Решение № 9616 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9616 гр. С, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110149841 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.410,ал.1,т.2 от КЗ от „Д“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н С и М К,против С,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1475,20 лева – обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 10.11.2024 г. в гр.С на **** до ***** е реализирано ПТП като МПС ***** с рег. №*****,управлявано от Р. И. Й. попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,вследствие което претърпява вреди. Ищецът сочи,че е застраховател по договор за застраховка каско за автомобил **** и е заплатил стойността на ремонта на увредения автомобил. Ищецът поддържа,че ответната община отговаря за обезвреда,тъй като има задължения по поддържане на пътищата. В исковата молба се твърди,че до ответната община е изпратена регресна покана,но плащане не е постъпило,поради което предявява исковата претенция.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника със становище за неоснователност на исковата претенция – твърди се,че не е доказано какви щети са възникнали за автомобила,не е доказано каква е пътната неравност,нито е доказано,че щетите се дължат на пътната неравност,оспорен е механизмът на настъпване на ПТП,твърди се,че не е доказано дали попадането в дупка е покрит застрахователен риск.

Формулирано е възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача 1 на автомобила ****.

Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Приета е застрахователна полица № *****, издадена от „Д“ АД, валидна за периода 26.02.2024 г. до 25.02.2025 г., по застраховка „Каско“ за автомобил „****“ с рег. № СВ 7403 КТ.

Приложени са Общи условия към застраховката.

Представено е искане за оценка на вреди по процесния автомобил, от дата 14.11.2024 г., като съгласно опис-заключение, вредите са по задна лява въздушна възглавница.

Приложено е възлагателно писмо от 15.11.2024 г. от ищеца, адресирано до „А“ ООД, относно извършването на ремонт на автомобил „****“ с рег. № СВ 7403 КТ, за който е представена фактура за сумата от 1460.20 лева с ДДС .

Приложено е платежно нареждане за същата в полза на „А“ ООД.

От представен приемо-предавателен протокол от 13.05.2025 г., се установява, че ремонтираният автомобил е върнат на собственика му, подписал се под „приел“.

Представен е и протокол за извършен оглед на МПС от 15.05.2025 г. относно процесния автомобил.

Приложена е регресна покана, изпратена от ищеца до ответника, на 01.08.2025 г., с която последният е поканен да възстанови сумата от 1475.20 лева, представляваща стойност на процесните вреди по автомобил „****“ с рег. № СВ 7403 КТ, с включени ликвидационни разноски.

Приложени са справки, установяващи размер на застрахователните премии по процесната полица, както и платежни нареждания за изплащане на сумите чрез брокер.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка възможният механизъм за настъпване на произшествието е при преминаване през дупка, намираща се на пътното платно, щетите за автомобил „****“ обаче не се намират в причинна връзка с настъпилото произшествие и могат да бъдат получени след изтичане на определен период от време, вследствие на експлоатация. По средни пазарни цени стойността на обезщетението възлиза на 1462 лева, без включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева .

Допуснато е изслушване на повторна съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която процесните щети възлизат на сумата от 1460,20 лева без отчитане на корекционен коефициент на амортизация и съответно 1048,24 лева с отчитане на корекционен коефициент, без включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Като механизъм на ПТП е посочено, че по време на маневра „завой“, задна лява въздушна възглавница 2 от окачването на автомобила се е разхерметизирала рязко. Вследствие на тази разхерметизация на въздушната възглавница, купето на автомобила рязко се снижило и задна лява гума опряла във вътрешната повърхност на заден ляв калник, колелото блокирало, съответно автомобилът рязко спрял да се движи.

Вещото лице по допълнителната експертиза също е достигнало до извод за липса на причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на ПТП и установените щети. Уточнило е, че техническото състояние на окачването на автомобила е било предварително доведено до гранично състояние на разрушаване на въздушната възглавница.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита н а свидетелката Й., която е заявила, че е попаднала в дупка на *****, управлявайки процесния автомобил с не повече от 15-20 км; дупката била с диаметър около 30 см, много дълбока, автомобилът не могъл да потегли.

Свидетелката е заявила, че колата е била в гаранция, в изправно състояние преди това. Щета била заведена за въздушната възглавница.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя; настъпване на застрахователното събитие; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на застрахования; противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправното поведение може да се изразява в действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или са пряко свързани с него, или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата. Противоправното поведение, на което в случая се позовава ищецът, е бездействие на ответника да предприеме действия по поддържане безопасността на пътя, на който е настъпило ПТП. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че дружеството ищец е застраховател по застраховка „Каско“ за процесния автомобил „****“ към процесния период, в която насока по делото е представена и застрахователната полица. С договора за застраховка „Каско“ застрахователят приема да осигурява покритие по време на действие на договора, а ако възникне застрахователно събитие задължението му се трансформира в задължение за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за възникналите щети, а застрахованият приема да заплати застрахователната премия. Следователно в изпълнение на своите договорни 3 задължения дружеството ищец е образувало преписка по щета и е определило и изплатило обезщетение. Отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“ включва всички покрити рискове, а пътнотранспортното произшествие представлява покрит застрахователен риск, предвид което при настъпването на ПТП възниква застрахователно събитие. Попадането на моторно превозно средство в препятстие на пътя представлява пътнотранспортно произшествие и поражда правото на застрахования да претендира от застрахователя възстановяване на щетите. Установи се още, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1460.20 лева за настъпилите по лекия автомобил щети.

Според настоящата съдебна инстанция не беше доказано при условията на пълно и главно доказване фактът на настъпване на вредите вследствие на застрахователното събитие, а именно – реализиране на ПТП на 10.11.2024 г. в гр. С на **** до ***** вследствие на попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което да е в пряка причинна връзка с нанесените по лекия автомобил материални щети, респ. не се доказа наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и противоправно бездействие на ответника. В тази насока от първоначалната експертиза се установява, че процесните увреждания могат да бъдат получени след изтичане на определен период от време, вследствие на експлоатация. В открито заседание вещото лице е обяснило, че въздушните възглавници на увредения автомобил били с експлоатационен период 80-100 000 км, а във фактурата от „А“ ООД пишело „124 576 км“.Вещото лице по допълнителната експертиза също е дало заключение, че конкретните увреждания от техническа гледна точка не биха могли да настъпят по посочения в исковата молба начин – преминаване през дупка на пътното платно. В съдебно заседание е посочило, че в случая е налице естествено износване, съчетано с остарял материал, както и че е било въпрос на време да се стигне до процесния резултат и без наличие на неравност. Изложило е, че при попадане в дупка, гумата би била с различни поражения, джантата също следвало да е деформирана. Анализирайки двете експертни заключения, съдът приема, че не може да се направи категоричен извод, че констатираните повреди по лекия автомобил са настъпили по описания в исковата молба и от свидетелката начин като механизъм и протичане на конкретното ПТП, доколкото и първоначалната,и допълнителната експертиза еднозначно сочат,че причините за настъпване увреждане на застрахования автомобил се дължат на период на експлоатация.

С оглед обстоятелството,че двете заключения по изслушани съдебноавтотехнически експертизи сочат като причина за настъпване на увредата продължителността на експлоатиране на автомобила,съдът приема,че щетите не представляват пряка и непосредствена последица от описаното от свидетелката,ангажирана от ищеца,ПТП,поради което и исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, на основание чл. 78, ал.

4

3 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ от „Д“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н С и М К, срещу С,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т за заплащане на сумата от 1475,20 лева /754.26 евро/ – представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211887737/14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Д“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н С и М К да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на С,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т сумата от 100 евро (сто евро) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5