Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 340/2025
Вид
Решение № 70
Подписан
12.02.2026
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000340 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 767 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. _№ 2127/22 г., СГС, ТО, VІ- 12 състав е осъдил „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на Министерството на културата общата сума от 15 930 лв. за периода 14.11.2021 г. – 14.12.2021 г. на осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД, от които обезщетение за ползване на имот, предаден по договор за наем № РД11-00- 14/12.03.2012 г. обособен обект с обща площ 365,05 кв. м., намиращ се на 3 етаж в бл. 4 на сградния комплекс и обособен обект с площ 93,87 кв. м., находящ се на 2 етаж в бл. 56 на сградния комплекс - 7 979,37 лв. и обезщетение за ползване на имот предаден по договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. обект № 1 с площ 342,39 кв. м., състоящ се от 13 броя кабинети, намиращ се на 3 етаж в бл. 4 на сградния комплекс - 5 953,23 лв. и обект № 2 с площ 114,88 кв. м., състоящ се от 5 броя кабинети, находящ се на 4 етаж в бл. 5 на сградния комплекс - 1 997,45 лв., като е отхвърлил иска за периода 15.08.2021 г. – 13.11.2021 г. до пълния предявен размер 52 849,41 лв., а по пера до размера 26 560,7 лв. за имотите по договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. и до размера 26 288,64 лв. за имотите по договор за наем № РД1100-216/09.10.2015 г.

С определение № 3162/15.08.24 г., постановено по т.д. № 21277/22г., СГС, ТО, VІ- 14 състав е допълнил решение № 767 от 29.05.2024 г. в частта на разноските.

С решение № 1559 от 12.11.2024г., постановено по т.д. № 2127/22 г., СГС, ТО, VІ- 12 състав е допълнил решение № 767 от 29.05.2024 г. по т.д. _№ 2127/22 г., СГС, ТО, VІ- 12 състав, като 1 е осъдил „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на Министерството на културата общата сума от 36 919,41 лв.- наем на осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода 15.09.2021г.- 13.11.2021г., а по пера: 26 560,07 лв. за имотите по договор за наем № РД 11-00-14/12.03.2012г. и 26 288,64 лв., за имотите по договор за наем № РД 11.00-216/09.10.2015 г., както и сумата от 12 577,80 лв.- консумативи за периода м.09.2021г.- м.11. 2021г.

С определение рег. № 805/25.02.2025г., постановено по т.д. № 2127/2022г., СГС, ТО, VІ- 12 състав, е допълнил решение № 1559 от 12.11.2024г. на СГС, ТО, VІ 2 състав по т.д. № 2127/22 г., като е осъдил „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на Министерството на културата на осн. чл.78, ал. ГПК сумата от 2764,32 лв.- разноски, и е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК на Министерството на културата за допълване на решението в частта за разноските за заплатена държавна такса по въззивна жалба в размер на 738,38 лв.

С решение рег. № 292/25.02.2025г., постановено по т.д. № 2127/22, г., СГС, ТО, VІ- 2 състав е допълнил решение № 1559 от 12.11.2024г., постановено по т.д. № 2127/22 г. на СГС, ТО, VІ12 състав , като след текста: „… обща сума в размер на 36 919,41 лв.- наем на осн. чл. 232, ал.2 ЗЗД за периода 15.08.21г.-13.11.21г.“ е добавил „ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до изплащането на главницата“, а след текста : „сумата 12 577,80 лв. – консумативи за периода м.09.21г.- м.11.21 г.“, е добавил „ведно със законната лихва от 08.12.22 г. до окончателното изплащане на главницата“.

В законоустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Южен кръст 2001“ ЕООД срещу постановеното от СГС, ТО, VІ- 12 състав решение № 767 от 29.05.2024 г., в частта , с която предявените искове са уважени. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите му, че оспорва прекратяването на договора за наем и че не е получил поканата на ищеца, като в имейл от 21.10.21г. ясно е заявило, че договорът за наем не е прекратен и никога не е получавало предизвестие. Ето защо и при липсата на надлежно прекратяване на договора, наемодателят не може да иска освобождаването на имота. Отделно от това съдът е игнорирал факта, че на 14.10.21г. дружеството е заплатило на Министерството на културата /МК/ сумата по получената фактура, издадена от наемодателя с основание „наем октомври“, като на 25.10.21 г. МК е върнало обратно това плащане и и издало кредитно известие, т.е. налице е забава на кредитора. Смята и че претенцията за заплащане на обезщетение е в доста по- голям размер от договорения наем, което представлява злоупотреба с право, а и липсвала покана за такова плащане. Не било вярно и че не е заплатило наема и консумативите за м.6 и 7 на 2021 г., тъй като и след тези месеци до м. 10., наемодателят е продължил да издава фактури с основание „наем“ и да приема плащанията, което налагало извода за съществуващо облигационно отношение между страните, в които смисъл била и приетата по делото експертиза. Иска се съдът да отмени решението в обжарваната му част и отхвърли предявените искове.

С писмения си отговор МК оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди решението в обжалваната му част.

В законоустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Министерството на културата срещу решение № 767/29.05.24 г. на СГС, ТО, VІ- 2 състав по т.д. № 2127/22 г., в 2 частта, с която предявените искове са отхвърлени. Твърди, че съдът неправилно е приел, че представената по делото разпечатка, в която се сочи наличие на приета пратка, получена от „К.“ на 14.07.21 г. не доказва факта на получаване на изявлението на МК за разваляне на договора, което неправилно фактическо установяване на момента на прекратяване на договора е довело до постановяване на необосновани немотивиран акт. Не бил съставен и доклад по делото. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Южен кръст 2001“ ЕООД срещу решение № 1559/12.11.2024г. на СГС, ТО, ІV-12 състав по т.д. № 2127/22г.

Твърди, че решението е недопустимо поради липсата на подадена молба за допълване в преклузивния месечен срок по чл.2450 ГПК, за каквото молба дружеството не и уведомено.

В доклада по делото липсвало отбелязване за приет такъв иск за разглеждане, като наемите за този период били и реално заплатени, което било видно от заключението на експертизата.

Съдът не бил обсъдил както отговорът на исковата молба, така и приложените към него доказателства, като обезщетението било и в много по-голям размер от уговорения наем.

Съдът не съобразил и постановеното от САС между същите страни в.т.д. № 343/23., с което било установено, че договорът за наем никога не е прекратяван, който договор е прекратен, но с изтичане на срока му. Иска се съдът да обезсили решението, евентуално- да го отмени.

В законноустановеният срок по делото е постъпила частна жалба от „Южен кръст 2001“ ЕООД срещу определение № 805/25.02.25 г. на СГС, ТО, VІ- 12 състав по т.д. № 2128/22 г.

Твърди, че МК не е подало молба за допълване на решението от 29.05.24 г., като всички актове на съда след това решение са процесуално недопустими, тъй като в ГПК не е предвиден ред за допълване на решение за допълване. С определение от 15.08.24г. съдът вече се е произнесъл по претенцията на ищеца за разноски, като други разноски не са претендирани и списък за тях не е представян. Иска се съдът да отмени определението.

С писмения си отговор Министерството на културата оспорва частната жалба и иска да бъде оставена без уважение.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Южен кръст 2001“ ЕООД срещу решение № 292/25.02.25 г. на СГС, ТО, VІ – 2 състав по т.д. № 2128/22 г.

Твърди, че решението е нищожно поради липата на воля на съда. Министерството на културата не било подало и молба за допълване в преклузивния срок, а и съдът веднъж вече е приел, че не е сезиран с иск за наем и консумативи, тъй като е предмет на др. дело. Наред с това тези претенции били и вече платени, но върнати от министерството. Отделно от това претенцията била и в много по- голям размер от уговорения наем. Съдът не се е съобразил и с изложените от САС мотиви във влязлото в сила решение. Иска се съдът да обяви решението за нищожно, евентулано- да го обезсили като недопустимо, евентурлано- да го отмени. .

С писмения си отговор Министерството на културата оспорва въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

3

Жалбите са допустими като подадени в срок от легитимирани лица с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебни актове.

На 15.12.2021 г. пред Софийски градски съд е постъпила искова молба от Министерството на културата /МК/ срещу „Южен кръст 2001“ ЕООД, в която се излага, че с договор за наем № РД 11-00-14/12.03.2012 г. и с договор за наем № РД 11-00-216/09.10.2015г. е предоставило на дружеството за временно и възмездно ползване описаните в договора обекти, срещу месечен наем в размер на 2547 лв. без ДДС и срок за заплащане до 5-то число на текущия договор – по договор за наем № РД 11-00-14/12.03.2012 г., и месечен наем в размер на 2352 лв. с ДДС, дължим до 5- то число на текущия месец- за обект 1 по договор № РД- 00216/2015 г., и в размер на 811,20 лв. с ДДС, дължим до 5- то число на текущия месец - за обект 2 по договор № РД 11-00-216/2015 г. С писмо изх. № 26-00-725/12.12.2016 г. дружеството е било поканено да заплати задълженията си към МК по договор № РД-11-0014/12.03.2012г. : неплатена наемна цена в размер на 6112,80 лв. за периода 05.11.2016 г.16.12.2016 г. включ., както и неустойка в размер на 4256,08 лв. на осн. чл.13 от договора за периода 05.08.16г./16.12.2016 г. включ. и по договор № РД 11-00216/09.10.2015г.: неизплатена наемна цена в размер на 6326,40 лв. за периода 05.11.2016г./16.12.2016 г. включ.

– общо за обект 1 и обект 2 по договора, както и неустойка в размер на 4404,76 лв. на осн. чл.16 от договора за периода 05.08.16г./16.12.16 г. включ. С покана за доброволно плащане изх. № 24-00-1/15.02.17 г., наемателят е бил поканен да заплати дължимите суми по неизплатените наем, консумативи и неустойки. На 16.02.17 г. са преведени наеми по двата договора за м.01.2017 г. в размер на 6219,60лв.; на 22.02.17г.- наемите по двата договора за м.02.2017 г., в размер на 6219,60 лв. и на 22.02.17г.- неустойка до 14.02.17 г. по първия договор в размер на 6555,98 лв., като наемателят е продължил да изплаща със закъснение и частично наема, неустойките и консумативите по двата договора. С уведомление изх. № 9400-1847/12.07.21 г. МК е отправило едномесечно писмено предизвестие на осн. чл.12, б. „в“, съответно чл.14, ал.3 от договорите поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер на консумативите по двата наема, което писмо е връчено на наемателя на 14.07.2021г., поради което и с изтичане на едномесечния срок, договорите са прекратени.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 95 542,01 лв. – неустойката по двата договора за наем, ведно със законната лихва и разноски.

С допълнителната си искова молба- т.4, Министерството на културата излага, че видно от изложените в исковата молба факти, договорите за наем са прекратени с едномесечно предизвестие от 12.07.2021г., получено от наемателя на 14.07.2021г., поради което и от момента на прекратяването им- 15.08.21 г., до момента на принудителното извеждане от имотите- 14.12.201 г., наемателя е ползвал имотите без правно основание, като за периода 15.08.21г./30.09.21г. вкл. наемателят е заплатил суми в размер на дължимите наемви вноски по договорите, след което е прекратил плащанията. Твърди, че по договор № РД- 11-0014/12.03.12г. ответното дружество дължи сумата от 26 560,77 лв.- обезщетение за ползване на обектите за периода 15.08.21г. /14.12.21г. в размер на средната пазарна цена за наем, като 4 за периода 15.08.21г./30.09.21г. сумата е начислена като от месечното обезщетение са приспаднати суми по платени от ответника фактури за начислен наем, както и сумата от 6288,90 лв. с ДДС- неизплатена сума за консумативи за периода м.09.- м. 11.вкл. на 2021г. По договор № РД 11-00-216/09.10.2015 г. ответното дружество дължи сумата от 26 288,64 лв.обезщетение за ползване за периода 15.08.21г./14.12.21 г., в размер на средната пазарна цена за наем, като за периода 15.08.21г./30.09.21г. сумата е начислена като от месечното обезщетение са приспаднати суми по платени от ответника фактури за начислен наем, както и сумата от 6288,90 лв. с ДДС- неизплатена сума за консумативи за периода м.09.- м. 11.вкл. на 2021г. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати така посочените суми, ведно със законната лихва от 15.08.21 г., а ако отхвърли предявените на осн. чл.236 ЗЗД иска, то иска ответникът да му заплати сумата от 12 499,74 лв. с ДДС- неплатени месечни вноски по договор № РД- 11-00-14/12.03.12г. и сумата от 12 077,80 лв. с ДДС, представляващи неизплатени наемни вноски по договор № РД 11-00216/09.10.2015 г., ведно със законната лихва, както и направените разноски.