Решение № 99 от 06.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Перник, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720105467 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. С. М. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, за принудително събиране вземанията по който с молба от 10.08.2007 г. е образувало изп.д. № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е започнала да тече на следващия ден и е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо И.

С. М. за следните суми: 549,59 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.04.2004 г. до 04.09.2006 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2006 г. до окончателното и изплащане, сумата от 108,78 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2004 г. до 23.10.2006 г., както и сумата от 16,16 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6875/2006 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д..

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 1

ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.

Направено е възражение по чл. 78, ла. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 15.11.2006 г., издаден на несъдебно изпълнително основание по см. на чл. 237, б. „а“ ГПК /отм./ - определение от 14.11.2006 г. по гр.д. № 6875/2006 г. по описа на РС-Перник. Въз основа на същия е било образувано изп.д. № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д., което обстоятелство също не се оспорва от страните и се установява от ангажираните писмени доказателства.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.дело се установява, че след образуването му на 10.08.2007 г. съдебният изпълнител е наложил запор, а длъжникът доброволно е направил няколко погашения. Изготвена е сметка за дълга, от която се установява размера на задължението към взискателя, вкл. разноски по изпълнението и такси към съдебния изпълнител, 55 лв. от които са били внесени авансово от взискателя по банков път /видно от сметката на л. 3/. Видно от отбелязването върху изпълнителния титул и платежно нареждане от 20.03.2008 г., след направените плащания от длъжника в полза на взискателя е била преведена сума в общ размер от 273,59 лева. С оглед нормата на чл. 76, ал. 2 ГПК съдът при условията на чл. 162 ГПК намира, че с плащането от 273,59 лв. са били погасени вземанията на взискателя за разноски (55 лв., внесени към ЧСИ, 16,16 лв. по изпълнителния лист ), законна лихва за периода 01.07.2004 г. – 23.10.2006 г. (108,78 лв.), както и част от законната лихва върху главницата от 549,59 лв. за периода от 13.11.2006 г. до плащането на 20.03.2008 г. (в общ размер 104,69 лв., при което непогасеният й остатък възлиза на 11,04 лв. ). При тези данни след плащането към взискателя непогасено остава вземането за главница от 549,59 лв., съгласно изпълнителния лист.

Към момента на образуване на ИД № 703/2007 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в 2 изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 10.08.2007 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 11.08.2009 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.

Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Задължението за заплащане на ползвана вода и отвеждане на канална представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната вода, поради което водата следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. ). Съгласно цитираното тълкувателно решение, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно. Ето защо в процесния случай, оспорените вземания имат характер на периодични плащания, поради което и с оглед разясненията на ТР № 3/2012 г., приложима в процесния случай е кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е издаден процесният изпълнителен лист е кратката, тригодишна давност тъй като при действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за изда-ване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, опре-делението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпо-режда издаване на изпълнителен лист 3 на заявеното от молителя основание, в случая извлечение от сметките на водоснабдителното дружество, поради което характерът на задължението на периодично такова не се променя.

Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о. /.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е кратката 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай по арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай след 11.08.2009 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 11.08.2012 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и изтичане на срока за отговор.

Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени чрез плащане, а именно – главница 549,59 лв., искът е основателен, доколкото за същите е изтекла погасителната давност. За разликата до пълния отричан размер – за сумите от 108,78 лв. и 16,16 лв. разноски производството следва да бъде прекратено, като съображенията за това са следните.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл.

124, ал. 1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск, или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В процесния случай част от отричаните вземания са погасени още преди депозиране на исковата молба.