Решение № 449 от 04.11.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 602/2021
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 04.11.2021
- В сила
- 04.11.2021
- Състав
- Катя Бельова, Анета Илинска, Лилия Масева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.61, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.62, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. Благоевград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Катя Бельова
Членове:
Лилия Масева
Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес в Кралство Великобритания, със съдебен адрес: гр.С., ул.“...“ №99, ет.6, офис 14, адвокатска кантора, чрез адв.Д.Т. Б., против Решение №6816 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№217/2020 г. по описа на РС-Г. Д..
С първоинстанционното решение се:
1) прекратява с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, брака между СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** от с.Л., общ.С. и Д. К. СТ., ЕГН ********** от гр.Г. Д., сключен на 18.07.2009 г. в гр.С., като е постановено, че бракът се прекратява по вина на съпруга СТ.
ИВ. СТ.;
2) предоставя упражняването на родителските права върху децата Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН **********, на техния баща и законен представител СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** от с.Л., общ.С.;
3) определя местожителството на децата Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН ********** да бъде при техния баща и законен представител СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********;
4) предоставя упражняването на родителските права върху децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е. Д. С., ЕГН **********, на тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., ЕГН ********** от гр.Г. Д.;
5) определя местожителството на децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е. Д. С., ЕГН 1
**********, да бъде при тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., ЕГН ********** от гр.Г. Д.;
6) определя режим на лични отношения и контакти на майката Д. К. СТ., ЕГН **********, с децата Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН **********, както следва: да вижда и взема при себе си децата всяка първа и трета седмица от месеца от адреса на местоживеене на бащата С.И.а С., считано от 10.00 часа в събота и ги връща при него на същия адрес до 20.00 часа в неделя; да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от адреса на местоживеене на бащата СТ. ИВ. СТ., считано от 10:00 часа в събота и ги връща при него на същия адрес до 20:00 часа в неделя; да ги взема при себе си за двадесет дни през лятната им ваканция, като този период от време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и на рождените им дни и религиозните им празници през годината;
7) определя режим на лични отношения и контакти на бащата СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** с децата Д.С. С. с ЕГН ********** и Е. Д. С. с ЕГН **********, както следва: да вижда и взема при себе си същите всяка втора и четвърта седмица от месеца от адреса на местоживеене на майката Д. К. СТ., считано от 10:00 часа в събота и ги връща при нея на същия адрес до 16:00 часа в неделя, както и да ги взема при себе си за 20 дни през лятната им ваканция, като този период от време не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
8) осъжда майката Д. К. СТ., ЕГН ********** да заплаща на децата си Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН **********, чрез техния законен представител СТ. ИВ. СТ., месечна издръжка в размер на 160 лв. за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба-24.02.2020г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;
9) осъжда СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** да заплаща на децата си Д.С. С. с ЕГН ********** и Е. Д. С. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., месечна издръжка в размер на по 160 лв за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба-24.02.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
10) предоставя ползването на семейното жилище находящо се в с.Л., община С., област Благоевград на ответника СТ. ИВ. СТ.;
11) постановява след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име-Х.;
12) разрешава на детето Д.С. С. с ЕГН ********** да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване, по заявление подадено само от неговата майка Д. К. СТ., без да е необходимо за целта съгласието на бащата, което разрешение замества липсващото съгласие на същия;
13) разрешава на детето Д.С. С. да пътува извън пределите на Република България, до държавите членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Сърбия, Хърватска, Северна Македония, Турция и държавите членки на Хагската конвенция от 1980 г., придружавано 2 само от майката Д. К. СТ. или от трето изрично упълномощено от майката лице, за срок от 5 години от влизане на решението в сила, за неограничен брой пътувания през календарната година, като пътуванията следва да бъдат съобразени като продължителност и да се осъществят през време, което да не съвпада с времето предвидено за осъществяване на лични контакти на бащата с детето на територията на РБ, определено с настоящето решение, а при промяна на този режим с-съобразно промяната;
14) определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 30 лева, която да бъде заплатена от ответника СТ. ИВ. СТ., както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
15) осъжда ищцата да заплати на РС Г. Д. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 460.8 лева, както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист;
16) осъжда ответника да заплати на РС Г. Д. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 460.8 лева, както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист;
17) осъжда ответника да заплати на ищцата сторените съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1275 лева.
В жалбата жалбоподателят твърди, че обжалва първоинстанционното решение частично – в частта, с която бракът му с Д. К. СТ. е прекратен по негова вина, в частта, касаеща упражняването на родителските права по отношение на децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е.
Д. С., ЕГН **********, режимът на срещи с тях и определената им месечна издръжка, която следва да заплаща жалбоподателят, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса върху присъдената за плащане издръжка по отношение на посочените деца.
Жалбоподателят твърди, че живее в чужбина от почти десет години и не се е връщал в страната. Посочва, че двамата с въззиваемата са преустановили всякакви взаимоотношения и контакти след 2011 г., когато тя напуснала семейното им жилище. Навежда, че причина за разпада на семейните им взаимоотношения са извънбрачните връзки на въззиваемата, които жалбоподателят установил и които са дос.ие на близките и приятелите им. Поради изложеното, жалбоподателят поддържа, че вина за развода има изключително ищцата, поради което в тази част моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се приеме, че вина за развода има тя. На следващо място, като аргумент за отмяна на решението в останалата обжалвана част, касаеща упражняването на родителските права по отношение на децата Д.С. С. и Е. Д. С., режимът на срещи с тях, определената им месечна издръжка и таксата, която жалбоподателят е осъден да плати върху присъдения размер на издръжката, жалбоподателят посочва, че не е биологичен баща на споменатите деца, за което представя и влезли в сила решения по чл.62, ал.1 СК.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна – Д. К. СТ., чрез адв.Т.П.. В отговора се поддържа, че жалбата в частта й относно вината за развода е неоснователна, поради което в тази част решението следва да се потвърди. Въззиваемата посочва, че жалбата в останалата част, касаеща децата Д.С. С. и Е. Д. С., е основателна, поради което следва да се уважи. Моли се и за присъждане на 3 сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят СТ. ИВ. СТ., редовно призован, не се явява, за него се явява адв.Б., който поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, моли същата да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата Д. К. СТ., редовно призована, не се явява и не изпраща пр.суален представител.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящия въззивен състав:
Страните по спора били съпрузи от 18.07.2009 г., на която дата сключили граждански брак (вж. удостоверение за сключен граждански брак №405107/18.09.2009 г.). След сключването на брака си, съпрузите заживяли в с.Л., общ.С. в дома на ответника СТ. ИВ. СТ.. Там живели до 2012 г., когато ищцата поради упражнено над нея физическо насилие и психически тормоз го напуснала и оттогава двамата не са се събирали да живеят. Последните обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели – К.К.Х. и Е. Д.С.. И двамата са категорични, че от 2012 г. страните са разделени, поради пос.но упражнявано от жалбоподателя физическо насилие и психологически тормоз. Освен това, свидетелят Х. заявява, че ответникът пос.но отсъствал от вкъщи, а и пиел и бил „комарджия“, а св.С. заявява, че е ставала свидетел „как С. бие Д.“.
По делото не съществува спор и относно обстоятелството, че през времето докато страните живеели заедно се родили децата им Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН **********.
Не съществува спор между страните и относно обстоятелството, че след раздялата между страните ищцата заживяла с друг мъж, от съжителството на когото се родили децата Е. Д. С. и Д.С. С.. С представените и приети като доказателства пред въззивния съд Решение №1908/30.04.2014 г. по гр.д.№324/2013 г. по описа на ОС-Благоевград е признато за установено, че СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** не е биологичен баща на детето – малолетната Е. С. С., ЕГН **********, родена на 03.04.2013 г. от майка Д. К. СТ., а с Решение №264 от 29.06.2021 г. по гр.д.№349/2021 г. по описа на ОС-Благоевград е признато за установено, че СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** не е биологичен баща на детето Д.С. С., ЕГН **********, родено на 13.06.2019 г. от майка Д. К. СТ.. И двете решения са влезли в законна сила видно от представеното пред съда съдебно удостоверение изх.№349/24.09.2021 г., издадено от ОСБлагоевград.
При гореизложената фактическа обстановка и след съобразяване на приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на 4 постановеното от районния съд решение в споменатите по-горе обжалваеми части, поради което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съдът намира, че атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, касаеща упражняването на родителските права по отношение на децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е.
Д. С., ЕГН **********, режимът на срещи с тях и определената им месечна издръжка, която следва да заплаща жалбоподателят, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса върху присъдената за плащане издръжка по отношение на посочените деца. Преди образуване на исковото производство презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 СК не е била оборена по съдебен ред, поради което доколкото децата Д.С. С. и Е. Д. С. са били родени по време на съществуващия между страните брак, именно ответникът СТ. ИВ. СТ. е бил пасивно пр.суално легитимиран по исковете, касаещи упражняването на родителските права по отношение на споменатите деца, режимът на срещи с тях и месечната им издръжка.