Протокол № 1505 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1505 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100501541 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

---------------------------------------------------------------------------------Въззивницата И. В. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемият Д. Г. Г., редовно призован, не се явява, представляват се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице помагач М. И. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1/ Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 27991/07.04.2026 г. на И. В. П. против Решение № 704/25.02.2026 г. по гр.д. № 14581/2023 г. по описа на ВРС, LII състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й против Д. Г. Г. с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, както следва: 1/ за приемане за установено, че П. е собственик на 1

1/6 ид. ч. от едноетажна вилна сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна, със застроена площ 32 кв. м, изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна, район „Приморски“, с. о. Добрева чешма с площ от 700 кв. м, при граници на ПИ: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** по силата на саморъчно завещание от 26.08.2018 г. на С. И. С., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починал на 07.12.2022 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от дата 21.12.2022 г. на нотариус Александър Ганчев, вписан под рег. № 194 в НК, с район на действие – съдебния район на ВРС и за предаване на владението върху гореописания имот и 2/ за осъждане на Г. да й заплати сумата от 1728 лева, претендирана като обезщетение за лишаването от правото да ползва собствените му недвижими имоти, а именно: ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, район „Приморски“, с. о.

Добрева чешма с площ от 700 кв. м, при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, ***, ведно с всички подобрения и приращения в описания имот, както и построената в него едноетажна вилна сграда с идентификатор *** по КК на гр.

Варна, със застроена площ 32 кв. м. за периода от 05.04.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като в същото не са изложени съдържателни мотиви.

Обжалва се горепосочения акт като незаконосъобразен и неправилен, поради допуснати нарушения на императивни правни норми, на съществени процесуални правила, на материалния закон и в противоречие с Конституцията на РБ е ЕКПЧОС във връзка с правото на адекватна съдебна защита. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която частично е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС и изцяло е отхвърлен иска му с правно основание чл. 59 от ЗЗД и постановяване на ново, с което същите да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемият Д. Г. Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Третото лице – помагач М. И. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не изразява становище по подадената въззивна жалба.

2/ Депозирана е частна жалба от И. В. П. против Определение № 7028/15.05.2026 г. по гр.д. № 14581/2023 г. по описа на ВРС, LII състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 704/25.02.2026 г. по гр.д. № 14581/2023 г. по описа на ВРС, LII състав в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Във частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, поради нарушения на конституционната, вътрешната и общностната юрисдикция, както и на 2 съществени процесуални правила. Иска се отмяна на горното определение, като вместо него бъде постановено друго, с което се присъди изцяло дължимата от ответника сума от 2429.25 евро, да се редуцират възложените му в тежест разноски до сумата от 102.29 евро, както и да се осъди третото лице –помагач да му заплати сумата от 1743.51 евро, на основание чл. 78, ал.

10 от ГПК. Претендират се разноски.

Въззиваемият Д. Г. Г. не депозира отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Третото лице – помагач М. И. С. депозира отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение.

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба относно обжалваното решение в съответните му части. Поддържаме и подадената частна въззивна жалба.

АДВ. Д.: Оспорвам депозираната въззивна жалба срещу оспорените части от решение № 704/25.02.2026г.

АДВ. Ц.: Въпреки, че не съм подала писмен отговор на въззивната жалба в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение, с която отхвърля предявения ревандикационен иск за 1/6 ид.ч. от жилищна сграда, построена в процесния имот, твърдя, че тази жалба е неоснователна.

Неоснователна е и частната въззивна жалба, досежно постановеното от ВРС опредеделение в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските и натоварване с такива на моя доверител третото лице - помагач на страната на ответника. Поддържам изцяло писмения отговор, който съм депозирала.

АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. Д.: Няма възражения по представения списък. Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.

АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските, договори за правна защита и съдействие, разписка.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

3

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. К.: В съответствие на правото на моята доверителка на достъп до обективен и справедлив съд, предвиден в обхвата на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС, чл.1, чл. 17, т. 1 и чл. 51, ал. 2 от Договора за Европейския съюз, Ви моля да уважите подадената въззивна жалба срещу оспорената част на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Основният въпрос, който е предмет на ревандикацията не е осъществен в съответствие с материалното и процесуално право от страна на Районния съд, включително и съответно по отношение подадения писмен отговор на въззивната жалба. Съдържанието на правото на строеж и най-вече трасформацията на това право, което е субсидиарно по смисъла на чл. 63 и следващите от ЗС, не е разгледано в светлината на транслативния ефект на завещанието на майката на завещателя С. И.. Майката е С.М. Х.а, която още през 1991 г. прехвърля, както правото на строеж, учредено в нейна полза през 1979 г., така и правото на ползване на имота, а реституцията и приключването на правото на собственост върху поземления имот по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е приключила с издадената заповед на кмета на Община Варна, което също има конститутивно действие. С оглед принципа заложен в нормата на чл. 92 ЗС, като се позоваваме на практиката на ВКС, ТР №1/04.05.2012г. по т.д. №1/2011 г. на ВКС, относно отделните правомощия. Първото правомощие е правото на строеж и включва: правомощия да се построи сграда в чужд имот и суперфициара да стане неин собственик. Същото е споделено от състав на ВКС в решение № 318/04.06.2024 г. на ВКС, Второ ГО, по гр.д. № 2623/2023 г.

В най-новата практика на ВКС са сходни разсъжденията относно реституцията върху построена сграда върху чужд имот, каквато е била по него време земеделската земя и собственика на терена, който учредява правото на суперфиция. Посочваме решение № 41/22.01.2026г. на ВКС, по гр.д. № 3770/2023г., Второ ГО, именно по повод на държанието и собствеността на подобен такъв имот, като в него е прието, че теренът и сградата представляват отделни самостоятелни обекти на собственост, като вещно право той има абсолютен характер. Следва обремененият участък земя при прехвърлянето от собственика на земята и противопоставима да е както на собственика на земята, така и на всяко трето лице. Считаме, че в тази връзка Районен съд – Варна не се е съобразил с указанията и задължителната за него тълкувателна практика на ВКС. В нарушение на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, а именно това дава отговор на основния въпрос за траслацията на учреденото право на ползване и суперфиция, преминало от майката С. на сина й С. И. Х., който го е завещал на моята доверителка.

По отношение на втория въпрос за обезщетението по чл. 59 от ЗЗД.

Решаващият съд не е изложил адекватни мотиви. Практиката, от която черпим и има задължителна тълкувателна практика, не е съобразена при този въпрос. Налице са няколко решения на ВКС по повод на правото за обезщетяване, като специфично право за пропуснати ползи от наеми, които 4 съдебната практика възприема като дължими от страна на неизправната страна в лицето на ответника за периода от учредяване правото на собственост чрез сделка от несобственика М. върху ответника Д. Г.. Напр.

Решение № 719/27.12.2010 г. по гр.д. № 53/2010 г. на Трето ГО, съдия Я.П..

Разполагаме с това наше право да искаме от ответника да заплати дължимите разноски за този период, за който е допусната съдебно-техническа експертиза и определяне какъв би бил средно месечния наем за имота за процесния имот.

Считаме, че и подадената частна жалба по отношение на разноските е основателна. Тъй като в решението си в производството по чл. 248, ал.1 ГПК, Районният съд не е разгледал и не е уважил направените от моята доверителка в Апелативен съд разноски по повод подадената частна жалба по производството за допускане на обезпечение иск. Изрично в определението на Апелативния съд е посочено, че разноските по обезпечението, които се дължат ще бъдат присъдени в основното производство пред Районен съд – Варна, съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. Основателно е нашето оплакване за неприсъдени разноски и по отношение на неизправната трета страна, тъй като до него е отправена пощенска покана, нотариална покана, че моята доверителка влиза във владение на наследения имот.

Предприети са всякакви действия, които да не попречат на нейното владение, което по силата на закона настъпва директно с акта на смъртта. Той не се е съобразил с това правно положение. Завел е тъжба пред ВРП, която е оставена без уважение, но е допусната графологична експертиза, с която е установено, че завещанието е автентично и въпреки това в съдебно заседание искат нова повторна експертиза, с която оспорват автентичността на самото завещание. Считаме, че в конкретния случай е налице злоупотреба със специално право, тъй като и пред нотариуса са декларирани неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост върху имота в местността „Добрева чешма“. Върху имота е била наложена възбрана от частен съдебен изпълнител и въпреки това те са предприели действия за продажба, умишлено и тайно, като са заявили пред нотариуса, че няма наложени тежести върху имота. Считаме, че в този случай и продавача и купува са недобросъвестни с оглед да спазват морала и установения правов ред, по аргументи на чл. 8 от ЗЗД и чл.26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като и двамата длъжници в правоотношението не следва да черпят права от собственото си неправомерно поведение по аргумент на Решение № 4/20.04.2021 г. по конституционно дело № 1/2021 г.