Определение № 2076 от 04.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2076 гр. Пловдив, 04.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502290 по описа за 2023 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК 203670940, представлявано от Ю.Г., чрез юриск. И.Н. против Разпореждане № 18090/ 17.07.2023г. по ч.гр.д.№ 9120/ 2023г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на жалбоподателя против М. Я. С. от гр......................

Пловд.област за сумата 800 лева главница, 99,32лв – договорна лихва, 339,89 лв обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Иска се неговата отмяна и уважаване на заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК вх.№ 2346/ 31.05.2023г. по вх.рег. на РС-Чирпан е било образувано ч.гр.д.№ 356/ 2023г. по описа на РС-Чирпан , което с Определение № 300/ 01.06.2023г. е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Пловдив.

Със заявлението е поискано издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за сумите 800 лева главница, 99,32лв – договорна лихва, 339,89 лв обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски, против длъжника М. Я. С., ЕГН:**********.

С Разпореждане № 16046/ 23.06.2023г. по заповедното производство в ПРС е указано на заявителя посочване на обстоятелства относно това извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви вземания са покрили същите в указан срок за това.

1

С молба от 06.07.2023г. от заявителя по указанията на съда е посочено, че обстоятелствата по извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото състезателно производство, като въпрос относим към съществуване на предявените вземания. Като нищожна, неравноправна клауза не обосновава дължимо вземане, конкуриращо установени в случая задължения, като въпросът придобива правно значение само и доколкото е извършено плащане и е отнесено в погашение на несъщестувващо задължение, които факти не могат да бъдат предполагани. Твърдението на заявителя , че вземането в посочен размер не е удовлетворено е необходимо, но и достатъчно, за да бъде задействана процедурата по проверка дали то е спорно.

При така посоченото от заявителя заявление, заповедният съд в служебната проверката по 411, ал.2, т.2 ГПК в заповедното производство относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, е направил констатацията за наличие на неравноправна клауза, от която произтича претендирано вземане в заявлението , като е длъжен да откаже издаване на заповед за същото. Евентуалната неравноправност произтича от несъответствието на уговорка с изискването за добросъвестност и последващо значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С оглед въведеното в разпоредбата на чл. 22 ЗПК хипотеза на изначална недействителност при нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, с последици връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и другите разходи, е мотивирано, че в заповедното производство за съда е невъзможно да извърши преценка относно това дали е налице хипотезата на чл.22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при условията на състезателно начало, като констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по аргумент на чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в настоящия случай заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница, произтичащо от договор за потребителски заем и е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. Отчетено е, че се касае за предоставен заем от 800 лв, платим на 29 седмични вноски при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %; ГПР 49,87 % и обща сума за плащане-905,55 лв, в който е налице липса на посочване на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент с оглед , уговореното заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок в размер от 544,45 лв, за която не става ясно дали същата е включена в ГПР. При липса на данни за извършени плащания , каквито не се заявява да липсват, заповедният съд е намерил, че с оглед наличната обоснована вероятност на неравноправни и нищожни клаузи в договора, е налице пречка и да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, вкл. и на заявената главница от 800 лв. към момента на издаване на заповедта.

Въззивният съд споделя като правилни фактическите и правни съображения на заповедния съд във връзка с преценката по наличието на основание за уважаване на заявлението както 2 по отношение на главното вземане, така и на акцесорните вземания с оглед изискването на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

По горните съображения при така формулираният отговор на постъпилата молба от заявителя фактически дадените указания от заповедния съд не се явяват изпълнени в конкретика за начина на определяне на претендираните вземания в точни цифрови стойности съобразно дадените указания на заповедния съд, а са изложени съображения в насока достатъчност на заявените в заявлението обстоятелства с оглед задействането на процедурата по проверка дали вземането е спорно. В отговор на това следва да се отбележи необходимостта от отчитане на формалния характер на заповедното производство, като с оглед целта му - да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, а по отношение на съдържанието му, текстът препраща изрично към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното съдържание на заявлението и на исковата молба по отношение на индивидуализацията на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането и в какво се състои. Законовото изискване за необходимо съдържание на заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта както на главното вземане, така и на акцесорните вземания.

По отношение на правния извод относно наличието на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата относно претендираните и от други кредитни институции неустоечни задължения, изводът е в съответствие с приеманото и от настоящия въззивен състав при аналогични казуси относно претендираните по описания начин формирани размери на уговорените неустоечни задължения за това. Така именно ответникът в исковото производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г/ относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

Относно възражението на жалбоподателя в частната жалба за достатъчност на предвидените допускания за ГПР, основано по арг. от Директива 2008/ 48 на Европейския парламент на съвета относно договорите за потребителски кредит, въззивният съд препраща към съдебна практика на общностното право, доразвиваща изискванията в тази насока с оглед яснотата при предвижданията от страна на потребителя, свързани с допусканията за евентуални бъдещи разходи, които формират цената на крайния продукт и обосноваността на цената за 3 потребителя към момента на усвояване на финансовия продукт, така именно решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove. В цитираните решения се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо се и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.

Поради това процесните клаузи се приемат от съдебната практика на настоящия състав за нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като се явяват извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д.

№ 203/2015г. на ВКС, I т. о.), а в заповедното производство във всеки случай е налице обоснова вероятност в тази насока, за което в изискването за тази преценка на заповедния съд е въведено с изричната разпоредба на чл.411, ал.2, пр.ІІ, т.2 и т.3 ГПК като законово правомощие.

По така изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 18090/ 17.07.2023г. по ч.гр.д.№ 9120/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив – ХІХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4