Решение № 3192 от 24.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3192 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. П. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223110102933 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от В. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С. №14, вх.Г, ап.41 срещу О.В., с административен адрес гр. Варна, бул. О.п.п. №43, представлявана от И.П. в качеството му на К*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1250 лева, като частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, в следствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 11.07.2021г., при което в гр. Варна, на велоалея по бул. „Х.С.“ в района след спирка на градски транспорт „С.“, посока на движение ж.к. „В.“, непосредствено след намиращия се след спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя за включване в движение по бул. „О.п.п.“, по североизточната част от оградата на ТУВ, ищецът пропада с левия си крак в дупка, която се намира на велоалеята, чиято дълбочина е 1 метър, широчина 0,9 метра и дължина от 2-3 метра, същата необезопасена и без сигнализация за наличието й, в следствие на което счупва глезенна става на ляв крак, на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.

Излагат се твърдения, че в този район липсва обособен тротоар, поради което ищецът се е движел по велоалеята. Инцидентът е станал в тъмната част на денонощието – около 23,20 часа, в района на инцидента липсвало осветление. При така реализираното увреждане ищецът претърпял гипсова имобилизация на лявата подбедрица и ходилото за срок от 35 дни, който срок за лечение в последствие бил 1 продължен на 45 дни. След премахване на гипсовата имобилизация ищецът продължавал да усеща болка в областта на счупването. Твърди, че с оглед увреждането е в невъзможност да движи глезена в равнина сгъване – разгъване, като движението е ограничено до 30 градуса. Уврежданията допринесли до невъзможността на ищеца да се обслужва сам, като същия разчитал на чужда помощ. Увреждането допринесло до развитие на депресивно разстройство у ищеца, чиито проявни форми били безсъние, раздразнителност, потиснатост и пр.

Твърди, че за тази част от пътното платно, по което е обособена велоалея отговорност за поддръжка и ремонт носи ответника, който не е положил необходимите грижи да изпълни законовите си задължения.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с която предявения иск се оспорва. Релевират се възражения, че в тази част на бул. „Х.С.“ е наличен тротоар за движение, както и че към момента на осъществяване на инцидента е работило уличното осветление в района. Счита, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП, като не се е движил по обособения тротоар за пешеходци, като вместо това неправилно се е движил по велоалея, с което действие е спомогнал за настъпване на вредоностния резултат. При тези възражения намира, че е налице СЪПРИЧИНЯВАНЕ по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което следва да бъде взето в предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.

Излага възражения по отношение продължителността на възстановителния процес, както и че инцидентът е възпрепятствал възможността на ищеца да полага труд по ТПО, като посочва, че и към момента на увреждането той е бил безработен. Счита, че дори и да бъде уважен предявения иск, то намира дължимостта на законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена считано от депозиране на исковата молба в съда, а не от датата на увреждането.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е фиш за указана спешна медицинска помощ на 11.07.2021г., от който се установява, че обективното състояние на пациента – ищецът В. Н. се характеризира с травма на левия глезен. Удостоверено е, че екип на спешна медицинска помощ е пристигнал в 23,50 часа на място на инцидента намиращ се в гр.

Варна, изход от Терапия в посока бул. О.п.п., до завоя на Технически университет.

Представен е лист за преглед на пациент от МБАЛ „С.А.-В.“ АД, в който се посочва, че на 12.07.2021г. в 00.00 часа е приет ищецът в качеството му на пациент, като обективното състояние, което е констатирано е свързано с нараняване по левия глезен и ляво коляно.

В амболаторен лист за медицински преглед от 16.07.2021г. е посочено, че на 2 ищеца е поставена основна диагноза: Счупване на вътрешния малеолус, посочено е, че е осъществена имобилизация, като пациента е насочен за изследване чрез рентген.

Съдържа се препоръка за осъществяване на оперативно лечение, поради неефективност на консервативното такова.

Представен по делото е амболаторен лист за извършен медицински преглед на ищеца от 19.07.2021г., в който отново е посочена основна диагноза: Счупване на вътрешния малеолус. В частта на препоръчана терапия е изложено, че към момента на прегледа не се налага извършване на оперативно лечение. Посочено е, че гипсът следва да бъде свален на 45-тия ден, а т.е. на 26.08.2021г.

От представения амболаторен лист за медицински преглед на ищеца от 26.10.2021г., в който се посочва, че с оглед счупване на ляв глезен е проведена рехабилитация и физиотерапия, като е снета анамнеза от пациента за епизодични болки при промяна на времето и при натоварване.

Приета по делото е съдебно – медицинска експертиза изготвена от вещото лице др. Д. Д.. Експерта при преглед на медицинската документация посочва, че с оглед претърпян инцидент на 11.07.2021г. при ищеца са настъпили увреждания, които се изразяват в счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става. Травматичното увреждане е възможно да бъде получено при пропадане на левия крак в дупка и последяващо внезапно, форсирано извиване на същия при фиксирано стъпало.

Счупването е обусловило трайно затруднение в движението на левия крайник за период от 3-4 месеца. Посочва се, че към момента на изготвяне на заключението и с оглед осъществения преглед функциите на крайника са възстановени, като се наблюдава болезненост при разгъване на глезенната става. В съдебно заседание при защита на заключението си, вещото лице допълва, че функциите на долния крайник са възстановени без дефицит. Изпитваната от ищеца болка се появява при екстремни натоварвания на крайника.

Приета по делото е съдебно–психологична експертиза на вещото лице А. Ц.. В заключението си вещото лице посочва, че осъществения инцидент е допринесъл до отключване на стресогенни фактори, които се обективират във външни проявни форми на чувство за тревожност, отдръпване от заобикалящата среда, подтиснато настроение, нарушен сън, кошмари. Състоянието на ищеца към момента на инцидента е било дезадаптивно, като при същия се е наблюдавала силна фрустрация. При осъществяване изследването с оглед изготвяне на експертизата се констатира, че при него се наблюдава разширен диапазон от емоционални преживявания, които са предимно в негативния емоционален регистър. Установяват се данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо – емоционалното състояние.

Инцидентът е възприет от ищеца, като травмиращ, в резултат на което се наблюдава при него разстройство и промяна на социалното и емоционално функциониране. При 3 изследване с оглед изготвяне на заключението, експертът посочва, че при ищеца се наблюдават високи показатели на стойностите за депресия, които е възможно да се дължат на преживяна по-висока тревожност. В съдебно заседание при защита на заключението си, вещото лице посочва, че е констатирал дисхармоничност в личността на ищеца. Самата личност се характеризира като тревожна, емоционална, емоционално – лабилна, впечатлителна. Тази характеристика на личността обуславя и начинът на съответните реакции към травматичното събитие. С оглед особеностите на личността при ищеца травматичното събитие се преживява по-тежко. Допълнителни фактори, които са повлияли върху състоянието на ищеца са и неговата зависимост от други лица, които е следвало да го обгрижват. Експертът посочва, че за период от около 3-4 месеца нанесената психологична травма при ищеца е отшумяла до известна степен, като той си е възстановил състоянието допреди инцидента.

Разпитана е свидетеля К.П. Н.а – майка на ищеца. В показанията си пред съда посочва, че към 23,30 часа на 11.07.2021г. ищецът е излязъл от терапевтичния блок, като се е насочил да се прибира у дома по бул. Х.С. в посока бул. О.п.п.. В района преди завоя за бул. О.п.п., на велоалеята към момента на инцидента е имало дупка с широчина от около 2 метра и дълбочина около 90 см. В деня непосредствено след инцидента свидетелят е посетила мястото, като е заварила там синът си,който лежал в дупката и се оплаквал от болки в левия крак. Свидетеля изрично посочва, че тротоар в този район е наличен в район на спирката на градския транспорт, но на мястото на инцидента тротоара е бил с широчина от около 50-90 см., като за да се осъществи движение по него е било необходимо преминаване през велоалеята, където се е намирала дупката. Свидетелят посочва, че в нощта на инцидента мястото е било неосветено, като същата отначало трудно е забелязала местоположението на свия син.

След инцидента и откарването му в медицинското заведение е осъществено поставяне на гипс, след което свидетеля и ищеца са се прибрали в домът им.

Свидетелят посочва, че в началните дни след инцидента, ищецът е изпаднал в депресивно състояние обусловено от очакванията му за оперативна интервенция с оглед провеждане на лечение. Едва след предоставено второ мнение от друг медицински специалист, който отхвърлил необходимостта от оперативно лечение се успокоил. Говорил непрекъснато за инцидента в един продължителен период до сваляне на гипса. След сваляне на гипса осъществявал рехабилитация и упражнения с цел да натовари крака. Свидетелят е подпомагала ищеца за период от около 4 месеца, докато започне стабилно да ходи. Излага, че в началните моменти след инцидента се е налагало нейния съпруг и баща на ищеца да го подпомага в ежедневното му обслужване. За период от около 4 месеца ищецът е отказвал да напуска домът, в който живее, доколкото е изпитвал срам от това, че използва патерици за предвижване. Свел бил причинете за напускане на дома единствено и само с оглед осъществяване на медицински прегледи. Необходимостта от използване на патерици е продължила за 4 период от около 4 месеца. Допълнително фактор за депресия при ищеца е била и невъзможността му да се яви на интервю за работа, съответно да приеме предложение за работа от досегашен негов работодател. Сочи, че не е могъл да посети музикално събитие, за което е имал осигурен билет.

Разпитана в хода на съдебното производство е свидетеля Г.И.Г. – леля на ищеца.

Свидетелят в разпитът си посочва, че ищецът след инцидента е бил в повишена тревожност, изпитвал е притеснения, което му състояние е продължило за период от време около 4 месеца. През този период от време той почти не излизал от жилището, в което живеел. Възможността за бъде подложен на оперативно лечение допълнително притеснявало ищеца.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително гаранционна функция.

В конкретната хипотеза ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка на велосипедната алея, като част от градската пътна мрежа на гр. Варна, при което и с оглед компроментираната настилка е допринесло настъпването на инцидент, в следствие на който за ищцата са настъпили увреждания.