Акт от 23.10.2020, Административен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 130 гр. Сливен, 23. 10. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ГАЛЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 114 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от

Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „МИШИНАКИС ТРАНС“

ЕООД с ЕИК: *********, подадена против Решение № 233 от 25.06.2020 г., постановено по АНД № 1613 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 40-0000075 от 30.10.2019 г., издадено от Началника на ОО “Автомобилна администрация” - Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителя и че мотивите на съда са противоречиви относно действията на наказващия орган при определяне вида и размера на санкцията. Моли решението на Районния съд и процесното НП да бъдат отменени.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че: на територията на Европейския съюз не се изисква удостоверение за психологическа годност на водача, а в процесния случай е установено извършване на превоз в Н.; санкцията не е съобразена с тежестта на извършеното нарушение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди процесното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството; направил е извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; счел е, че наложената санкция е определена правилно и че случаят не е маловажен.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, при извършена на жалбоподателя на 23.10.2019 г. тематична проверка в г. С. от служители на ОО „Автомобилна администрация” – Сливен, е констатирано, че търговското дружество – превозвач, притежаващо лиценз за извършване на международен превоз на товари, е допуснало да се извърши международен превоз на дата 31.07.2019 г. на територията на К. Н. с автомобил с Рег. № ******** с водач И.С.Т., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, тъй като водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност с валидност до дата 13.02.2019 г. За констатираното нарушение е съставен АУАН на 23.10.2019 г., въз основа на който на 30.10.2019 г. е издадено процесното НП.

С оглед установените по делото факти, изводът на

Районния съд, че по делото е установено, че търговското дружество е извършило процесното административно нарушение, е правилен. По делото са събрани доказателства за извършване на горепосочения международен превоз, без водачът да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, с което дружеството – превозвач е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, която задължава превозвачите да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. А съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена от Министъра на транспорта, при извършване на дейността като водач на автомобили за превоз на товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност.

Имуществената отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно с прилагане на санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, в която е предвидено налагане на санкция за лицето, допуснало водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителя. Напротив, съдът е анализирал целия доказателствен материал по делото, включително и събраните писмени доказателства, като изложените от съда мотиви са безпротиворечиви и кореспондират с установените факти.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че след като превозът е извършен в чужбина, НП е незаконосъбразно, тъй като на територията на Европейския съюз не се изисквало удостоверение за психологическа годност на водача. Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗАвтПр, същият урежда условията и реда за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Следователно, и за извършените превози в чужбина на пътници и товари, българските превозвачи следва да спазват изискванията на ЗАвтПр, поради което възражението на жалбоподателя не може да бъде споделено.

Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, а напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението и санкцията за извършването му, поради което Районният съд обосновано е приел, че случаят не е маловажен.

Правилен е и изводът на Районния съд за законосъобразност на наложената санкция. За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтПр е предвидено налагане на имуществена санкция в размер на 3000 лева. В този определен от закона размер е и наложената на дружеството санкция, поради което твърдението на жалбоподателя, че санкцията не е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, е неоснователно.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 25.06.2020 г., постановено по АНД № 1613 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: