Решение № 753 от 09.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Благоевград, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102775 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. **** и М. П. М., ЕГН **********, и двамата ищци със съдебен адрес: гр. ****, чрез адв. В. У. срещу И. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ****, Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.

**** и Г. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****, и тримата ответници със съдебен адрес: гр. ***.

Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който ищците претендират да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на основание договор за покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на 1/4 ид.части от недвижим имот — УПИ -1 първи, пл. сн. № 392 /триста деветдесет и втори/, пл. сн. 393 /триста деветдесет и трети/, пл. сн. 402 /четиристотин и две/ в квартал 59 по регулационния план на гр. Симитли, одобрен със Заповед № 142,143/1951 г. целия имот с площ от 857 кв.м., при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ VII в квартал 59 и УПИ VIII в квартал 59, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху тези 1/4 ид.части от недвижимия имот.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците И. Г. М., Б. Д. М. и Г. И. П., които изцяло оспорват основателността на ищцовите претенции.

Ищците твърдят, че са собственици на основание договор за покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на 1/2 ид.части от процесния недвижим имот, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Заявяват, че били собственици и на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, разположена в имота. Сочат, че ответникът И. М. (брат на ищеца С. М.) бил собственик на първия етаж от сградата. Поддържат, че ответникът И. М. и неговата съпруга ответницата Б. М. не притежавали идеални части от процесния имот, представляващ дворно място, като имали устна уговорка ответниците да ползвали половината от дворното място. Излагат, че 1 ответниците И. М. и Б. М. се били снабдили с констативен нотариален акт, издаден по нотариално дело № 692/2022 г. на нотариус Кутева, вписана в НК под № 241, с район на действие - P C Благоевград за 1/4 ид.части от имота на основание давностно владение.

Твърдят, че впоследствие ответниците И. М. и Б. М. дарили на третия ответник и тяхна дъщеря Г. И. П. тези 1/4 ид.части от имота.

Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че процесният недвижим имот е бил придобит изцяло на база давностно владение. В тази връзка поддържат, че в продължение на почти 50 години по отношение на имота и изградената в него къща е било упражнявано владение. Сочат, че били установили владението през 1969г., когато ответниците И. М. и Б.

М. се били настанили в процесната къща, като живеели в нея и до днес. Поддържат, че през 1979г. бащата на ищеца С. М. и ответника И. М. бил разделил процесното дворно място поравно: 1/2 ид.ч. в югоизточната половина получил С. М., а другата 1/2 ид.ч в югозападната получил И. М..

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху 1/4 ид.ч.от процесния недвижим имот, целият с площ от 857 кв.м., както и за осъждане ответниците да предадат владението върху спорните 1/4 ид.ч. на ищците.

Предявеният ревандакационен иск е допустим. В тази връзка следва да се изтъкне, че годен обект на съдебна искова защита по реда на чл. 108 ЗС може да бъде не само цялото право на собственост върху недвижим имот, но и идеални части от него (вж. като пример за такива хипотези Решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г., I г. о. на ВКС, Решение № 107 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 4580/2018 г., I г. о. на ВКС, Решение № 95 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 3892/2016 г., I г. о. на ВКС и Решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о. на ВКС).

Специфичното в настоящия казус е, че както ищците, така и ответниците се легитимират с нотариални актове за правото на собственост върху спорната 1/4 ид.ч. от процесното дворно място. Ищците С. М. и М. М. се легитимират като собственици с нотариален акт № 34 от 1982г., том III, издаден по дело № 597 от 1982г. от районен съдия при РС-Благоевград, в който е обективиран договор за покупко-продажба за 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ответниците И. М. и Б. М. се легитимират като собственици с нотариален акт № 131, том I , рег.№ 6143, дело № 692/21.06.2022г. на нотариус ****, рег.№ 241 и район на действие PC-Благоевград, който е издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Ответницата Г. П. се легитимира като собственик с нотариален акт № 61, том , рег.№ 7197, дело № 813/14.07.2022г. на нотариус ****, рег.№ 241 и район на действие PC-Благоевград, в който е обективиран договор за дарение, сключен между И. М. и Б. М. (като дарители) и Г. П. (като дарена).

При това положение следва да се има предвид и че с ТР №11/2012 от 21.03.2012г. по тълк.д.№11/2012г., ОСГК, ВКС, е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална 2 доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалния свидетелстващ документ за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост без да намира приложение редът по чл. 179, ал. 1 ГПК. Когато и двете страни по спора се легитимират с нотариални актове за правото на собственост (какъвто е и настоящият случай), то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на придобивното си основание.

С оглед изложеното и съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи фактическия състав на придобивното си основание, а именно: ищците да са титуляри на правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот на посочения придобивен способ /договор за покупко-продажба от 1982г. в режим на СИО/, като същите да се владеят или държат без правно основание от ответниците, т.е. ищците да са лишени от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото им на собственост. От своя страна ответниците следва да установят, че упражняват фактическата власт на правно основание, както и фактическият състав на придобивното си основание, а именно давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са упражнявали фактическа власт върху спорната 1/4 ид.ч. от имота с намерение за своене; че осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения период /от 1969г. до настоящия момент/.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От събраните по делото доказателства става ясно, че ищецът С. М. и ответникът И. М. са братя. Ищецът С. М. е в граждански брак с ищцата М. М.. Ответникът И. М. е в граждански брак с ответницата Б. М.. Ответницата Г. П. е дъщеря на ответниците И. М. и Б. М..

Прекият наследодател на братята С. и И. М.и е бил техният баща *** М..

От нотариален акт № 103 от 21.03.1962г., том I, издаден по дело № 98 от 1962г. от Благоевградски народен съдия се установява, че *** М. е купил заедно с още едно лице Стойл Марянов Качулски 646/825 кв. метра от процесния имот.

От събрания доказателствен материал по делото става ясно, че процесният имот представлява дворно място, в което е изградена двуетажна жилищна сграда.

Няма спор, а и от доказателствата по делото, се установява, че ответникът И. М. е собственик на първия етаж от сградата. Това е видно от нотариален акт № 119 от 07.05.1975г., том I, издаден по дело № 1124 от 1975г. от Благоевградски районен съдия, съгласно който *** М. е дарил на сина си ответника И. М. първия етаж от сградата.

По делото става ясно, че собственици на втория етаж от сградата са ищците С. и М. М.и.

Ответниците живеят на първия етаж от къщата.

Ищците живеят на втория етаж от къщата.

3

Установява се от събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели ***., И.ка И. ****), че процесното дворно място в продължение на повече от 50 години е било ползвано от двамата братя И. и С. М.и и техните семейства. Дворът е бил разделен на две между братята, като всеки един от двамата в неговата част е посадил асми, отглеждал е зеленчуци, като както ищецът И. М., така и неговият брат С. М. са изградили кокошарници. Става ясно, че всеки един от братята е направил пристройки към двуетажната къща, представляващи гаражи, бараки и кочини. Въпреки фактическото ползване на двора на две части в същия не е обособена ограда, която да разделя ползваните от двамата братя части от двора. Всеки един тях има отделен вход за неговия етаж от двуетажната къща.

От представените по делото приходни квитанции и удостоверения за декларирани недвижими имоти се установява, че както ищците, така и ответниците са заплащали на Община Симитли данъци и такси за къщата и процесното дворно място.

Основният спорен въпрос по делото въпрос е дали е възможно придобИ.е на идеални части от процесния урегулиран поземлен имот, чрез владение на реални части от същия. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази практиката на ВКС (Решение № 60154 от 12.09.2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 691/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 348 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 4131/2008 г. на ВКС, III г. о.), съгласно която разпоредбите на чл. 181 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ не допускат такава възможност. Възможността за придобИ.е на идеална част от урегулиран недвижим имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС, в хипотеза на осъществено владение на реална част от целия имот, е регламентирана с чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ (отм.). Изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност върху реално определени части от парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до влизането в сила на ЗТСУ или съгласно този закон и правилника за неговото приложение.

Когато не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално определената част от парцела. В практиката на ВКС се приема (Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, І г. о.), че на основание чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.), може да бъде придобита идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, но само в случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, както в разпоредбите на ЗТСУ (отм.), така и в последващия благоустройствен закон (действащият ЗУТ), няма правни норми, предвиждащи възможност за придобИ.е на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Аналогично разрешение на въпроса дават и Решение № 301 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 5576/2007 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 999 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 3141/2008 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 348 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 4131/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 691/2009 г. на ВКС, I г. о. С разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ 4