Решение № 1121 от 27.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Варна, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В. мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20223100501299 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от С. И.

С., чрез адв.В., против Решение № 38 от 01.03.2022 година, постановено по гр.дело № 817/2021 година, по описа на ПРС, с което съдът е допуснал до делба следните движими вещи, а именно: - товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег. № *** с рама № ***, двигател № *** - лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № *** с рама № ***, двигател № *** МЕЖДУ И. Д. С. ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** и С. И. С. ЕГН ********** с поС.ен адрес: ***. при квоти в съсобствеността както следва: за И. Д. С. ЕГН **********– 1/2 ид.ч. - за С. И. С. ЕГН ********** – 1/2 ид.ч.

В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства, конкретно факта, че от 2013 годна до 2021 година, когато е бил разтрогнат брачния съюз, страните не са живели заедно; че процесните вещи са били придобити от брата на въззивника - Д. И. С., и че след това са били регистрирани на името на въззивника.Според жалбата страните са имали отделен живот и ищцата няма никакво касателство към процесните вещи.В заключение се настоява съдът да отмени решението и да отхвърли претенцията.

1

В срока по чл.263 от ГПК отговор по делото не е постъпил.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивника, редовно призован не се явява, представлява се от адв.В., които поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата се представлява от адв.Б., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС е била предявена искова претенция с правно основание чл.34 от ЗС, в които ищцата е изложила твърдения, според които процесните вещи – товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег. № *** с рама № ***, двигател № *** - лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.

№ *** с рама № ***, двигател № *** са придобити по време на брака, в режим на СИО.

Още пред ВРС въззивника С. е оспорил исковата претенция, като е заявил, че съвместния принос по повод придобиването на процесните вещи е изключен, т.к. те са били придобити по дарение от неговия брат – Д. С..

От фактическа страна пред ВРС е било установено и не се спори от страните, че те са бивши съпрузи и че техния брачен съюз е бил разтрогнат по силата на Решение №25 от 19.02.2021 година, постановено по гр.д.№ 833/2020 година, по описа на Районен съд - Провадия, с развод, като решението е влязло в сила на 17.03.2021 година.

По делото е представена Декларация от Д. И. С. по повод закупуване на автомобил на 05.12.2016г. – в нея се сочи, че Д. С. е декларирал с декларация по чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, че на 05.12.2016г. в Германия от Ю. Х. е закупил лек автомобил с рег.№ ***, марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рама № ***, като в забележка е посочил, че автомобилът е закупен със знанието и в полза на С. И. С..

Представена е още и Декларация от Д. И. С. за закупуване на автомобил на 02.01.2018г. – от нея е видно, че Д. С. е декларирал с декларация по чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, че на 02.01.2018г. в гр.Варна, България от *** е закупил автомобил с рег.№ ***, марка „Мерцедес“, модел „208“ с рама № ***, превозното средство било влязло в България на 20.12.2016г. като в забележка е посочил, че автомобилът е придобит за управление и се притежава от С. И.

2

С.. Декларацията е с нотариална заверка на подписа на Д. С. от 02.01.2018г., направена от нотариус Б. В..

Представените по делото писмени документи сочат, че т.а.„Мерцедес 208 Д“ с рег. № *** и „Шкода Октавия“ с рег. № *** и свидетелство за регистрация на двата автомобила се установява, че товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег. № *** с рама № *** е с дата на първа регистрация 15.05.1997г. и с посочен собственик С. И. С. от 08.01.2018г..

Регистрационния талон е издаден на 08.01.2018г..

Отделно от това л.а. марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № *** с рама № *** е с дата на първа регистрация 11.04.2006г. и с посочен собственик С. И. С. от 05.02.2018г.. Регистрационния талон е издаден на 05.02.2018г.. От преведените документи от немски език - свидетелство за регистрация част I във Федерална Република Германия на МПС се установява, че на Д. И. С. е регистриран товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“с рама № ***. Той е сключил договор за застраховка гражданска отговорност за този автомобил с период на валидност 05.12.2016г. – 03.01.2017г.. Товарният автомобил е преминал технически преглед във Федерална Република Германия на 12.11.2015г., като последващия преглед следва да бъде през м.11.2017г.. От договор за покупко-продажба на товарния автомобил се установява, че Д. С. е закупил автомобила от Л. К. на 04.12.2016г.. За товарния автомобил е издадена международна застрахователна карта за движение по пътищата валидна от 05.12.2016г. до 02.01.2017г., по която е застрахован Д. И. С.. За лекия автомобил Шкода Октавия“ с рег. № *** има издаден сервизен план за поддръжка от 03.07.2017г.

Пред ПРС са били разпитани свидетели- М. И.а – дъщеря на страните, която сочи, че баща й – въззивника е възложил на брат си – Д. С. да закупи автомобили от чужбина; тя сочи още, че тези и впечатления почиват на лични възприятия; че Д. С. е закупил автомобилите със средства на нейния баща и че в никакъв случай не се касае за дарение, т.к. разходите по закупуването, ремонта на автомобилите, транспортирането им до България, пререгистрацията им, за гориво, за застраховки гражданска отговорност било за сметка на бащата на свидетелката, в лицето на С. С..Също свидетелката сочи, че по това време въззивника С. С. е работил в Чехия, но се е връща в България при своето семейство – обикновено през месец декември и през януари/февруари месец е заминавал отново за Чехия.Свидетелката обръща внимание, че отношенията по това време м семейството са били нормални и че въззивника С. е изпращал финансови средства – по издръжка на семейството си, заплащал е още семестриалните такси на св.И.а, а ищцата се грижела за домакинството, за градината и животните. По отношение на въззиваемата сочи, че тя е работила основно през лятото и с доходите си също участвала в семейните разходи.Свидетелката И.а обръща внимание, че раздялата е настъпила през 2019 година, а не преди това.

По делото и пред ПРС са били разпитани още свидетелките Р. С. и М.

С..И двете сочат, че по молба на въззивника неговия брат е закупил превозните средства и ги е предоставил на С. С..

3

За да приеме за основателна исковата претенция, ПРС е отчел /правилно и според въззивния съд/ редица обстоятелства.На първо място е редно да се посочи, че възприятията относно процесното делбено имущество на свидетелката М. И.а са лични, т.е. касае се за свидетел очевидец на проведените разговори и от тези възприятия е видно, че именно въззивника е този, които е предоставил парите за закупуването на автомобилите.В случая показанията на свидетелката И.а, освен, че са на очевидец, кореспондират и с писмените документи по делото.Тя сочи също така, че честите посещения от страна на въззивника в различни държави, са пряко свързани с осигуряването на трудова заетост и че раздялата между страните е настъпила едва през 2019 година.Отделно от горното свидетелката изрично обръща внимание, че именно въззивника е подпомагал семейството си финансово, в това число е заплащал и нейните семестриални такси.По отношение на въззиваемата – свидетелката излага, че тя е упражнявала трудова заетост основно през летните месеци и че е полагала грижи за семейството.По отношение на процесните вещи е категорична, че са закупени в пари на въззивника и че не са били обект на дарение от страна на Д. С..

При преценка показанията на разпитаните в полза на въззивника свидетелки – Р. С. и М. С., ВОС споделя виждането на решаващата съдебна инстанция, досежно това, че те са повърхностни, не кореспондират с останалия доказателствен материал, явяват се изолирани и най – вече произхождат от лица, в близки родствени отношения с въззивника, което не позволява на съда да ги възприеме, като достоверни.Правилно и според въззивния съд, в тези показания липсва конкретика, а значителна част от тях завършват с думите, “не знам“ или „ не мога кажа“. Оценката за тях е такава и защото, през посочения период от време, между страните в спора е нямало конфликти, те са живели заедно и също заедно са полагали грижи за семейството си.Също е вярно, че липсват доказателства да е осъществено дарение, в предвидената за това форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК , лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК , вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. При тази уредба на пълната трансформация на лично имущество, изводът е в посока, че се касае за придобиване на следните имущества: предбрачни, наследени, подарени или такива придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи или права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Наред с това, в чл. 23, ал. 2 СК се предвижда възможност, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, 4 освен ако тази част е незначителна. За да се приеме за осъществен фактическият състав, визиран в текста на чл. 23, ал. 1 от СК , и съответно да бъде доказано възражението на пълна трансформация следва да бъде установено, че са налице такива вещи, за които трансформацията е възможна и за чието придобиване липсва всякакъв принос от страна на другия съпруг.

Настоящата съдебна инстанция приема, че решаващия съд обосновано е приел, че страните по делото са имали качеството съпрузи с надлежно сключен граждански брак към деня на придобиване на процесните автомобили. Тези вещи, които по същество са движими, са сред посочените в чл. 23, ал. 1 от СК. При това положение, за да бъде оборена презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК , въззивника е следвало да докаже липсата на съвместен принос в придобиването на превозните средства.

От събраните по делото писмени доказателства - свидетелство за регистрация на МПС – а се установи по безспорен начин, чете са придобити по време на брака, макар и на името на въззивника С. С..Само по себе си това обстоятелство едва ли би било определящо, но в контекста на отговора му против исковата молба, той излага твърдени от самия него обстоятелства за получено дарение от страна на своя брат, извод които остава недоказан.Гласните доказателства в този процес са противоречиви и съдът, както посочи по – горе дава изцяло вяра на показанията на свид.М. И.а – дъщеря на страните, приемайки ги за достоверни и най- вече почиващи на преки наблюдения.Прави впечатление, че в тях е налице и времева последователност в изложените от ищцата факти.Изложеното от него се подкрепя недвусмислено от приложените писмени документи, подчертаващи липсата на осъщественото лично дарение в полза на въззивника.