Решение № 139 от 03.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502735 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се изцяло Решение № 429 от 01.08.2025 г. по гр.д. № 845/2023 г. по описа на РС – Асеновград.

С казаното решение са уважени предявените от Г. И. М. срещу Х. К. К. и Б. М. К. искове за прогласяване за недействителни/нищожни на основание чл. 40 от ЗЗД на сключените между ищеца и първия ответник по време на брака му с втория ответник договори за покупко-продажба на недвижими имоти както следва: Договор за покупко-продажба, изповядан с н.а. № *****.2018 г., н.д. №*****/2018 г. на нотариус Светла Кожухарова, рег. № ***** на 10 бр. земеделски поземлени имоти в землището на село ***** – подробно описани, и Договор за покупко-продажба, изповядан с н.а. № *****.2019 г., н.д. № *****/2019 г. на нотариус Светла Кожухарова, рег. № ***** с предмет още 3 бр. земеделски поземлени имоти в село *****, местност „ ***** „ – подробно описани, и е Отхвърлен иска на Г. М. срещу горепосочените ответници за прогласяване за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, на сключения между него и първия ответник по време на брака му с втория ответник Договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор по КК № *****.100.146, с адм. адрес ул. *****, който ПИ с площ от 1 048 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори *****.100.146.1 и *****.100.146.2 – който договор обективиран в н.а.№ *****.2017 г., н.д. № *****/2017 г. на нотариус Арусяк Пейчева, рег. № 605.

Жалбоподателят – ищец обжалва решението в отхвърлителната част. Поддържа да е неправилен извода на съда, че продажна цена с 5,89 пъти по ниска от пазарната не осъществява критерия значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации до степен престацията на купувача да е практически нулева. Настоява, че тази разлика е изключително голяма дори и при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на 1 продавача / както е в случая / и обосновава извод за значителна нееквивалентност, т.к. с насрещната парична престация не би могло да се закупи „ друго подобно „. Освен това, съдът не обсъдил всички доводи на ищеца за нищожност на сделката и за начина, по който се е стигнало до нейното сключване, а именно: че ищецът е бил с множество заболявания, като след прекарана ***** през 2014 г. общото му здравословно състояние е било сериозно влошено – прогресивно намаляващи ***** и *****, периодични *****, трудно се обслужва сам и в тази връзка на ищеца е било обещавано от ответника Х. К. и престация за гледане и издръжка срещу имота – с оглед ниската му пенсия и липсата на съпруга и деца, които да го обгрижват; обстоятелството, че непосредствено след сключването на сделката е започнало фактическо изпълнение съобразно така обещаното, което е било преустановено в много кратък срок след това, като това фактическо изпълнение сочело и на симулация - че действителният договор е изцяло за издръжка и гледане и продажната цена от 3 500 лв. не е платена от купувачите. Поддържа, че действителната пазарна стойност на имота е по висока от дадената от вещото лице такава в размер на 20 600 лв., като последната експертът определил чрез сравняване на сделки за застроени имоти със значително по малка площ на терена / 188 кв. м. и 503 кв.м. /, освен това тези сделки били изповядани на цени, близки до данъчните оценки на имотите, а не съобразно оферираните за тях цени.

По така изложените доводи иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска по чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД.

Жалбоподателите – ответници обжалват решението в частта за уважаване на исковете по чл. 40 от ЗЗД. Съдът не отчел явно противоречие във възведената фактология, изразяващо се в това, че ищецът твърдял, че продажните цени не са му заплатени от купувачите, а от друга – че тези цени съставляват вредата, т.к. са многократни под справедливите пазарни.

Поддържат, че твърдението му за така възведената вреда опровергава твърдението му за неплащане на продажните цени. В тази насока се поддържа и че декларираното в нотариалните актове, че цената е платена на продавача има материална удостоверителна сила досежно факта на плащането, т.к. била осъществена – противно на твърдяното от ищеца, и отчетната сделка между пълномощника и упълномощителя. Съдът също така не обърнал внимание, че даденото от ищеца на ответника Х. К. пълномощно овластява последния не само да продаде ищцовите имоти / в т.ч. и на себе си / на цени каквито намери за добре, но и да ги дари – също и на себе си. Следователно, К. е действал с грижата на добрия търговец, т.к. е предпочел не да си подари имотите, а да си ги продаде и така да осигури на ищеца парични средства. В рамките на дадените му пълномощия К. действал добросъвестно, т.к. продажните цени определил след детайлно проучване на пазара на земеделските земи в село ***** от една страна / при което установил, че цените им варират от 20 лв. до 80 лв. на декар / и от друга – на характеристиката на самите имоти / 8-ма, 9 – та и 10- та категория, неполивни, труднодостъпни – без излаз на път, дори черен /. С оглед което поддържа, че цените са действителните такива и ищецът - упълномощител не е претърпял възведената вреда, съставляваща разликата между договорените цени и действителните такива. В тази насока се позовава и на сключен между него и ищеца – лично, договор за покупко-продажба от 2016 г. на друг земеделски имот, находящ се в землището на с. *****, който имот с площ от 4 749 кв.м. ищецът му продал за сумата от 100 лв., както и на сключен между тях договор за покупко – продажба от 2017 г., при който закупил от ищеца – действащ чрез друг пълномощник, нива от 1 220 кв.м. в землището на село ***** също за 100 лева. Тези доводи изобщо не били обсъдени от районния съд, въпреки че нотариалните актове за изповядване на тези покупко-продажби са своевременно представени по делото. Възразява се срещу заключението на СТЕ за справедливата пазарна стойност на имотите, като се излагат конкретни доводи в тази насока. Поддържа се, че заключението е оспорено от него - противно на приетото от районния съд в решението.

Възразява се срещу извода на районния съд за недобросъвестност на ответника Х. К., както и срещу съждението на съда, че не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е 2 налице сигурност, че ще настъпи.

По така изложените доводи иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете по чл. 40 от ЗЗД.

Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на другата страна. Изложените в отговорите възражения са идентични с поддържаните от страните твърдения и възражения в първоинстанционното производство.

В жалбите и в отговорите не са заявени искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

Производството пред първостепенния съд е образувано по обективно субективно съединени искове, предявени от Г. И. М. срещу Х. К. К. и Б. М. К. както следва:

Иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за недействителност на сключените между него като продавач чрез пълномощник Х. К. и като купувач ответника Х. К. по време на брака му с ответницата Б. К. Договор за покупко-продажба от *****.2018 г., изповядан с Нот. акт № *****.2018 г., т.3, н.д. № *****/2018 г. на нотариус Светла Кожухарова, рег. № ***** / вписан в АВ – СВ – гр. ***** под акт № *****, том 6, дело № 1116/21.05.2018 г. / и Договор за покупко-продажба от *****.2019 г., изповядан с нот. акт ***, том 5, рег. № *****, н.д. № *****/2019 г. на нотариус Светла Кожухарова, рег. № ***** / вписан в АВ – СВ – гр. ***** под акт № *****, т.13, д. № *****/2019 г. / с предмет на двата договора находящи се в землището на село *****, Община *****, област **** общо 13 броя собствени на ищеца – продавач земеделски имоти, подробно описани както следва: по първия договор 10 бр., съставляващи по КККР Поземлени имоти с идентификатори *****.10.57; *****.14.70;

*****.14.93; *****.18.65; *****.29.6; *****.29.23; *****.40.82; *****.41.78; *****.47.62;

*****.50.53; по втория договор - 3 броя, съставляващи по КККР Поземлени имоти с идентификатори *****.34.61; *****.34.63; *****.34.62. Възведените твърдения са, че пълномощникът Х. К. е действал във вреда на представлявания ищец, която вреда се изразява в значително несъответствие между договорените продажни цени и действителни пазарни цени на имотите. Твърди се също, че след изповядването на договорите и до момента отчетната сделка не е осъществена и сумите не са му предадени;

Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД - За прогласяване за нищожен като противоречащ на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации на сключения на *****.2017 г. Договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ****, том II, рег. № *****, нот. дело № *****/2017 г. на Нотариус Арусяк Пейчева рег. № 605 / вписан в АВ – СВ - ***** под акт № ***, том 8, дело № *****/2017 /, по силата на който ищецът Г. И. М., действащ лично в качеството си на продавач е продал на ответника Х. К. по време на брака му с ответницата Б. К. собственият си недвижим имот в село *****, съставляващ ПИ с идентификатор по КККР *****.100.146 с площ от 1 048 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана теротория, подробно описан, ведно с построените в този имот Сграда с идентификатор *****.100.146.1 / друг вид сграда за обитаване /, на два етажа и със застр. площ от 68 кв.м. и Сграда с идентификатор *****.100.146.2 / селскостопанска сграда /, на един етажа и със застр. площ от 14 кв.м..

Възведените твърдения са значителна разлика между договорената продажна цена и действителната пазарна такава. Твърди се още, че продажната цена не му е платена, т.к. волята на страните била, че насрещната престация на ответника е за издръжка и гледане, като издръжка и грижи му били престирани за кратък период след сделката, след което и понастоящем преустановени.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на исковете. По иска по чл. 40 от ЗЗД поддържа, че продажната цена на имотите е действителната такава – съобразно вида им, местоположението, категорията, неполивни, труднодостъпни – без излаз на път, дори черен.

Т.е. вреда на ищеца не е причинил, нито е налице намерение от негова страна да го увреди.

3

В тази насока се позовава на сключен между него и ищеца – лично, договор за покупкопродажба от 2016 г. на друг земеделски имот, находящ се в землището на с. *****, който имот с площ от 4 749 кв.м. ищецът му продал за сумата от 100 лв., както и на сключен между тях договор за покупко – продажба от 2017 г., при който закупил от ищеца – действащ чрез друг пълномощник / Р. М. Т. /, нива от 1 220 кв.м. в землището на село ***** също за цена от 100 лева, които договори ищецът не е атакувал по съдебен ред като увреждащи го поради нееквивалетност на престациите, респ. поради споразумяване в негова вреда от страна на пълномощника Т.. Представя към отговора нотариалните актове за тези покупко- продажби. Позовава се и на даденото му от ищеца пълномощно, което го овластява не само да продаде ищцовите имоти / в т.ч. и на себе си / без поставени условия досежно продажната цена, но и да ги дари – също и на себе си. С оглед така дадените му пълномощия счита, че при изповядване на процесните договори с предмет посочените в тях собствени на М. земеделски имоти е действал с грижата на добрия търговец – след като е предпочел не да си подари имотите, а да си ги продаде и така да осигури на ищеца парични средства. Оспорва ищцовото твърдение да не е извършил отчетните сделки и да не е предал продажните цени на ищеца. По иска по чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД възразява с довод, че няма нееквивалетност на престациите – продажната цена е съобразена с пазарната такава, предвид и запазеното от ищеца вещно право на ползване – пожизнено и безвъзмездно, върху имотите, предмет на договора. Поддържа и че не всяка неравностойност на престациите е в нарушение на морала, такова нарушение е налице само ако насрещната престация е практически нулева. В случая тя не е такава – съобразно и запазеното вещно право на ползване. Счита, че следва да се съобрази и предоставената от закона свобода на договаряне / чл. 9 от ЗЗД / и задължението на съда да тълкува договорите съобразно действителната воля на страните – чл. 20 от ЗЗД. Оспорва волята на страните да е била продажба срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Твърди и че в обективно състояние на крайна нужда прехвърлителят – ищец не е изпадал и не се е намирал в такова към изповядването на договора – въпреки изложените в ИМ твърдения за тежко здравословно и физическо състояние / преболедувана през 2014 г. *****, *****, силно намалени ***** и *****, ***** /, както и семейно и материално такова – живее сам, няма съпруга и деца, с единствен доход ***** пенсия.