Решение № 84 от 11.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. гр. Добрич, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500044 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от И. К. И. от гр.Б.,в.з.“Б. С.“,ул.“О.“ №1 срещу решение №128/14.10.2024 г. по гр.д.№33/2024 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени следните искове,предявени от въззивника: за установяване в отношенията между И. К. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Б.,вилна зона „Б. С.“,ул.“О.“№1 и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК

202255877,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Сребърна“ №16,бл.Парк Лейн Офис Център,ет.8,че Договор за потребителски кредит №**** от 22.09.2021 г. е нищожен на основание неточно посочен ГПР,на основание чл.124 от ГПК във вр. чл.11 ал.1 т.10 във вр. чл.22 от ЗПК; за осъждане на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да заплати на И. К. И. на основание чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК сума в размер на 53,51 лева,представляваща сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК) за лихви,такси и неустойки по нищожен договор за потребителски кредит №****;

1 за установяване в отношенията между И. К. И. и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,че клаузата на чл.5.6,касаеща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение,от Договор за потребителски кредит №**** от 22.09.2021 г. е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД; за осъждане на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да заплати на И. К. И. на основание чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК сума в размер на 48,10 лева,представляваща 1,85 лв на ден,умножено по 26 дни до окончателното погасяване на задълженията по кредита,която сума е платена без основание по неравноправна клауза, като въззивникът е осъден да заплати на горното дружество сумата от 480 лв деловодни разноски.

Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно поради противоречието му на материалния закон и несъобразяване с действителната правна обстановка.Изразява несъгласие с извода на БРС,че оскъпяването на кредита под формата на неустойка при непредоставяне на обезпечение е индивидуално уговорена клауза и че същата не противоречи на добрите нрави,както и че договорът за кредит не е недействителен,тъй като посоченият в него ГПР отговаря на изискванията на ЗПК.Въззивникът излага подробни доводи по същество на спора,мотивирайки недействителност на договора за кредит поради неточно посочен в него ГПР и нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й на добрите нрави,в каквато насока била константната практика на съдилищата по договори с ответното дружество.Позовава се на решения по дело С-714/22 и по дело С-453/10 на СЕС.Настоява за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и за уважаване на главните искове,а при отхвърлянето им-за уважаване на евентуалните искове.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции,както и присъждане в полза на пълномощника му на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В писмен отговор въззиваемата страна „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение,както и за присъждане в полза на дружеството сторените в настоящата инстанция разноски.В отговора на жалбата са преповторени доводите на дружеството,обективирани в отговора на исковата молба в първоинстанционното производство.

2

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 21.10.2024 г.,а жалбата му срещу решението на БРС е подадена чрез ССЕВ на 04.11.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 04.11.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в частта на произнасянето по предявените допустими главни искове,като с оглед необходимия резултат по спора по главните искове се оказва недопустимо и подлежи на обезсилване в частта на произнасянето по предявените евентуални искове /за този извод съображения ще се изложат по-долу в мотивите/.По същество е неправилно в частта по главните искове,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№33/2024 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№303/17.01.2024 г.,уточнена с молба вх.№2069/08.05.2024 г. по описа на БРС /на лист 103 от делото на БРС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени помежду си главни искове и съединени с тях също обективно кумулативно съединени помежду си евентуални искове от И. К. И. с ЕГН ********** от гр.Б.,в.з.“Б. С.“,ул.“О.“ №1 срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД,ЕИК 202255877,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Сребърна“ №16,бл.Парк Лейн Офис Център,ет.8,както следва:

1./главен иск на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните на 22.09.2021 г. договор за потребителски кредит №****;

2./главен иск на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 53,51 лв,представляваща сбор от заплатени от ищеца на ответника без основание суми за лихви,такси и 3 неустойки по процесния договор за кредит;

3./евентуален иск на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.21 ал.1 от ЗПК във връзка с чл.143 ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за прогласяване нищожността на клаузата на т.5.6 от сключения между страните на 22.09.2021 г. договор за потребителски кредит №****,касаеща начисляване на неустойка при непредоставяне от кредитополучателя на обезпечение в полза на кредитора;

4./евентуален иск на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 48,10 лв,представляваща заплатена от ищеца на ответника без основание въз основа на нищожна /неравноправна/ клауза неустойка по процесния договор за кредит.

Изложено е в исковата молба,че по силата на сключения между ищеца И. в качеството на кредитополучател и ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД в качеството на кредитор договор за потребителски кредит №****/22.09.2021 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 200 лв при условия:лихвен процент-40,52 %;годишен процент на разходите /ГПР/-49 %;срок на погасяване-1 месец;обща сума за връщане206,66 лв.Съгласно т.5.1-5.3 от договора кредитополучателят следвало в срок до края на следващия ден,считано от деня на предоставяне на сумата по кредита,да осигури за обезпечаване на кредита банкова гаранция и поне двама поръчители,отговарящи на посочени изисквания.Съгласно т.5.6 при неосигуряване на обезпечение в срока и условията по договора или ако действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,кредитополучателят дължал на кредитора неустойка за всеки календарен ден,за който не е предоставил обезпечение.Размерът на неустойката бил индивидуално определен за всеки кредитополучател и бил изрично посочен в Приложение №1 към договора и в погасителния план.Неустойката се начислявала и заплащала от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.Към датата на подаване на исковата молба ищецът бил погасил предсрочно кредита дни преди падежа,като платил на кредитора сума в размер на 253,51 лв.Клаузата за начисляване на неустойка при неосигуряване на обезпечение била нищожна.Вземането всъщност нямало характера на неустойка с присъщите й функции,а било именувано така с цел заобикаляне на ограничението по чл.19 ал.4 от ЗПК,съгласно което 4 разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.Заемодателят си гарантирал,че ще получи вземането,създавайки прекомерни изисквания-предпоставки за сигурно неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението да осигури обезпечение в еднодневен срок.Касаело се за вземане с характер на допълнителна и гарантирана за заемодателя икономическа облага-печалба,скрита под формата на неустойка.Неустойката нямала обезщетителна функция,тъй като не се дължала като обезщетение за вреди от неизпълнението на основното договорно задължение.Както била уговорена,същата се дължала и при редовно,точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски ведно с вноските по погасителния план.От неосигуряването на обезпечение кредиторът не търпял вреди по-големи от вредите при пълно неизпълнение по договора,а при последното била предвидена с разпоредбата на чл.33 от ЗПК горна граница на обезщетениеторазмерът на законната лихва.Уговорената неустойка надвишавала значително размера на законната лихва,поради което регламентиращата я клауза била неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП,била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и извън обезпечителната функция на неустойката.Нямало логика кредиторът първо да предостави кредита,а след това да изисква предоставяне на обезпечение.Явно същият не желаел да извърши предварителна проверка на възможностите за изпълнение на клиента си,а вместо това прехвърлял изцяло тежестта на последния за последиците от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в противоречие с чл.143 ал.2 т.3 от ЗЗП.С клаузата за неустойка се заобикаляла разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК,тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение,от което не произтичали вреди.Вредите,които същата обезпечавала,били всъщност вредите от това,че вземането няма да бъде събрано,които вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.Било налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва,което било недопустимо.Освен горното договорът за кредит бил типов и предварително изготвен от кредитора при приложими Общи условия,поради което не ставало дума за индивидуално уговорена клауза в контекста на чл.146 ал.1 от ЗЗП.Договорът за кредит формално отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК,доколкото в него били посочени лихвен процент,ГПР и 5 обща сума,дължима от потребителя.Последните обаче не съответствали на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.В случая общата дължима от потребителя сума при непредоставяне на обезпечение била 262,06 лв,която не съответствала на посочените размери на лихвения процент и ГПР.При това положение била нарушена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,предвиждаща,че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.Неустойката за неосигурено обезпечение следвало също да се включи в ГПР,тъй като по естеството си тя била обезщетение за неизпълнение на задължение извън основното по договора за връщане на кредита.Не било ясно какви компоненти включва ГПР,визиран в договора,и как е формиран.ГПР бил посочен като процент без изрично описание на основните данни,послужили за неговото изчисляване.След като договорът не отговарял на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за посочване по ясен и разбираем начин на размера на ГПР,същият бил изцяло нищожен съгласно чл.22 от ЗПК.

В отговора на исковата молба ответникът по делото „Ай Ти Еф Груп“ АД оспорва исковете като неоснователни и настоява за отхвърлянето им.Договорът за кредит бил сключен по инициатива на кредитополучателя,който бил попълнил заявка за кандидатстване с пълни данни за самоличността си.Същият потвърдил,че се е запознал и се съгласява с ОУ,приложими към договора.Уговорената неустойка за неосигуряване на обезпечение не следвало да се включва в ГПР,тъй като представлявала разход,който потребителят заплаща при неизпълнение на задължение по договора.ГПР имал за цел да информира потребителя какви ще са му разходите,ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора,а не да включва в себе си евентуални компоненти,поставени под условието,че кредитополучателят не изпълнява задължението си по договора.ГПР по процесния договор бил съобразен с всички изисквания на ЗПК.Неустойката се дължала само за периоди,в които кредитът бил без осигурено обезпечение,което означавало,че,ако кредитополучателят осигурял такова макар и след срока за това,неустойка спирало да се начислява.Кредитополучателят бил информиран за евентуалното начисляване на неустойката още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр преди сключване на договора и с оглед на това могъл да прецени дали да сключи договора или не.Кредиторът бил свободен да определи какви 6 да бъдат изискванията за обезпечение с оглед финансовата надеждност на всеки кредитополучател.Неустойката в случая имала трите й присъщи функции-обезпечителна,обезщетителна и санкционна,като се наблягало от страните на обезщетителната й функция.Заемодателят предоставил високорисков паричен заем при бързо одобрение,без поръчител,без допълнителни обезпечения,без застраховка.Неустойката обезщетявала липсата на поръчители или банкова гаранция,които да гарантират изпълнението на договорните задължения.Никой кредитор не искал да предоставя рискови заеми,затова и страните договаряли неустойка,която да обезщети вредите,които се изразяват в необезпечаване на заема.Този начин на уговаряне на задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора бил в полза на кредитополучателя,който получавал заема веднага и без осигурено обезпечение.Друг бил въпросът,че след сключване на договора кредитополучателите пренебрегвали тази клауза,надявайки се същата да не се приложи.Неустойката била индивидуално уговорена между страните,което правело клаузата равноправна.Тя не била включена в ОУ на дружеството,а се уговаряла с всеки кредитополучател,като се вземали предвид размерът на кредита,уговорките за погасяването му и други условия.ГПР бил изчислен съгласно формулата в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК.Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК не следвало да се тълкува разширително.Тя не предвиждала в договора изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,включвани в