Решение № 2705 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100510533 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №19929 от 04.12.2023г., поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с решение №15421 от 09.08.2024г., постановени по гр.дело №64749/2022г. по описа на СРС, Г.О., 153-ти състав, е осъден "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, да заплати на "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК 831246029, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 832.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил "Сеат Ибиза", с рег.№********, от настъпило на 28.04.2022г. в гр.Бургас на кръстовището на ул."Александър Стамболийски" и ул."Калоян" ПТП, вследствие виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил "Рено", с рег.№********, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законна лихва от 28.11.2022г. до плащането на главницата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 17.82 лв., мораторна лихва за периода от 13.09.2022г. до 27.11.2022г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 930 лв. разноски в производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, чрез процесуален представител адв.Д. К., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решението на СРС, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на 1 съдопроизводствените правила. Твърди се, че СРС с обжалваното решение е присъдил в полза на ищеца обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ в размер по-голям от претендирания с исковата молба. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд е разгледал иск, който не е предявен и постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Излага се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевираното в писмения отговор възражение досежно недоказаност на причинна връзка между част от претендираните от ищеца и подлежащи на обезщетение увредени детайли по лек автомобил "Сеат Ибиза", с рег.№********, с настъпилото ПТП, станало на 28.04.2022г. в гр.Бургас на кръстовището на ул."Александър Стамболийски" и ул."Калоян" ПТП. Твърди се, че подлежат на обезщетение по реда на чл.432, ал.1 КЗ само тези увреждания по процесния лек автомобил, които са констатирани при съставения оглед и са описани в опис-заключение по образувана преписка-щета №43080212200453/03.05.2022г. по описа на застрахователното дружество. В този смисъл се поддържа, че не следва да се ангажира отговорността на ответното дружество да заплати обезщетение, представляващо стойността на извършени ремонтни дейности за отстраняване на увреждания по процесния лек автомобил, както следва: десен фар /придружен със смяна на същия/, въздуховод ляв, кора под двигател, основа на броня, основа калник ляв, основа калник десен, греда между рогове, преден десен рог, преден ляв рог, за които щети не са събрани категорични доказателства, че са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило основната и допълнителната съдебноавтотехническа експертиза, като се твърди, че първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като е оставил без уважение своевременно направено искане за назначаване повторна съдебно-автотехническа експертиза. Излага се още, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено като се вземе предвид стойността за възстановяване на само тези увредени детайли по процесния лек автомобил, които са били надлежно описани при проведения оглед, както и са инкорпорирани в изготвения опис-заключение по образуваната препискащета. Сочи се, че платената от застрахователното дружество извънсъдебно сума за застрахователно обезщетение репарира в пълен размер претърпените от ищеца имуществени вреди по процесния лек автомобил. На следващо място се поддържа още, че първостепенният съд не е обсъдил релевираното възражение, че следва да се приспадне начисления ДДС върху стойността на ремонта на увредения лек автомобил при определяне на размера на застрахователното обезщетение, което е присъдено в полза на ищеца. В този смисъл се твърди, че първостепенният съд неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение. По тези аргументи се поддържа, че направеният от първостепенния съд извод, че по делото е доказан фактическия състав на нормата на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на прекия причинител на процесното ПТП е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендирания адвокатски хонорар от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна - "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК 831246029, чрез 2 процесуален представител адв.К. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК 831246029, срещу "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба, с която е сезиран съда, на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно 3 изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното застрахователно дружество. Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е получил покана да заплати дължимото застрахователно обезщетение по заявената от ищеца регресна претенция, но същият само частично е платил претендираната сума, поради което е изпаднал в забава и дължи заплащане на мораторна лихва за непогасения остатък от дължимото застрахователно обезщетение за исковия период, като размерът, до който е уважен този иск е изчислен от съда с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК.

Крайните изводи на СРС за основателност на предявените от "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК 831246029, срещу "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон.

При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

На първо място съдът следва да разгледа релевираното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Настоящият състав счита за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд в отклонение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет. В случая от данните по делото се установява по категоричен начин, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове срещу лице, което е соченият от ищеца ответник, т.е. следва да се приеме, че се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран. Доводът във въззивната жалба, че СРС с обжалваното решение е разгледал иск, който не е предявен, тъй като е присъдил в полза на ищеца обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ в размер по-голям от претендирания с исковата молба, е неоснователен. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение. В случая видно от данните по делото съдът се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран, като в диспозитива на съдебния акт - решение №19929 от 04.12.2023г., при изписване на размера на присъденото в полза на ищеца застрахователно обезщетение е допусната очевидна фактическа грешка, която е била отстранена с постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК решение №15421 от 09.08.2024г., което е влязло в сила. При това положение обжалваното решение не следва да бъде обезсилено. В този смисъл е постановено решение №335 от 23.10.2012г. по гр.дело №262/2012г. по описа на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О., в което е прието, че "…обезсилване на решение поради допусната в него очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като това води до ново разглеждане и пререшаване на спора по същество, без да са налице 4 пороци на обжалвания акт …". По горните аргументи настоящият въззивен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска.