Определение № 38 от 08.03.2024, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Н., 08.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова като разгледа докладваното от Галина Николова Частно наказателно дело № 20243620200117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от името на пострадалото лице С. Д. И. от гр. Н. срещу постановление от 08.06.2023г. на Районна прокуратура Ш. за спиране на наказателно производство, водено по ДП № 546/2021 при РУ Н., постановено на основание чл. 244, ал.1, т.1 от НПК вр. Чл. 25, ал.1, т. 6 от НПК.

Жалбоподателят сочи, че постановлението за спиране му било връчено едва на 19.02.2024 г., което е повече от 8 месеца от неговото постановяване.

В жалбата се сочи, че изложените в постановлението изводи, са необосновани и не съответстват на събраните доказателства.

Според жалбоподателя извода, че не попада в категорията „длъжностни лица“ не била правилна. Твърди, че той и обвиняемият А.И.А. притежават това качество.

Посочва, че телесната повреда, която му бил причинил обвиняемия А. била на работното им място, незадинимо от причината за спора.

Предвид на горното моли, съда да отмени постановлението за спиране на ДП.

Съдът в рамките на контролно – отменителните си правомощия по чл.243, ал.5 от НПК по проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, след като се запозна с материалите по делото и мотивите, отразени в постановлението установи следното:

Жалбата е допустима, подадена е в рамките на срока по чл.244, ал.5 от НПК от лице притежаващо правен интерес, доколкото жалбоподателят притежава качеството на пострадал от престъпление по чл. 131, ал.1, т. 1 вр. чл. 130, ал.1 НК.

Видно от материалите по ДП № 546/2021 на РУ Н., същото е образувано с постановление от 23.12.2021 г. за извършено спрямо пострадалото лице С. Д. И. престъпление, извършено на *** г. в гр. Н., изразяващо се в причиняване на С. Д. И., в 1 качеството му на длъжностно лице, назначено на длъжност „обслужващ бензиностанция и газстанция“ в „***“ АД гр. Ш., с месторабота в гр. Н., по повод изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 вр. чл. 130, ал.1 НК.

От събраните по делото доказателства се установява, че на *** г. вечерта, след 18,30 ч. С. Д. И. пристигнал в бензиностанция „***“ АД в гр. Н., тъй като бил на работа, нощна смяна. Смяната му започвала от 19,00ч., но той отишъл малко по – рано от началото на работното му време. През деня на работа бил колегата му А. А., който бил дневна смяна.

Когато пристигнал И., спрял колата си до фургона в обекта, предназначен за персонала, и влязъл да си остави личните вещи. В едната си ръка държал чаша с кафе, а в другата пакет цигари, когато вътре влязъл колегата му А.. Провели кратък разговор, като А. му казал, че бил чул, че той (И.) бил имал нещо против него. Тогава И. му отговорил, че има и в този момент се обърнал да излиза навън. В този момент А. посегнал и го ударил с юмрук по лицето, в областта между челюстта и слепоочието. От удара жалбоподателят паднал на земята, след което последвал още един юмрук в главата.

За случилото се жалбоподателят бил уведомил веднага отговорника на фирмата К..

Жалбоподателят усетил, че от удара му се разклатил един зъб. След удара изпитвал главоболие.

На следващия ден жалбоподателят посетил съдебен лекар, който му издал СМУ.

От приложеното по делото СМУ № ***/2021 г. от *** г., издадено от д-р Д.Д. от МБАЛ „***“ гр. Варна, се установява, че на жалбоподателят е било причинено изкълчване на седми горен ляв зъб, травматичен оток и кръвонасядане по лицето. В заключението е посочено, че се касае за причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

На *** г. жалбоподателят посетил зъболекар, д-р Д., която констатирала, че е разклатен седми зъб горе вляво, който е за изваждане. В Амб.лист № 305 без посочена в него дата, са отразени следните дейности: на *** г. обстоен преглед, както и на същата дата екстракция на постоянен зъб, вкл.анестезия.

Съгласно приложените по делото трудови договори и длъжностни характеристики за двамата участници в инцидента на *** г. се установява следното: жалбоподателят С. Д. И. работи в „***“ АД на длъжност „портиер“ на безсрочен трудов договор.

В същото време св. А.И.А. работи в същата фирма на длъжност „обслужващ бензиностанция и газстанция“, също на безсрочен трудов договор. По делото са приложени и длъжностните характеристики и за двете длъжности.

Местоработата и на двамата е на обекта на фирмата – метанстанция в гр. Н. (по пътя за гр. П.).

2

По делото е приложен график за работата през м.септември 2021 г. на обект „метанстанция“ гр. Н., съгласно който служителят А. А. е бил смяна „3“, от 07.00ч. до 19.00ч., а служителят С. И. е бил смяна „7“ от 19,00ч. до 07,00ч. На следващия ден, служителят А. А. е бил смяна „3“, а служителят И. не е бил на работа.

Съгласно длъжностната характеристика на жалбоподателя, възложеното на длъжността „портиер“ е и поддържането на чистотата в обекта, поддържането на тревните площи, боядисване на оградите и шахтите за гориво.

За случилото се между И. и А., първият подал докладна записка до своя ръководител още на следващия ден. В резултат на това била извършена вътрешно трудова дисциплинарна проверка и в резултат на това, съгласно Заповеди № 325 и 326/30.09.2021 г. на С. И. е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, а на А. А., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

От двамата участници в инцидента на *** г. са снети сведения.

След образуване на ДП, жалбоподателят е бил конституиран като пострадал, съгл. чл.

74-75 НПК.

По ДП са разпитани свидетели. От показанията на разпитания св. Х. И.а, съпруга на жалбоподателя, се установява, извън разказаното й от съпруга и И., че когато тя го видяла и заедно отишли до ЦСМП в гр. Н., той имал оток и болка, леко зачервяване в лявата част на лицето. Споделил, че го боли. По лицето на жалбоподателя нямало кръв или разкъсни рани.

След това заедно те отишли до местоработата му за да почистят мястото, където било разлято от кафето и тогава жалбоподателят споделил, че започнало повече да го боли и му се клати горен зъб вляво. Вечерта жалбоподателят изпитвал болки и пил болкоуспокояващи лекарства.

По делото е разпитан и св. А. А., който сочи, че е направил забележка на И., че е оставил непочистени тоалетната и банята от предишната си смяна. Това много било ядосало И. и той се заканил на А., че щял „да го оправи“. Замахнал с едната си ръка към него, докато с другата държал чашата с кафе. А. успял да се предпази от удара и тогава И. разлял кафето си по пода. И. бил замахнал втори път, но тогава се подхлъзнал на мокрия под, загубил равновесие и паднал на пода между фотьойла и бюрото. При падането си бил ударил главата в бюрото. А. се бил изплашил и излязъл навън и си тръгнал. Докато си тръгвал А. чул, че И. вика след него, че сега ще види какво ще стане и пр.

А. А. сочи, че на следващия ден, когато отново бил дневна смяна отишъл на работа около 06,50ч. и се поздравил с колегата си И., разговаряли и той дори му се бил извинил за случката, след което си тръгнал.

А. узнал за подадената от И. докладна за случката от предишната вечер от ръководителя си. А. сочи, че отпреди година преди инцидента получавал заплахи от И. и другият им колега Д.Д., което го изнервяло и му пречело да работи.

След снемането на показанията на А. като свидетел, е била изготвена комплексна 3

СМЕ от ВЛ д-р В., съдебен лекар и д-р В., дентален хирург, са посочили относно вида на телесните наранявания на А., вкл. и представените СМУ от д-р Д. и амб.лист от стоматолог, че в резултат на описаните удари, същия е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които могат да бъдат получени при нанасяне на два юмручни удара.

Относно установяването на възможна причинно – следствена връзка между получените увреждания на И., и евентуалното му падане върху пода или върху твърда повърхност – бюро и пр., посочени от А., ВЛ сочи, че „при падане от ръст върху плоскост, увреждане на странични зъби е малко вероятно“.

Въз основа на така описаните доказателства по делото, наблюдаващия прокурор е приел, че в случая се касае за инцидент между лица, които не притежават качествата на „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК, поради което и извършеното от А. деяние представлява престъпление по чл. 130, ал.1 НК, а не престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

1 НК вр. чл. 130, ал.1 НК.

Съдът намира, че изложените в постановлението за спиране мотиви относно липсата у двамата участници в инцидента на качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК, са обосновани.

Съгласно посоченото в чл. 131, ал.1, т.1 НК, за причиняване на телесна повреда на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита, се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2.

По делото е прието за несъмнено, че на И. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Това което се оспорва от жалбоподателя е извода на наблюдаващия прокурор относно приетото от него, че той и извършителя А. не притежавали качествата на длъжностни лица по смисъла на закона.

Съгласно нормата на чл. 93, т.1 НК, „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно, някоя от посочените дейности: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; или б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, 4 частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

Заеманите от двамата участници длъжности са били такива при юридическото лице „***“ АД, където жалбоподателят С. Д. И. работи в на длъжност „портиер“, а посочения като извършител А.И.А. работи на длъжност „обслужващ бензиностанция и газстанция“.

От приложените по делото длъжностни характеристики и за двете длъжности се установява, че на жалбоподателя С. Д. И., който работи като „портиер“, не са възлагани функции по „пазене или управление на чуждо имущество“, конкретно на фирмата – работодател. Неговите трудови функции са свързани с почистване, наблюдение на обекта, оглед и пр.

По отношение на длъжностните функции за длъжността заемана от А. А.

„обслужващ бензиностанция и газостанция“, същата съответства на посоченото в НКПД относно длъжностите за „Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната“, конкретно за обслужващ персонал на бензиностанция.

Възложените на А. длъжностни задължения, включват приемане и оскладяване на доставени материални ценности, предназначени за продажба, зареждане на МПС и/или платформи с метан, миене на стъклата на клиентите, отчитане по обем и стойност на продадените продукти, опазва и предава по утвърден ред паричните средства от продажбите и пр.

Съгласно тази длъжностна характеристика, А. не притежава качеството на длъжностно лице по никой от посочените в чл. 93, т.1 НК признаци.

Възложените му дейности не представляват такива по пазене или управление на чуждо имущество, а са дейности по продажба и отчет на средства и количества гориво, съгласно установените правила за това във фирмата. Това са дейности единствено на материално изпълнение по обслужване на бензиностанцията, без същият да притежава материално отговорно лице или такова, на което да е било поверено чуждо имущество, което да пази или управлява.