Решение № 7101 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7101 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110158965 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу М. И. В. и О. М. С., и двамата от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както следва - М. И. В.: главница в размер на 991,13 BGN /деветстотин деветдесет и един лева и 13 стотинки/, ведно със законната лихва за периода от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 127,61 BGN /сто двадесет и седем лева и 61 стотинки/, главница в размер на 18,28 BGN /осемнадесет лева и 28 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.05.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 3,54 BGN /три лева и 54 стотинки/ и О. М. С.: главница в размер на 247,78 BGN /двеста четиридесет и седем лева и 78 стотинки/, ведно със законната лихва за периода от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 31,90 BGN /тридесет и един лева и 90 стотинки/, главница в размер на 4,57 BGN /четири лева и 57 стотинки/, ведно със законната лихва за периода от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.05.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 0,88 BGN /нула лева и 88 стотинки/.

По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 30591/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали възражения, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за 1 предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., аб. № 53097, са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ., аб.№ 53097, ведно с дължимите лихви за забава по издадената заповед от 16.08.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30591/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. И. В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорни правоотношения между страните. Оспорва да е собственик на процесния имот. Твърди, че няма валидно правно основание за претенцията за заплащане на дялово разпределение, както и за начисляване на лихви за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. М. С., чрез упълномощения адв. И. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорни правоотношения между страните. Оспорва да е собственик на процесния имот. Твърди, че няма валидно правно основание за претенцията за заплащане на дялово разпределение, както и за начисляване на лихви за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е конституирано трето лице – помагач „Далсия“ ООД, което не е взело становище по исковете.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ.

При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или ползвател на имот, който през процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и количеството потребена енергия и нейната цена. Ответникът следва да докаже, че вземанията на ответника са погасени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОбС № 5288/98 г. между Столична община, район Надежда и М. И. В., . В., както и удостоверение за наследници от 17.01.2008 г. се установява, че ответниците М. И. В. и О. М. С. са придобили право на собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 5, вх. А. Не се установява собствеността върху апартамента да е била 2 прехвърлена на трето лице в периода 2017-2020 г., за който са били начислени процесните вземания.

Представен е Протокол от 17.10.2002 година от Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищна сграда бл. 5 в гр. София, ., Б и В, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД (ново наименование „Далсия“ ООД) от името на етажната собственост за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е предоставен списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда, сред които фигурират и М. И. В. и . В.а.

От Договор № 2296 от 25.10.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к.

„Свобода“, бл. 5, вх. А, Б и В е възложено на „Бруната България“ ООД (ново наименование „Далсия“ ООД) да достави и монтира термостатни вентили и термостатни разпределители за разхода на топлинна енергия, както и да предоставя услугата „топлинно счетоводство“ относно топлинната енергия, консумирана от потребителите.

Видно от представените Договор № Д-О-60/28.05.2018 г. и Договор № Д-О-72/09.06.2020 г., ищецът е възложил на „Бруната“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са извлечение от сметка за аб. № 4000422365, съобщения към фактури, съдържащи изравнителни сметки за периода 01.05.2017 г. – 04.2020 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 04.2020 г., издадена от „Далсия“ ООД.

По делото са приети констативни протоколи, от които се установява, че ответниците или членове на тяхното домакинство не са присъствали на редовните отчети на уредите за дялово разпределение на 01.07 и на 11.07.2020 г., поради което консумираната топлинна енергия за съответния период е изчислена на база.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от „Топлофикация“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник „Монитор“.

По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 5, вх.

А се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция.

Топломерът се отчита от служители на „Топлофикация София“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца.

3

През целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите.

В жилището е имало 3 броя отоплителни тела, на които са монтирани топломери и един водомер за топла вода. Измервателните уреди са преминали метрологична проверка и са били изправни. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Далсия“ ООД на база реален отчет на разпределителите, вкл. за топла вода, за сезони 2017/2018 г. и 2018/2019 г. по т.

5.2 и т.6.4. от Приложението към Наредба № 16-334. Показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За периода 2019/2020 г. ответниците не са осигурили достъп на дружеството за дялово разпределение за отчитане на уредите в имота, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност за отоплителните тела съгласно т. 6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041. Според заключението поради неосигуряване на достъп до апартамента за отчитане на показанията за сезон 2019/2020 г. топлата вода е изчислена прогнозно в съответствие с нормативните разпоредби.

От заключението по СТЕ се установява, че процесният имот е с отопляем обем 130 кв.м. (142 кв.м. заедно с общите части) съобразно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно приложимата наредба. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислено коректно от „Далсия“ ООД по формула съгласно т.

6.1.1. от Приложенията към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 и в зависимост от топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, като то е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Според заключението заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за сградна инсталация напълно съответства на отчетената по общия топломер.

В обобщение разпределението на топлинната енергия в апартамента е извършвано в съответствие с изискванията на действащите нормативни разпоредби. От заключението по СТЕ се установява, че за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е доставена топлинна енергия на имота на обща стойност 3328,07 лв., от които 398,78 лв. за сградна инсталация, 1945,84 лв. за отопление и 983,45 лв. за топла вода. Начислената сума по предходни фактури за периода е 2928,33 лв., като след изготвяне на изравнителната сметка сумата за доплащане е 399,79 лв.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза потвърждава, че дължимите от ответниците суми за консумирана топлинна енергия се равняват на горните стойности. Няма предоставени платежни документи, които да удостоверяват извършено плащане по фактурите.

От заключението се установява, че дължимата лихва за забава върху 4 главницата за първия отчетен период (01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.), начислена от 15.09.2018 г. до 12.05.2021 г. е 78,93 лв. За втория отчетен период (01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.), лихвата се начислява от 15.09.2019 г. до 12.05.2021 г. и е равна на 217,57 лв. За третия отчетен период (01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.), лихвата се начислява от 16.10.2020 г. до 12.05.2021 г. и е равна на 66,34 лв. Общо лихвата за трите периода е равна на 362,84 лв.

От заключението се установява също, че размерът на главницата за период от три години преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (31.05.2021 г.), т.е. частта от нея, която не е погасена по давност, е 2528 л в . Размерът на дължимите лихви върху главницата, станала изискуема в периода 31.05.2018 - 16.10.2020 г., при това положение е 276,05 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.