Присъда № 34 от 23.02.2022, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 34 от 11.02.2022 г. по НОХД № 446 по описа за 2022 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия Е.Ф.М. ЕГН ********** е внесен в Районен съд Варна обвинителен акт вх.№ 6967/02.02.2022 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че за периода от 28.10.2021 г. до 29.10.2021 г. в гр.Варна, при условията на повторност и продължавано престъпление, чрез използване на неустановено техническо средство, е отнел чужди движими вещи 2 бр. златисти на цвят железни кухи профили с размер – дължина 2 метра, със сечение на профила 80 на 55 мм., всеки представляващи дъски от пейка, на която е монтиран паметник на „Арх.

Д.Д.“, 2 бр. месингова ламарина с размер: дължина 2 метра всяка, 5 бр. гайки и 5 бр. болтове, използвани за закрепване на профилите на обща стойност 288 лв., от владението на И.Д.Д., собственост на Община – Варна, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Ощетеното юридическо лице Община Варна бе уведомено за разпоредителното заседание и за правата му по чл.84 от НПК. До започване на разпоредителното заседание не бе предявен граждански иск, представител на Община Варна не се яви на разпоредителното заседание.

В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адв.Владимир Белинов направи искане, подкрепено и от подсъдимия, за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от глава ХХVІІ от НПК.

Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК незабавно след приключване на разпоредителното заседание, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, като не даде други обяснения по обвинението.

Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение. Приема, че използваното техническото средство е раздвижен ключ. Според прокурора деянието на подсъдимия е изключително нагло с оглед на това, че този паметник е в централната част на града с историческо и културно значение. Моли съда да постанови осъдителна присъда, като наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, което след прилагане на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 или 8 месеца лишаване от свобода с изтърпяване при първоначален строг режим в затвор, като бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Счита, че веществените доказателства компакт-дискове следва да останат към материалите по делото, подсъдимия да бъде осъден да заплати 1 всички разноски направени в хода на досъдебното производство.

Защитникът на подсъдимия моли съда да вземе предвид направеното самопризнание от подсъдимия, оказаното съдействие. Подсъдимият М. употребявал наркотични вещества и под тяхно влияние не осъзнавал до край действията си и последствия. Моли съда да постанови присъда, с която да му наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, което на основание чл.271 ал.2 от НПК да бъде намалено с една трета с приспадане на изтърпяното като мярка за неотклонение.

Подсъдимият М. се признава за виновен, в последната си дума съжалява за стореното.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия М., съдът приема за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Е.Ф.М. е с настоящ адрес в гр.Шумен. През 2021 година подс.М. пристигнал в гр.Варна, водил скитнически живот, употребявал наркотици.

На 28.10.2021 г. подс.М. взел със себе си раздвижен ключ и се и тръгнал из централната част на гр.Варна, за да търси средства за закупуване на наркотик. На площад „Независимост“ с помощта на раздвижения ключ подс.М. свалил месингов профил, представляващ част от облегалката на паметника на архитект Д.Д. на площада.

На следващия ден подс.М. предал профила в пункт за изкупуване на цветни метали.

На 29.10.2021 г. подс.М. отново отишъл до паметника на архитект Д.Д., с помощна на раздвижения ключ свали още един профил от облегалката на пейката и на другия ден я предал и нея в пункт за вторични суровини.

Скулптурата на архитект Д.Д. е собственост на Община Варна и била поставен на площада през 2016 година.

Профилите били с дължина по 2 метра, със сечение на профила 80 на 55 мм, закрепени с по 5 броя гайки и 5 броя болтове всеки.

На 31.10.2021 г. св.М.А.Б. минал покрай скулптурата, забелязал, че две от облегалките ги няма и подал сигнал в полицията.

Било образувано досъдебно производство/ДП/ № 1719/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна. Бил извършен оглед на местопроизшествие/л.27 от ДП/ и изготвен фотоалбум/л.29-30 от ДП/.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от експерт Стефка Георгиева Попова, стойността на инкриминираните вещи възлиза на 288 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – самопризнание на подсъдимия Е.Ф.М., свидетелските показания на И.Д.Д., И.Д.Х., М.А.Б., Я.М.Х. и Д.М.Б., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от огледа, протокол за разпознаване на лица, съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване, приемнопредавателни протоколи, писмо рег.№ ЗК21001810ВН_001ВН от Община Варна, докладни записки, експертна справка № 6/07.01.2022 г., справка за съдимост, събрани в досъдебното производство.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в 2 предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

Съдът кредитира и веществените доказателствени средства – компакт-дискове със записите от охранителните камери в района.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Е.Ф.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода от 28.10.2021 г. до 29.10.2021 г. в гр.Варна, при условията на повторност и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – раздвижен ключ, е отнел чужди движими вещи 2 бр. златисти на цвят железни кухи профили с размер – дължина 2 метра, със сечение на профила 80 на 55 мм.,всеки представляващи дъски от пейка, на която е монтиран паметник на „Арх. Д.Д.“, 2 бр. месингова ламарина с размер: дължина 2 метра всяка, 5 бр. гайки и 5 бр. болтове, използвани за закрепване на профилите на обща стойност 288 лв., от владението на И.Д.Д., собственост на Община – Варна, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои , като случаят е немаловажен.

Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на деянието, механизма на осъществяването му, както и неговия автор.

За да е реализиран състава на престъплението по чл.194 от НК е необходимо деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да установи свое такова чрез извършване на своителни действия. Подсъдимият М. е извършил активни действия, чрез които е реализирал изпълнителното деяние „отнемане” на чужди вещи, собственост на Община Варна. Подсъдимият М. е взел горепосочените вещи, установил е свое трайно владение върху тях с намерение да се разпореди с тях като със свои собствени вещи.

Кражбата е резултатно престъпление и е довършено, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца.

В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимия.

Квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК се обуславя от факта, че подсъдимият е използвал техническо средство раздвижен ключ за демонтиране на профилите.

Квалификацията на извършеното деянието по чл.195 ал.1 т.7 от НК се обуславя от факта, че деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с определение № 260105/19.10.2020 г. на Районен съд Шумен по ЧНД № 1373/2020 г., влязло в сила на 04.11.2020 г. на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК вр.чл.25 ал.1 и 2 вр.чл.23 ал.1 от НК на Ерсин М. е определено едно общо наказание между наказанията, определени по ЧНД № 77/2020 г. на Окръжен съд Шумен и НОХД № 2497/2019 г. по описа на Районен съд Шумен до размера на по-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което на основание чл.25 от НК да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим. По смисъла на чл.28 от НК престъплението по настоящето 3 дело е извършено повторно, тъй като М. е извършил престъпление по чл.195 ал.1 от НК, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – по чл.194 ал.1 от НК, тъй като не са изтекли изискуемите 5 години от изтърпяване на наказанието по тези присъди по смисъла на чл.30 от НК.

Квалификацията за продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК се обуславя от факта, че подсъдимият е осъществил две деяния по отнемане на вещи през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Накърнени са обществените отношения в областта на правото на собственост и неговата защита.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично облагодетелстване от страна на подсъдимия.

Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:

Подсъдимият е пълнолетен български гражданин. Той е извършил престъпление против собствеността, което е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност като се има предвид, че са накърнени обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на общинската собственост в страната.

Личността на подсъдимия М. разкрива сравнително висока степен на обществена опасност. Той е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, т.е. налага се извода, че има трайни установени престъпни навици. От друга страна съдът съобразява размера на предмета на престъпно посегателство. Съдът отчита предходната съдимост на подсъдимия не като отегчаващо отговорността обстоятелство, защото тя определя квалификацията на деянието по чл.195 ал.1 т.7 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание от подсъдимия в хода на досъдебното производство, критичното му отношение към деянието, оказаното съдействие на разследващите органи, възстановяване на част от откраднатото, младата му възраст. Формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл.58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение/арг. от ТР № 1/2009г на ВКС/.