Решение № 270 от 19.08.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. *, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20265440100337 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Л. против „*“ АД и „* *“ ЕООД, в която се твърди от ищеца, че с ответника „*" АД е сключила договори за паричен заем, а с вторият ответник „* *" ЕООД е сключила Договори за предоставяне на гаранция при условия, както следва:

1. Договор за паричен заем № */23.05.2022 г. по силата на който първият ответник й предоставил в заем сумата от 800,00 лв., при условие да ги върне в тринадесет вноски от по 67,49 лв., със срок от 26 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент: 35 % и Годишен процент на разходите: 41,69 %, с обща сума за връщане включваща предоставената главница и лихва в размер на 877,37 лв. С чл. 4 от Договора за заем е предвидено задължение, в срок до три дни от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

,,Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото възнаграждение да е над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор сключен с „*“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус полош от „ Редовен Поръчителят подписва договор за поръчителство. Банкова гаранция с бенефициер — заемодателя за сумата по чл.2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на задълженията по настоящия договор. Одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно с представяне за подпис на Договора за паричен заем № */23.05.2022 г., й бил предоставен формуляр на Договор за предоставяне на гаранция № */23.05.2022 г., с който вторият ответник „* *“ ЕООД се задължава да даде гаранция за плащане в полза на „*“ 1

АД с цел гарантиране на всички нейни задължения по Договора за паричен заем. Съгласно чл. 2 от договора за гаранция, същият влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4, т. 1 или т. 2 в тридневен срок, а съгласно чл.

3 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 383,63 лв., платимо разсрочено на вноски по 29.51 лв. по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл.

3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, е предвидено, че „*“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор и ако внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта. В хода на изпълнение на договора за паричен заем от първият ответник се изискваше плащане на вноска общо на 97 лв., вместо посочената като погасителна вноска по заема сума от 67.49 лв. по чл. 2 от заемният договор, а в този вид й бил предоставен и погасителен план. Общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка е него Договор за предоставяне на гаранция възлиза на 1261 лв. с обща погасителна вноска 97лв., от които платени на първият ответник 877,37 лв., а на втория ответник 383,63 лв.

2.Сключила също и Договор за паричен заем № */31.01.2022 г. по силата на който ответника „*“ АД й предоставил в заем сумата от 600,00 лв., със задължение да върна 11 (единадесет) вноски, от по 59,05 лв., в 22 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент:

35 % и обща сума за връщане посочена в договора в размер на 649,55 лв. В договора е посочен Годишен процент на разходите 39,99 %, като плащанията се извършват на всеки 14 дни. И в този договор е предвиден чл.4, по силата на който следва да предостави в тридневен срок, считано от случване на договора едно измежду посочените обезпечения, едно от които е одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Заедно с договора за паричен заем й бил представен за подпис и Договор за предоставяне на гаранция № */31.01.2022 г., с който вторият ответник „* *“ ЕООД се задължава да даде гаранция за плащане в полза на „*“ АД с цел гарантиране на всички нейни задължения по Договор за паричен заем със същият номер и от същата дата. Чл. 2 от договора за гаранция предвижда, че същият влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4, т. 1 или т. 2 в тридневен срок, а съгласно чл.

3 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 241,45 лв., платимо разсрочено на вноски по 21,95 лв. по начините, уговорени в договора за паричен зае.

Предвидена била в общият погасителния план обща погасителна вноска: 84,00 лв., включваща вноска за заема (главница и лихва): 59,05 лв. и вноска по договор за гаранция:

21,95 лв. Идентичен като описаните до тук договори за гаранция е предвидения текст на чл.

3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, съгласно който „*“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В хода на изпълнение на договора за паричен заем от първият ответник се изисквало плащане на обща вноска 84,00 лв., вместо посочената като 2 погасителна вноска по заема сума от 59,05 лв. по чл. 2 от заемният договор, което е отразено и погасителния план, а на това основание общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка е него договор за гаранция възлиза на 891 лв.

З. С първият ответник подписала още и Договор за паричен заем № */29.11.2024 г., по силата на който ответника „*“ АД й предостави в заем сумата от 600,00 лв., с месечна вноска от 135,41 лв., със срок на заема: 5 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент: 35 % и обща сума за връщане посочена в договора в размер на 677,05 лв. Идентична и тук е клаузата на чл.4, с въведено задължение да предоставя в тридневен срок, считано от случване на договора едно измежду посочените обезпечения, едно от които е одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С договора за паричен заем ми й бил представен за подпис и Договор за предоставяне на гаранция № */29.11.2024 г, с който вторият ответник „* *“ ЕООД се задължава да даде гаранция за плащане в полза на „*“ АД с цел гарантиране на всички нейни задължения по Договор за паричен заем със същият номер и от същата дата, описан като параметри в настоящият пункт на исковата молба. Съгласно чл. 2 от договора за гаранция, същият влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения, а съгласно чл. 3 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 347,95 лв., платимо разсрочено на пет вноски по 69,59 лв. по начините, уговорени в договора за паричен заем. Предвидена беше в общият погасителния план обща погасителна вноска: 205,00 лв., включваща вноска за заема (главница и лихва): 135,41 лв. и вноска по договор за гаранция: 69,59 лв. Идентичен като описаните до тук договори за гаранция е предвидения и тук текст на чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, съгласно който „*“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Предвидено е, че в случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта. В хода на изпълнение на договора за паричен заем от пъ рвият ответник се изискваше плащане на вноска общо на 205лв, вместо посочената като погасителна вноска по заема сума от 135,41лв. по чл.2 от заемният договор, което е отразено и в погасителен план. Общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка е него Договор за предоставяне на гаранция възлиза на 1025лв., с обща погасителна вноска от 205,00лв. В никой от договорите не й е предоставяно време и каквато и да е възможност да търси обезпечение или да предостави такова, а двата договора се предоставяли с готов погасителен план директно за подпис. Конкретно от договорите по т. 4 от настоящото изложение не й били предоставени екземпляри, а единствено получила екземпляр от погасителния план, върху който вноските й следвало да се отразяват при плащане.

Поддържа твърдение, че Договор за паричен заем № */23.05.2022 г., Договор за паричен заем № */31.01.2022 г., както и Договор за паричен заем № № */29.11.2024 г. подписани с първият ответник „*" АД - гр. София са нищожни. Поддържа също, че нищожни заради нищожността на първия, а и на собствено основание са Договор за 3 предоставяне на гаранция № */23.05.2022 г., Договор за предоставяне на гаранция № */31.01.2022 г., както и Договор за предоставяне на гаранция № */29.11.2024 г. подписани с „* *“ ЕООД. Предвид нищожността на шестте договора, с настоящата искова молба претендира връщане на платените въз основа на нищожните договори и съдържащи неравноправни клаузи суми, които не са били дължими отнапред.

Относно преюдициалното установяване нищожност на договорите и наличието на неравноправни клаузи: Според съдебната практика, всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.

5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и дори на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя, при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред; Съгласно ТР №1/27.04.2022г. на ВКС ТК и ГК по т.д.№1/2022 Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъде установен предварително по съдебен ред. С чл.7, ал. 3 ГПК /ДВ бр.

100/2019г./ е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение.

Относно нищожността на Договор за паричен заем № */23.05.2022 г., Договор за паричен заем № */31.01.2022 г., както и Договор за паричен заем № */29.11.2024 г. и основанията за нищожност и неравноправност на клаузите в тях излага следните твърдения спрямо трите договора (описани в пункт 1 до 3 по-горе) доколкото те са с напълно идентични по съдържание нищожни клаузи: Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание са договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон. Ищецът е потребител по смисъла на закона. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който изисква договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на 4 това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице, т.к. в договорите за паричен заем кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.