. възнаграждение за адв. Д. Г. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата му се дължи за положения от него труд ,независимо ,че производството по 4 делото е прекратено и няма постановено решение от съда .В този смисъл е определение №258/08.07.2020г по ч.гр.д. №1275/2020г на ВКС ІVгр./ По отношение размера на присъденото адв. възнаграждение за адв.Г.